Лука 19
1 След това Исус влезе в Ерихон и минаваше през града.
Og han kom ind i Jeriko og drog derigennem.
2 И, ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат,
Og se, der var en Mand, som hed Zakæus; han var Overtolder, og han var rig.
3 искаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст.
Og han søgte at faa at se, hvem der var Jesus, og kunde ikke for Skaren, fordi han var lille af Vækst.
4 И завтече се напред и се покачи на една черница за да Го види; понеже през оня път щеше да мине.
Og han løb forud og steg op i et Morbærfigentræ, for at han kunde se ham; thi han skulde komme frem ad den Vej.
5 Исус, като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.
Og da Jesus kom til Stedet, saa han op og blev ham var og sagde til ham: „Zakæus! skynd dig og stig ned; thi jeg skal i Dag blive i dit Hus.‟
6 И той побърза да слезе, и прие Го с радост.
Og han skyndte sig og steg ned og tog imod ham med Glæde.
7 И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи.
Og da de saa det, knurrede de alle og sagde: „Han er gaaet ind for at tage Herberge hos en syndig Mand.‟
8 А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето отсега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четверократно.
Men Zakæus stod frem og sagde til Herren: „Se, Herre! Halvdelen af min Ejendom giver jeg de fattige; og dersom jeg har besveget nogen for noget, da giver jeg det fire Fold igen.‟
9 И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.
Men Jesus sagde til ham: „I Dag er der blevet dette Hus Frelse til Del, efterdi ogsaa han er en Abrahams Søn;
10 Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.
thi Menneskesønnen er kommen for at søge og frelse det fortabte.‟
11 И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.
Men medens de hørte paa dette, fortsatte han og sagde en Lignelse, fordi han var nær ved Jerusalem, og de mente, at Guds Rige skulde straks komme til Syne.
12 Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне.
Han sagde da: „En højbaaren Mand drog til et fjernt Land for at faa Kongemagt og vende tilbage igen.
13 И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с това, докле дойда.
Men han kaldte ti af sine Tjenere og gav dem ti Pund og sagde til dem: Købslaar dermed, indtil jeg kommer.
14 Но неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланници да кажат: Не щем този да царува над нас.
Men hans Medborgere hadede ham og skikkede Sendebud efter ham og lod sige: Vi ville ikke, at denne skal være Konge over os.
15 А като получи царската власт и се върна, заповяда да му покажат ония слуги, на който бе дал парите, за да знае какво са припечелили чрез търгуване.
Og det skete, da han kom igen, efter at han havde faaet Kongemagten, sagde han, at disse Tjenere, hvem han havde givet Pengene, skulde kaldes for ham, for at han kunde faa at vide, hvad hver havde vundet.
16 Дойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.
Og den første traadte frem og sagde: Herre! dit Pund har erhvervet ti Pund til.
17 И рече му: Хубаво, добри слуго! Понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.
Og han sagde til ham: Vel, du gode Tjener! efterdi du har været tro i det mindste, skal du have Magt over ti Byer.
18 Дойде и вторият, и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.
Og den anden kom og sagde: Herre! dit Pund har indbragt fem Pund.
19 А рече и на него: Бъди и ти над пет града.
Men han sagde ogsaa til denne: Og du skal være over fem Byer.
20 Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа;
Og en anden kom og sagde: Herre! se, her er dit Pund, som jeg har haft liggende i et Tørklæde.
21 защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.
Thi jeg frygtede for dig, efterdi du er en streng Mand; du tager, hvad du ikke lagde, og høster, hvad du ikke saaede.
22 Господарят му казва: От устата ти ще съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял;
Han siger til ham: Efter din egen Mund dømmer jeg dig, du onde Tjener! Du vidste, at jeg er en streng Mand, som tager, hvad jeg ikke lagde, og høster, hvad jeg ikke saaede;
23 тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?
hvorfor gav du da ikke mine Penge til Vekselbordet, saa jeg ved min Hjemkomst kunde have krævet dem med Rente?
24 И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата и дайте я на този, който има десетте мнаси,
Og han sagde til dem, som stode hos: Tager Pundet fra ham, og giver det til ham, som har de ti Pund.
