Лука 19
1 След това Исус влезе в Ерихон и минаваше през града.
Jesu loe Jeriko vangpui ah akun moe, to avang hoiah caeh poe.
2 И, ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат,
Khenah, to avang ah Zakiah, tiah ahmin kaom kami maeto oh, anih loe tamut cong kaminawk ukkung ah oh pongah, angraeng parai.
3 искаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст.
Jesu loe mi maw, tito hnuk han a koeh; toe anih loe ahnaem daek pongah, kaminawk salak hoiah Jesu to hnu thai ai.
4 И завтече се напред и се покачи на една черница за да Го види; понеже през оня път щеше да мине.
Zakiah loe Jesu angzohhaih loklam hma ah cawnh moe, Jesu hnuk hanah thaiduet kung ah dawh.
5 Исус, като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.
Jesu to ahmuen ah phak naah, a khet tahang, to naah Zakiah to a hnuk, anih khaeah, Zakiah, karangah, anghum tathuk ah; vaihniah na im ah ka toem han, tiah a naa.
6 И той побърза да слезе, и прие Го с радост.
Zakiah loe karangah anghum tathuk moe, anghoehaih hoiah anih to toemsak.
7 И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи.
Kaminawk mah hnuk o naah, Anih loe kami zae im ah toem han a caeh, tiah laisaep o thuih.
8 А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето отсега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четверократно.
Zakiah loe angdoet moe, Angraeng khaeah, Khenah, Angraeng, ka tawnh ih hmuen ahap kamtang kaminawk hanah ka paek; katoeng ai ah kaminawk ih hmuenmae ka lak pae nahaeloe, alet palito ka pathok han, tiah a naa.
9 И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.
Jesu mah anih khaeah, Vaihniah hae imthung ah pahlonghaih phak boeh, anih doeh Abraham ih capa toeng ni.
10 Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.
Kami Capa loe kanghmaa kami to pakrong moe, pahlong han ih ni angzoh, tiah a naa.
11 И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.
Kaminawk mah a thuih ih loknawk to tahngaih pae o, Jerusalem a phak o tom boeh moe, kaminawk mah doeh Sithaw ukhaih prae to amtueng roep tih boeh, tiah poek o pongah, patahhaih lok to a thuih pae.
12 Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне.
Nihcae khaeah, Angraeng capa maeto loe siangpahrang ah oh han koeh pongah, amlaem let hanah kholong kangthla ah caeh.
13 И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с това, докле дойда.
Anih mah a tamna hato kawk moe, nihcae hanah mina phoisa hato paek, nihcae khaeah, Kam laem let ai karoek to toksah o haih ah, tiah a naa.
14 Но неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланници да кажат: Не щем този да царува над нас.
Toe angmah ih prae kaminawk mah anih to hnukma o, Hae kami loe kaicae ukkung ah ohsak han ka koeh o ai, tiah anih khaeah laicaeh patoeh o.
15 А като получи царската власт и се върна, заповяда да му покажат ония слуги, на който бе дал парите, за да знае какво са припечелили чрез търгуване.
Anih amlaem naah loe, prae ukkung ah a oh, to pacoengah kami maeto mah phoisa hoi toksak naah kamek nazetto maw hnuk o, tiah panoek thai hanah, phoisa a paek ih tamnanawk to angmah khaeah kawk.
16 Дойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.
Hmaloe koek kami loe angzoh moe, Angraeng, na phoisa loe alet hato pung, tiah a naa.
17 И рече му: Хубаво, добри слуго! Понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.
Anih mah to kami khaeah, Tamna kahoih, tok na sak thaih: hmuen tetta nuiah oepthoh pongah, vangpui hato uk ah, tiah a naa.
18 Дойде и вторият, и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.
Hnetto haih tamna loe angzoh moe, Angraeng, na phoisa alet pangato pung, tiah a naa.
19 А рече и на него: Бъди и ти над пет града.
Anih mah to kami khaeah doeh, Vangpui pangato uk hanah, to tiah a naa.
20 Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа;
Kalah tamna loe angzoh moe, Angraeng, khenah, na phoisa loe pavawh hoiah ka tapawk moe, ka suek sut:
21 защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.
nang loe kacip parai kami ah na oh pongah, kang zit: nang loe na suem ai ih ahmuen ah na lak moe, na patit ai ih ahmuen ah na aah, tiah a naa.
22 Господарят му казва: От устата ти ще съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял;
To naah Anih mah to kami khaeah, Nang tamna kasae, Na thuih ih lok baktih toengah lok kang caek han. Kai loe kacip parai kami ah ka oh, ka suem ai ih ahmuen ah ka lak moe, ka patit ai ih ahmuen ah ka aah, tito na panoek tangak:
23 тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?
kang zoh let naah kangpung phoisa to ka lak hanah, tikhoe phoisa to phoisa athlaeng kami khaeah na suem ai loe? tiah a naa.
24 И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата и дайте я на този, който има десетте мнаси,
Anih mah a taengah angdoe kaminawk khaeah, Anih khae ih phoisa to la oh loe, phoisa hato tawn kami khaeah paek oh, tiah a naa.
