Лука 19
1 След това Исус влезе в Ерихон и минаваше през града.
Jesu wakanjila alimwi wakali kwiinda mu Jeliko.
2 И, ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат,
Amulamnge kwakali mwaalumi wakalikutegwa Zekias wakali simutelo alimwi kali muvubi mupati
3 искаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст.
Wakali kweezya kubona kuti Jesu ngwa, pesi taakakonzya kumubona pe munkamu yabantu, nkaambo wakali mfwiifwi.
4 И завтече се напред и се покачи на една черница за да Го види; понеже през оня път щеше да мине.
Nkinkaako wakachijaanina kunembo lyabantu waakutanta mumukuyu kuti amubone, nkaambo Jesu wakalikwiinda munzila eeyo
5 Исус, като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.
Lino Jesu naakasika aawo wakalanga mujulu mawo wati kulinguwe, “Zekiyasi, seluka chakufwambaana, nkaambo sunu ndiyookkala mung'anda yako.”
6 И той побърза да слезе, и прие Го с радост.
Aboobo wakaseluka chakufwambaana akumutambula chakubotelwa.
7 И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи.
Lino bantu boonse nibazibona eezi, bakanyontooka, kabaamba kuti, “Waya kuyooswaya mwaalumi ulazibi.”
8 А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето отсега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четверократно.
Lino Zekiyasi wakayima wati ku Mwami, “Langa, Mwami, chisela chalubono lwangu ndilachipa bachete kuti na ndakeeneena kufumbwa muntu, ndilamujosezya kazipetedwe tume kumuulo.”
9 И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.
Jesu wakati, “Sunu lufutuko lwasika kung'anda eeno, nkaambo alakwe ooyu mwana wa Abbulahamu.
10 Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.
Nkaambo Mwana wa Muntu wakasika kuzooyandula akufutula bantu basweekede.”
11 И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.
Nibakachiswiilide eezi zintu, wakasngua kubaambila chikozyanisyo, nkaambo wakali afwiifwi a Jelusalemu, alimwi bakayeeya kuti bwami bwa Leza bwamba kuboneka mpawaawo.
12 Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне.
Aboobo wakati, “Umwi mwaalumi musongo wakayinka kunyika iilikule kuyotambula bwami mpawo akuyoboola
13 И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с това, докле дойда.
Wakayita balanda bakwe bali kumi, mpawo wakabapa mali aalikumi akuti kulimbabo, 'Amuchite mabbindawuko mane ndikaboole.'
14 Но неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланници да кажат: Не щем този да царува над нас.
Pesi basichisinyina bakalimusulide alomwi bakamutumina bantu bakamutobela, bakati, 'Tatuyandi pe kuti oyu waamlumi atutonge.'
15 А като получи царската власт и се върна, заповяда да му покажат ония слуги, на който бе дал парите, за да знае какво са припечелили чрез търгуване.
Zyakachitika naakaboola lubo, kali watambula bwaami, wakalayilila kuti bayitwe babelesi bakwe aabo mbakapede mali, kuti azibe kuti nimpindunzi njibakajana mukuchita kwabo makwebo.
16 Дойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.
Wakusanguna wakasika kunembo lyakwe wati, 'Mwami, mali yako yakazyala aambi mamali aalikumi.'
17 И рече му: Хубаво, добри слуго! Понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.
Mwaalumi wabusongo wakati kulinguwe, 'Wakachita kabotu, omubelesi mubotu. Nkaambo wakasyomeka muzintu ziniini lino ndakupa manguzu aatla amadolopo aalikumi.'
18 Дойде и вторият, и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.
Wabili wakasika, wati, 'Mali yako, mwami, yakapanga aambi mali alimusanu.'
19 А рече и на него: Бъди и ти над пет града.
Mwaalumi uulemekeka wakati kulinguwe, 'Iwe tola madolopo alimusanu.'
20 Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа;
Umwi alakwe wakasika, wati, 'Mwami, njeyi mali yako, ndakayibambide kabotu mumulembo,
21 защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.
nkaambo ndakakuyoowa, nkaambo ulasisa, ulabweza chuwatabikide akutebula mpuwatabyalide.'
22 Господарят му казва: От устата ти ще съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял;
Mwaalumi uulemekeka wakati kulinguwe, 'Amajwi aako ndilakubeteka, mubelesi mubi, wakalizi kuti ndilimuntu uusesa, ndilabweza nchindatabikide, akutebula nchindatabyalide.
23 тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?
Wakalumwayi nuwakatabikide mali yangu mubbanka, kuchitila kuti nindalikuyooboola ndalikuzoyijana kiili yaba aampindu?'
