Лука 18
1 Каза им една притча за как трябва всякога да се молят, да не отслабват, думайки:
Askal o Isus phenda e učenikonenđe e usporedba te sikavel len sar uvek trubun te molinpe thaj sar nikada či trubun te odustanin.
2 О Знаеш заповедите: "Не прелюбодействувай", "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си";
Thaj phendas: “Ande jek gav sas jek sudija savo či daralas e Devlestar a e themestar či ladžalas.
3 В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми.
A ande godova gav sas vi jek udovica savi stalno avelas leste thaj molilas les: ‘Deman pravda angle mungro protivniko.’
4 Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам,
O sudija varesavi vrjama či marilas pale godova, ali napokon phenda: ‘Vi ako či darav katar o Del thaj či mariv pale manuša,
5 пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще - отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане.
ali dava pravda akale udovica, kaj, ako či dav lat pravda, dosadila manđe dok či dobil piro pravo, kaj stalno dosadil man!’”
6 И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия!
Askal phendas o Gospod Isus: “Dićhen sar ispravno postupisarda o nepravedno sudija.
7 А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?
Kaj o Del strpljivo čhola kan ke lenđe molitve thaj pobrinila pe te dobin pravda okola save pripadin lešće thaj vapin lešće o đes thaj e rjat.
8 Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?
Phenav tumenđe kaj brzo dela len pravda. Ali kana me, o Čhavo e Manušesko, boldava man pe phuv, dali arakhava kasavo paćipe?”
9 И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тая притча:
Askal o Isus phendas još akaja usporedba varesavenđe save sas uverime ande piri vlastito pravednost, a averen prezirisarenas:
10 Двама души влязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник.
“Duj manuša đele ando Hramo te molinpe. Jek sas fariseji a aver cariniko.
11 Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник.
O fariseji ačhelas thaj molilaspe pale peste: ‘Devla, nais tuće kaj najsem sago aver manuša, grabežljivo, nepravedno, preljubniko, ili sago akava cariniko.
12 Постя дваж в седмицата, давам десятък от всичко що придобия.
Me postiv duvar ando kurko; dav deš posto katar sa so si man.’
13 А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника.
A o cariniko, ačhelas majdur, thaj či usudilaspe ni pe jakha te vazdel prema o nebo, nego pećelaspe ando koliin te sikavel piri tuga thaj phenelas: ‘Devla av milostivo manđe bezehalešće!’
14 Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.
Phenav tumenđe: vo boldape ćhere pravedno anglo Del, a na o fariseji! Kaj svako ko korkoro pes uzvisil, avela ponizime, a ko korkoro pes ponizil, avela uzvisime.”
15 Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, смъмриха ги.
A e Isusešće anenas vi e cikne čhavren te čhol pire vas pe lende te blagoslovil len, a kana godova dikhline e učenikurja braninas lenđe.
16 Но Исус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство.
A o Isus akharda len thaj phendas: “Mućen e čhavren te aven mande thaj na branin lenđe, kaj kasavenđe pripadil e Devlesko carstvo.”
17 Истина ви казвам: Който не приеме като детенце Божието царство, той никак няма да влезе в него.
“Čačes, phenav tumenđe, savo či primil e Devlesko carstvo sago cikno čhavro, či dela ande leste.”
18 И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот? (aiōnios g166)
Varesavo židovsko vođa phučlas e Isuse: “Lačhe sikavneja, so trubul te ćerav te dobiv o večno trajo?” (aiōnios g166)
19 А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.
A o Isus phendas lešće: “Sostar man akhares lačheja? Khonikal naj lačho, nego li samo o jedino Del.
20 Знаеш заповедите: "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си";
A e zapovedi andar o Mojsijesko zakon džanes: ‘Na ćer preljub’, ‘Na mudar’, ‘Na čor’, ‘Na svedočisar hohamne’, ‘Poštuisar ćire dades thaj ćire deja.’”
21 а той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.
A vo phendas: “Sa gadava ćerav katar mungro ternipe.”
22 Исус, като го чу, рече му: Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай!