25 (Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)
Og de sagde til ham: Herre! han har ti Pund.
26 Казвам ви, че на всеки който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
Jeg siger eder, at enhver, som har, ham skal der gives; men den, som ikke har, fra ham skal endog det tages, som han har.
27 А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.
Men fører disse mine Fjender hid, som ikke vilde, at jeg skulde være Konge over dem, og hugger dem ned for mine Øjne!‟
28 И като изрече това, Исус вървеше напред, възлизайки за Ерусалим.
Og da han havde sagt dette, gik han foran og drog op til Jerusalem.
29 И когато се приближи до Витфагия н Витания, до хълма, наречен Елеонски, прати двама от учениците и рече им:
Og det skete, da han nærmede sig til Bethfage og Bethania ved det Bjerg, som kaldes Oliebjerget, udsendte han to af sine Disciple og sagde:
30 Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле, вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.
„Gaar hen til den Landsby, som ligger lige for eder. Naar I komme derind, skulle I finde et Føl bundet, paa hvilket der endnu aldrig har siddet noget Menneske; og løser det, og fører det hid!
31 И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? Кажете така: На Господа трябва.
Og dersom nogen spørger eder: Hvorfor løse I det? da skulle I sige saaledes: Herren har Brug for det.‟
32 И изпратените отидоха и намериха както им беше казал.
Men de udsendte gik hen og fandt det, ligesom han havde sagt dem.
33 И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето?
Men da de løste Føllet, sagde dets Herrer til dem: „Hvorfor løse I Føllet?‟
34 А те казаха: На Господа трябва.
Og de sagde: „Herren har Brug for det.‟
35 И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса.
Og de førte det til Jesus, og de lagde deres Klæder paa Føllet og lod Jesus sætte sig derpaa.
36 И като вървеше Той, людете постилаха дрехите си по пътя.
Og da han drog frem, bredte de deres Klæder under ham paa Vejen.
37 И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки:
Men da han nu nærmede sig til Nedgangen fra Oliebjerget, begyndte hele Disciplenes Mængde med Glæde at prise Gud med høj Røst for alle de kraftige Gerninger, som de havde set, og de sagde:
38 Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!
„Velsignet være Kongen, som kommer, i Herrens Navn! Fred i Himmelen, og Ære i det højeste!‟
39 А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си.
Og nogle af Farisæerne i Skaren sagde til ham: „Mester! irettesæt dine Disciple!‟
40 И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.
Og han svarede og sagde til dem: „Jeg siger eder, at hvis disse tie, skulle Stenene raabe.‟
41 И като се приближи и видя града, плака за него и каза:
Og da han kom nær til og saa Staden, græd han over den og sagde:
42 Да беше знаел ти, да! Ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти; но сега е скрито от очите ти.
„Vidste dog ogsaa du, ja, selv paa denne din Dag, hvad der tjener til din Fred! Men nu er det skjult for dine Øjne.
43 Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели, ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те стеснят отвред,
Thi der skal komme Dage over dig, da dine Fjender skulle kaste en Vold op omkring dig og omringe dig og trænge dig alle Vegne fra;
44 и ще те разорят и ще избият жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.
og de skulle lægge dig helt øde og dine Børn i dig og ikke lade Sten paa Sten tilbage i dig, fordi du ikke kendte din Besøgelses Tid.‟
45 И като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха; и казваше им:
Og han gik ind i Helligdommen og begyndte at uddrive dem, som solgte,
46 Писано е: "И домът ми ще бъде молитвен дом", а вие го направихте "разбойнически вертеп".
og sagde til dem: „Der er skrevet: Og mit Hus er et Bedehus; men I have gjort det til en Røverkule.‟
47 И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят;
Og han lærte daglig i Helligdommen; men Ypperstepræsterne og de skriftkloge og de første i Folket søgte at slaa ham ihjel.
48 но не намериха какво да сторят, понеже всичките люде бяха прилепнали при Него да Го слушат.
Og de fandt ikke, hvad de skulde gøre; thi hele Folket hang ved ham og hørte ham.
