Лука 19
1 След това Исус влезе в Ерихон и минаваше през града.
He entered and was passing through Jericho.
2 И, ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат,
There was a man named Zacchaeus. He was a chief tax collector, and he was rich.
3 искаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст.
He was trying to see who Yeshua was, and couldn’t because of the crowd, because he was short.
4 И завтече се напред и се покачи на една черница за да Го види; понеже през оня път щеше да мине.
He ran on ahead and climbed up into a sycamore tree to see him, for he was going to pass that way.
5 Исус, като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.
When Yeshua came to the place, he looked up and saw him, and said to him, “Zacchaeus, hurry and come down, for today I must stay at your house.”
6 И той побърза да слезе, и прие Го с радост.
He hurried, came down, and received him joyfully.
7 И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи.
When they saw it, they all murmured, saying, “He has gone in to lodge with a man who is a sinner.”
8 А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето отсега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четверократно.
Zacchaeus stood and said to the Lord, “Behold, Lord, half of my goods I give to the poor. If I have wrongfully exacted anything of anyone, I restore four times as much.”
9 И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.
Yeshua said to him, “Today, salvation has come to this house, because he also is a son of Abraham.
10 Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.
For the Son of Man came to seek and to save that which was lost.”
11 И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.
As they heard these things, he went on and told a parable, because he was near Jerusalem, and they supposed that God’s Kingdom would be revealed immediately.
12 Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне.
He said therefore, “A certain nobleman went into a far country to receive for himself a kingdom and to return.
13 И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с това, докле дойда.
He called ten servants of his and gave them ten mina coins, and told them, ‘Conduct business until I come.’
14 Но неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланници да кажат: Не щем този да царува над нас.
But his citizens hated him, and sent an envoy after him, saying, ‘We don’t want this man to reign over us.’
15 А като получи царската власт и се върна, заповяда да му покажат ония слуги, на който бе дал парите, за да знае какво са припечелили чрез търгуване.
“When he had come back again, having received the kingdom, he commanded these servants, to whom he had given the money, to be called to him, that he might know what they had gained by conducting business.
16 Дойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.
The first came before him, saying, ‘Lord, your mina has made ten more minas.’
17 И рече му: Хубаво, добри слуго! Понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.
“He said to him, ‘Well done, you good servant! Because you were found faithful with very little, you shall have authority over ten cities.’
18 Дойде и вторият, и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.
“The second came, saying, ‘Your mina, Lord, has made five minas.’
19 А рече и на него: Бъди и ти над пет града.
“So he said to him, ‘And you are to be over five cities.’
20 Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа;
Another came, saying, ‘Lord, behold, your mina, which I kept laid away in a handkerchief,
21 защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.
for I feared you, because you are an exacting man. You take up that which you didn’t lay down, and reap that which you didn’t sow.’
22 Господарят му казва: От устата ти ще съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял;
“He said to him, ‘Out of your own mouth I will judge you, you wicked servant! You knew that I am an exacting man, taking up that which I didn’t lay down and reaping that which I didn’t sow.
23 тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?
Then why didn’t you deposit my money in the bank, and at my coming, I might have earned interest on it?’
24 И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата и дайте я на този, който има десетте мнаси,
He said to those who stood by, ‘Take the mina away from him and give it to him who has the ten minas.’
25 (Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)
“They said to him, ‘Lord, he has ten minas!’
26 Казвам ви, че на всеки който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
‘For I tell you that to everyone who has, will more be given; but from him who doesn’t have, even that which he has will be taken away from him.
27 А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.
But bring those enemies of mine who didn’t want me to reign over them here, and kill them before me.’”
28 И като изрече това, Исус вървеше напред, възлизайки за Ерусалим.
Having said these things, he went on ahead, going up to Jerusalem.
29 И когато се приближи до Витфагия н Витания, до хълма, наречен Елеонски, прати двама от учениците и рече им:
When he came near to Bethsphage and Bethany, at the mountain that is called Olivet, he sent two of his disciples,
30 Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле, вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.
saying, “Go your way into the village on the other side, in which, as you enter, you will find a colt tied, which no man has ever sat upon. Untie it and bring it.
31 И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? Кажете така: На Господа трябва.
If anyone asks you, ‘Why are you untying it?’ say to him: ‘The Lord needs it.’”
32 И изпратените отидоха и намериха както им беше казал.
Those who were sent went away and found things just as he had told them.
33 И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето?
As they were untying the colt, its owners said to them, “Why are you untying the colt?”
34 А те казаха: На Господа трябва.
They said, “The Lord needs it.”
35 И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса.
Then they brought it to Yeshua. They threw their cloaks on the colt and sat Yeshua on them.
36 И като вървеше Той, людете постилаха дрехите си по пътя.
As he went, they spread their cloaks on the road.
37 И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки:
As he was now getting near, at the descent of the Mount of Olives, the whole multitude of the disciples began to rejoice and praise God with a loud voice for all the mighty works which they had seen,
38 Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!
saying, “Blessed is the King who comes in the name of the Lord! Peace in heaven, and glory in the highest!”
39 А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си.
Some of the Pharisees from the multitude said to him, “Rabbi, rebuke your disciples!”
40 И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.
He answered them, “I tell you that if these were silent, the stones would cry out.”
41 И като се приближи и видя града, плака за него и каза:
When he came near, he saw the city and wept over it,
42 Да беше знаел ти, да! Ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти; но сега е скрито от очите ти.
saying, “If you, even you, had known today the things which belong to your peace! But now, they are hidden from your eyes.
43 Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели, ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те стеснят отвред,
For the days will come on you when your enemies will throw up a barricade against you, surround you, hem you in on every side,
44 и ще те разорят и ще избият жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.
and will dash you and your children within you to the ground. They will not leave in you one stone on another, because you didn’t know the time of your visitation.”
45 И като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха; и казваше им:
He entered into the temple and began to drive out those who bought and sold in it,
46 Писано е: "И домът ми ще бъде молитвен дом", а вие го направихте "разбойнически вертеп".
saying to them, “It is written, ‘My house is a house of prayer,’ but you have made it a ‘den of robbers’!”
47 И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят;
He was teaching daily in the temple, but the chief priests, the scribes, and the leading men amongst the people sought to destroy him.
48 но не намериха какво да сторят, понеже всичките люде бяха прилепнали при Него да Го слушат.
They couldn’t find what they might do, for all the people hung on to every word that he said.