25 (Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)
(Nihcae mah anih khaeah, Angraeng, anih loe phoisa hato tawnh boeh, tiah a naa o.)
26 Казвам ви, че на всеки който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
Kang thuih o, Katawn kami hanah loe paek let bae vop tih; katawn ai kami loe, a tawnh ih hmuen mataeng doeh la pae ving tih, tiah a naa.
27 А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.
Toe ka ukhaih koeh ai ka misanawk to haeah hoi oh loe, nihcae to ka hmaa ah hum oh, tiah naa tih, tiah a thuih pae.
28 И като изрече това, Исус вървеше напред, възлизайки за Ерусалим.
Hae lokthuih pacoengah, anih Jerusalem ah caeh.
29 И когато се приближи до Витфагия н Витания, до хълма, наречен Елеонски, прати двама от учениците и рече им:
Bethphage hoi Bethani vangpui to phak tom boeh moe, Olive tiah kawk ih mae to phak o naah, anih mah hnukbang kami hnik to patoeh,
30 Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле, вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.
nihnik khaeah, Na hma ih avang ah caeh hoih, avang thung na kun hoi naah, mi mah doeh angthueng vai ai, paeh ih laa hrang acaa to na hnu hoi tih: khram hoih loe laa hrang to haeah ze hoih.
31 И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? Кажете така: На Господа трябва.
Mi kawbaktih mah doeh nang hnik khaeah, Tih han ih laa hrang to na khram hoi loe? tiah dueng nahaeloe, anih khaeah, Angraeng mah laa hrang angtoeng, tiah thui pae hoih, tiah a naa.
32 И изпратените отидоха и намериха както им беше казал.
Patoeh ih kami hnik loe caeh hoi naah, anih mah nihnik khaeah thuih pae ih lok baktih toengah a hnuk hoi.
33 И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето?
Laa hrang to a khram hoi li naah, tawnkung mah nihnik khaeah, Tih han ih laa hrang acaa to na khram hoi loe? tiah a naa.
34 А те казаха: На Господа трябва.
To naah nihnik mah, Angraeng mah laa hrang angtoeng, tiah a naa hoi.
35 И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса.
Nihnik mah laa hrang to Jesu khaeah zeh hoi pacoengah, nihcae mah laa hrang acaa nuiah kahni padap pae o moe, Jesus to a nuiah angthueng o sak.
36 И като вървеше Той, людете постилаха дрехите си по пътя.
Anih caehhaih loklam ah, paroeai kaminawk mah angmacae ih kahni to baih o.
37 И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки:
Anih Olive mae tamthuk phak tom naah loe, a hnuk o ih dawnrai hmuenawk boih pongah pop parai a hnukbang kaminawk mah anghoehaih hoiah Sithaw ih ahmin to saphaw o;
38 Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!
Angraeng ih ahmin hoiah angzo Siangpahrang loe tahamhoihaih om nasoe: van prae ah angdaehhaih om nasoe, sang koek ah lensawkhaih om nasoe, tiah a hang o.
39 А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си.
Pop parai kaminawk salakah kaom thoemto Farasinawk mah anih khaeah, Patukkung, nang hnukbang kaminawk to thuitaek ah, tiah a naa o.
40 И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.
Anih mah nihcae khaeah, Kang thuih o, nihcae hang ai ah anghngai o duem nahaeloe, thlungnawk hae hang o roep tih, tiah a naa.
41 И като се приближи и видя града, плака за него и каза:
Jesu loe Jerusalem phak tom boeh, anih mah vangpui to khet moe, qah haih,
42 Да беше знаел ти, да! Ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти; но сега е скрито от очите ти.
nang vangpui, hae nangmah ih niah, nang han monghaih sinkung, na panoek nahaeloe hoi tih, toe vaihi loe na mik ah hmuennawk amtueng han ai ah hawk ving boeh.
43 Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели, ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те стеснят отвред,
Na misanawk mah ahnuk ahma, ang takui o khoep moe, ahmuen kruekah ang ven o khoephaih atue to pha tih.
44 и ще те разорят и ще избият жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.
Nangmah hoi na caanawk to long ah va o tih, nang khaeah angzohhaih atue to na panoek ai pongah, nihcae mah na nuiah maeto pacoeng maeto kamhong thlung to anghmat o sak mak ai, tiah a naa.
45 И като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха; и казваше им:
To pacoengah anih loe tempul thungah caeh moe, hmuenmae zawh moe, qan kaminawk to a haek.
46 Писано е: "И домът ми ще бъде молитвен дом", а вие го направихте "разбойнически вертеп".
Nihcae khaeah, Ka im loe lawkthuihaih im ah oh, tiah tarik ih oh: toe nangcae mah loe kamqunawk ohhaih ahmuen ah na sak o, tiah a naa.
47 И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят;
Anih loe tempul thungah nithokkruek kaminawk to patuk. Toe kalen koek qaima, ca tarik kaminawk hoi kami zaehoikungnawk mah hum hanah anih to pakrong o,
48 но не намериха какво да сторят, понеже всичките люде бяха прилепнали при Него да Го слушат.
toe a thuih ih lok to kaminawk boih mah tahngai o pongah, hum han atue kahoih hnu o thai ai.