Kana godova ašunda o Isus, phendas lešće: “Još jek ačhilo tut: sa so si tut bićin thaj podelisar e čorenđe thaj avela tu barvalipe ando nebo. A askal av thaj dža pale mande.”
23 Но той, като чу това, наскърби се много, защото беше твърде богат.
Kana vo godova ašundas, ražalostisajlo kaj sas zurale barvalo thaj či kamlas te bićinel sa so sasle.
24 И Исус като го видя, каза: Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство!
O Isus dikhla pe leste thaj phendas: “Sar si phare e barvalešće te del ande Devlesko carstvo!
25 Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.
Maj loće si e kamilaće te naćhel kroz e suvjaće kan nego o barvalo te del ande Devlesko carstvo.”
26 А ония, които чуха това рекоха: Тогава кой може да се спаси?
Okola save godova ašundine, phendine: “Pa ko askal šaj spasilpe?”
27 А Той каза: Невъзможното за човеците за Бога е възможно.
A o Isus phendas: “So si nemoguće e manušenđe, moguće si e Devlešće.”
28 А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме.
Askal o Petar phendas: “Ake, amen muklam sa amaro thaj teljardam pale tute te sledis tut.”
29 А Той им рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща или жена, или братя, или родители, или чада, заради Божието царство,
A o Isus phendas lenđe: “Čačes, phenav tumenđe, naj godova savo muklasas piro ćher, ili pire romnja, ili pire phralen, ili pire dade thaj pire deja, ili pire čhavren zbog e Devlesko carstvo,
31 И като взе дванадесетте при Себе Си, рече им: Ето, възлизаме в Ерусалим и ще се изпълни в Човешкия Син всичко, що е писано чрез пророците.
O Isus ćidas oko peste e dešuduj apostolen thaj phendas lenđe: “Ake das ando Jerusalim, a okote dogodilape sa so e prorokurja ramosardine ando Sveto lil, pale mande e Čhave e manušešće.
32 Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще Му се поругаят и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят,
Von predaina man ande vas e nevernikonenđe, save marena muj mandar, ladžarena man, vređona man,
33 и, когато Го бият, ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.
bičuina man thaj mudarena man, ali me o trito đes uštava andar e mule.”
34 Но те не разбираха нищо от това; и тая дума беше скрита за тях, и не разбираха това, което се казваше.
A e učenikurja khanči katar godova so o Isus phendas či haćardine. O značenje godole alavengo sas lendar garado thaj naštik haćardine so o Isus phenelas lenđe.
35 А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси.
A kana o Isus avilo paše džiko gav o Jerihon, varesavo koro manuš bešelas po drom thaj prosilas.
36 И като чу, че минава народ, попита какво е това.
A kana o koro manuš ašunda kaj naćhel okotar o but o them, phučlas so si godova.
37 И казаха му, че Исус назарянинът минава.
Phendine lešće: “Naćhel o Isus andar o Nazaret.”
38 Тогава той извика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!
A vo pe godova čhutas muj: “Isuse e Davidešće Čhaveja, smiluitu tut manđe!”
39 А тия, които вървяха отпред го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!
A okola kaj džanas anglal o Isus ačhavenas e kore manuše te na čhol muj, ali vo još majzurale čholas muj: “E Davidešće Čhaveja, smiluitu manđe!”
40 И тъй, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи, попита го:
Kana o Isus ašunda les ačhilo thaj phendas te anen les leste. Kana e kore manuše andine majpaše o Isus phučla les:
41 Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи, да прогледам,
“So kames te ćerav tuće?” A vo phendas: “Gospode, te šaj dikhav.”
42 Исус му рече: Прогледай; твоята вяра те изцели.
A o Isus phendas lešće: “Akana šaj te dićhes! Ćiro paćipe sastarda tut.”
43 И той веднага прогледа, и тръгна след Него, като славеше Бога. И всичките люде, като видяха това, въздадоха хвала на Бога.
E kore manušešće jakha odma putajle thaj počnisarda te dićhel, uputisajlo dromesa palo Isus thaj počnisarda te slavil e Devles. A sa o them savo godova dikhla dija slava e Devlešće.