24 И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата и дайте я на този, който има десетте мнаси,
Mwaalumi uulemekeka wakati kuli aabo bakayimvwi kumbali, 'Amumunyanzye mali yomwe eeyo mupe ooyo uulamamali aalikumi.'
25 (Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)
Bakati kulingwe, 'Mwami, ulamamali aalikumi kale.'
26 Казвам ви, че на всеки който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
'Ndati kulindinywe, woonse uulazyo, uyoopegwa zimbi, pesi ooyo uutakwe, acheecho nchali aacho uyoonyanzigwa.
27 А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.
Pesi aaba basinkondoma, aabo bakatalikuyanda kuti ndibatonge, amubeete aano mubajaye kunembo lyangu.'”
28 И като изрече това, Исус вървеше напред, възлизайки за Ерусалим.
Nakaamba zintu eezi, wakayinda kaya ku Jelusalemu.
29 И когато се приближи до Витфагия н Витания, до хълма, наречен Елеонски, прати двама от учениците и рече им:
Kwakachitika kuti naakasika afwiifwi abusena bwa Betipeji a Betani, kukalundu kakalikutegwa Oliveti, wakatuma basikwiiya bakwe babili,
30 Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле, вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.
kati, “Amunjile mugunzi lilikunembo. Mwanjila biyo mulajana mwana wadonki uutana kutantwa. Mumwaangunune mumweete kulindime.
31 И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? Кажете така: На Господа трябва.
Na kwaba utamubuzye kuti, 'Nkaambo nzi nimumwaangununa?' mukatedi, 'Mwami ulamuyanda.'”
32 И изпратените отидоха и намериха както им беше казал.
Aabo bakatumwa bakamujana mwana wa donki mbuli mbakabalayilide Jesu.
33 И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето?
Nibakali kumwaangununa mwana wadonki, bani bawe bakati, “Nkaambo nzi nimwaangununa mwana wa donki ooyo?”
34 А те казаха: На Господа трябва.
Bakati, “Mwami ulamuyanda.”
35 И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса.
Mpawo bakamweeta kuli Jesu, mpawo bakawaala majansi aabo aatala amwana wa donki mpawo bakakkazika Jesu aataka.
36 И като вървеше Той, людете постилаха дрехите си по пътя.
Naakalikuyabweenda bakalikuya buyala majansi aabo munzila.
37 И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки:
Naakali waamba kusika abusena aawo Kalundu kama Oliva mpuka nkunuka, mbunga yoonse yabasikwiiya yakasanguna kubotelwa akulumbayizya Leza ajwi pati nkaambo kamilimu mipati njibakali babona,
38 Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!
kabati, “Ulilongezezegwe mwami uuza muzina lya Mwami! Luumuno kujulu abulemu kumajulu!”
39 А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си.
Bamwi ba Falisi bakali munkamu bakati kuli ngwe, “Muyiisyi bakkabule basikwiiya bako.”
40 И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.
Jesu wakasandula wati, “Kanskinga aaba baluumwine, mabwe alikunoompolola.”
41 И като се приближи и видя града, плака за него и каза:
Jesu naakasika mudolopo, wakalila aatala andilyo,
42 Да беше знаел ти, да! Ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти; но сега е скрито от очите ти.
kati, “Kansinga wali waziba mubuzuba oobu, ayebo, zintu zikweetela luumuno! Pesi lino zilisisidwe kulinduwe.
43 Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели, ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те стеснят отвред,
Nkaambo mazuba ayoosika alinduwe, aawo basinkondonyokwe nibayoyaka kaanda akukuzyunguluka akukusyanikizya kuzwa kumabazu woonse.
44 и ще те разорят и ще избият жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.
Bayooku wisizya aansi abana bako. Taakwe nobayoosiya niliba bbwe aatala alimwi, nkaambo taakwe nuwakachibona Leza naakalikweezya kukufutula.”
45 И като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха; и казваше им:
Jesu wakanjila muchikombelo akutanda boonse nakali kuuzya,
46 Писано е: "И домът ми ще бъде молитвен дом", а вие го направихте "разбойнически вертеп".
wakati kulombabo, “Kulilembedwe kuti, 'Ng'anda kyangu iyoba ng'anda yakukombela,' pesi mwayisandula kba ng'anda yabasikubba.”
47 И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят;
Aboobo Jesu wakalikuyiisya abuzuba muchikombelo. Bapayizi bapati abalembi bamulawu abazululi babanti bakali kuyanda kumujaya,
48 но не намериха какво да сторят, понеже всичките люде бяха прилепнали при Него да Го слушат.
pesi taakwe nibakajana nzila yakuzichita, nkaambo bantu boonse bakali kumuswiilila loko.
