Лука 19
1 След това Исус влезе в Ерихон и минаваше през града.
Now when Iesus entred and passed through Iericho,
2 И, ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат,
Beholde, there was a man named Zaccheus, which was the chiefe receiuer of the tribute, and he was riche.
3 искаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст.
And he sought to see Iesus, who hee should be, and coulde not for the preasse, because he was of a lowe stature.
4 И завтече се напред и се покачи на една черница за да Го види; понеже през оня път щеше да мине.
Wherefore he ranne before, and climed vp into a wilde figge tree, that he might see him: for he should come that way.
5 Исус, като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.
And when Iesus came to the place, he looked vp, and saw him, and said vnto him, Zaccheus, come downe at once: for to day I must abide at thine house.
6 И той побърза да слезе, и прие Го с радост.
Then he came downe hastily, and receiued him ioyfully.
7 И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи.
And when all they sawe it, they murmured, saying, that hee was gone in to lodge with a sinfull man.
8 А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето отсега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четверократно.
And Zaccheus stood forth, and said vnto the Lord, Beholde, Lord, the halfe of my goods I giue to the poore: and if I haue taken from any man by forged cauillation, I restore him foure folde.
9 И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.
Then Iesus said to him, This day is saluation come vnto this house, forasmuch as hee is also become the sonne of Abraham.
10 Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.
For the Sonne of man is come to seeke, and to saue that which was lost.
11 И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.
And whiles they heard these thinges, hee continued and spake a parable, because hee was neere to Hierusalem, and because also they thought that the kingdom of God should shortly appeare.
12 Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне.
He saide therefore, A certaine noble man went into a farre countrey, to receiue for himselfe a kingdome, and so to come againe.
13 И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с това, докле дойда.
And he called his ten seruants, and deliuered them ten pieces of money, and sayd vnto them, Occupie till I come.
14 Но неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланници да кажат: Не щем този да царува над нас.
Nowe his citizens hated him, and sent an ambassage after him, saying, We will not haue this man to reigne ouer vs.
15 А като получи царската власт и се върна, заповяда да му покажат ония слуги, на който бе дал парите, за да знае какво са припечелили чрез търгуване.
And it came to passe, when hee was come againe, and had receiued his kingdome, that he commanded the seruants to be called to him, to whome he gaue his money, that he might knowe what euery man had gained.
16 Дойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.
Then came the first, saying, Lord, thy piece hath encreased ten pieces.
17 И рече му: Хубаво, добри слуго! Понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.
And he sayd vnto him, Well, good seruant: because thou hast bene faithfull in a very litle thing, take thou authoritie ouer ten cities.
18 Дойде и вторият, и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.
And the second came, saying, Lord, thy piece hath encreased fiue pieces.
19 А рече и на него: Бъди и ти над пет града.
And to the same he sayd, Be thou also ruler ouer fiue cities.
20 Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа;
So the other came, and sayd, Lord, beholde thy piece, which I haue laide vp in a napkin:
21 защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.
For I feared thee, because thou art a straight man: thou takest vp, that thou layedst not downe, and reapest that thou diddest not sowe.
22 Господарят му казва: От устата ти ще съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял;
Then he sayde vnto him, Of thine owne mouth will I iudge thee, O euill seruant. Thou knewest that I am a straight man, taking vp that I layd not downe, and reaping that I did not sowe.
23 тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?
Wherefore then gauest not thou my money into the banke, that at my coming I might haue required it with vantage?
24 И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата и дайте я на този, който има десетте мнаси,
And he sayd to them that stoode by, Take from him that piece, and giue it him that hath ten pieces.
25 (Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)
(And they sayd vnto him, Lord, hee hath ten pieces.)
26 Казвам ви, че на всеки който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
For I say vnto you, that vnto all them that haue, it shalbe giuen: and from him that hath not, euen that he hath, shalbe taken from him.
27 А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.
Moreouer, those mine enemies, which would not that I should reigne ouer them, bring hither, and slay them before me.
28 И като изрече това, Исус вървеше напред, възлизайки за Ерусалим.
And when he had thus spoken, he went forth before, ascending vp to Hierusalem.
29 И когато се приближи до Витфагия н Витания, до хълма, наречен Елеонски, прати двама от учениците и рече им:
And it came to passe, when hee was come neere to Bethphage, and Bethania, besides the mount which is called the mount of Oliues, he sent two of his disciples,
30 Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле, вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.
Saying, Goe ye to the towne which is before you, wherein, assoone as ye are come, ye shall finde a colte tied, whereon neuer man sate: loose him, and bring him hither.
31 И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? Кажете така: На Господа трябва.
And if any man aske you, why ye loose him, thus shall ye say vnto him, Because the Lord hath neede of him.
32 И изпратените отидоха и намериха както им беше казал.
So they that were sent, went their way, and found it as he had sayd vnto them.
33 И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето?
And as they were loosing the colte, the owners thereof sayd vnto them, Why loose ye the colte?
34 А те казаха: На Господа трябва.
And they sayd, The Lord hath neede of him.
35 И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса.
So they brought him to Iesus, and they cast their garments on the colte, and set Iesus thereon.
36 И като вървеше Той, людете постилаха дрехите си по пътя.
And as he went, they spred their clothes in the way.
37 И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки:
And when he was nowe come neere to the going downe of the mount of Oliues, the whole multitude of the disciples began to reioyce, and to prayse God with a loude voyce, for all the great workes that they had seene,
38 Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!
Saying, Blessed be the King that commeth in the Name of the Lord: peace in heauen, and glory in the highest places.
39 А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си.
Then some of the Pharises of the companie sayd vnto him, Master, rebuke thy disciples.
40 И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.
But he answered, and sayd vnto them, I tell you, that if these should holde their peace, the stones would crie.
41 И като се приближи и видя града, плака за него и каза:
And when he was come neere, he behelde the Citie, and wept for it,
42 Да беше знаел ти, да! Ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти; но сега е скрито от очите ти.
Saying, O if thou haddest euen knowen at the least in this thy day those things, which belong vnto thy peace! but nowe are they hid from thine eyes.
43 Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели, ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те стеснят отвред,
For the dayes shall come vpon thee, that thine enemies shall cast a trench about thee, and compasse thee round, and keepe thee in on euery side,
44 и ще те разорят и ще избият жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.
And shall make thee euen with ye ground, and thy children which are in thee, and they shall not leaue in thee a stone vpon a stone, because thou knewest not that season of thy visitation.
45 И като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха; и казваше им:
He went also into the Temple, and began to cast out them that solde therein, and them that bought,
46 Писано е: "И домът ми ще бъде молитвен дом", а вие го направихте "разбойнически вертеп".
Saying vnto them, It is written, Mine house is the house of prayer, but ye haue made it a denne of theeues.
47 И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят;
And he taught dayly in the Temple. And the hie Priests and the Scribes, and the chiefe of the people sought to destroy him.
48 но не намериха какво да сторят, понеже всичките люде бяха прилепнали при Него да Го слушат.
But they could not finde what they might doe to him: for all the people hanged vpon him when they heard him.
