Лука 18
1 Каза им една притча за как трябва всякога да се молят, да не отслабват, думайки:
OR propose loro ancora una parabola, per [mostrare] che convien del continuo orare, e non istancarsi,
2 О Знаеш заповедите: "Не прелюбодействувай", "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си";
dicendo: Vi era un giudice in una città, il quale non temeva Iddio, e non avea rispetto ad alcun uomo.
3 В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми.
Or in quella stessa città vi era una vedova, la qual venne a lui, dicendo: Fammi ragione del mio avversario.
4 Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам,
Ed egli, per un tempo, non volle farlo; ma pur poi appresso disse fra sè medesimo: Quantunque io non tema Iddio, e non abbia rispetto ad alcun uomo,
5 пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще - отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане.
nondimeno, perciocchè questa vedova mi dà molestia, io le farò ragione; che talora non venga tante volte che alla fine mi stanchi.
6 И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия!
E il Signore disse: Ascoltate ciò che dice il giudice iniquo.
7 А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?
E Iddio non vendicherà egli i suoi eletti, i quali giorno e notte gridano a lui; benchè sia lento ad adirarsi per loro?
8 Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?
Certo, io vi dico, che tosto li vendicherà. Ma, quando il Figliuol dell'uomo verrà, troverà egli pur la fede in terra?
9 И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тая притча:
DISSE ancora questa parabola a certi, che si confidavano in loro stessi d'esser giusti, e sprezzavano gli altri.
10 Двама души влязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник.
Due uomini salirono al tempio, per orare; l'uno [era] Fariseo, e l'altro pubblicano.
11 Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник.
Il Fariseo, stando in piè, orava in disparte, in questa maniera: O Dio, io ti ringrazio che io non son come gli altri uomini: rapaci, ingiusti, adulteri; nè anche come quel pubblicano.
12 Постя дваж в седмицата, давам десятък от всичко що придобия.
Io digiuno due volte la settimana, io pago la decima di tutto ciò che posseggo.
13 А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника.
Ma il pubblicano, stando da lungi, non ardiva neppure d'alzar gli occhi al cielo; anzi si batteva il petto, dicendo: O Dio, sii placato inverso me peccatore.
14 Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.
Io vi dico, che costui ritornò in casa sua giustificato, più tosto che quell'altro; perciocchè chiunque s'innalza sarà abbassato, e chi si abbassa sarà innalzato.
15 Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, смъмриха ги.
OR gli furono presentati ancora dei piccoli fanciulli, acciocchè li toccasse; e i discepoli, veduto [ciò], sgridavano coloro [che li presentavano].
16 Но Исус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство.
Ma Gesù, chiamati a sè i fanciulli, disse: Lasciate i piccoli fanciulli venire a me, e non li divietate; perciocchè di tali è il regno di Dio.
17 Истина ви казвам: Който не приеме като детенце Божието царство, той никак няма да влезе в него.
Io vi dico in verità, che chi non avrà ricevuto il regno di Dio come piccol fanciullo, non entrerà in esso.
18 И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот? (aiōnios g166)
ED un certo de' principali lo domandò, dicendo: Maestro buono, facendo che, erederò la vita eterna? (aiōnios g166)
19 А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.
E Gesù gli disse: Perchè mi chiami buono? niuno [è] buono, se non un solo, [cioè] Iddio.
20 Знаеш заповедите: "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си";
Tu sai i comandamenti: Non commettere adulterio. Non uccidere. Non furare. Non dir falsa testimonianza. Onora tuo padre e tua madre.
21 а той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.
E colui disse: Tutte queste cose ho osservate fin dalla mia giovanezza.
22 Исус, като го чу, рече му: Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай!
E Gesù, udito questo, gli disse: Una cosa ti manca ancora: vendi tutto ciò che tu hai, e distribuisci[lo] a' poveri, ed avrai un tesoro nel cielo; poi vieni, e seguitami.
23 Но той, като чу това, наскърби се много, защото беше твърде богат.
Ma egli, udite queste cose, ne fu grandemente attristato, perciocchè era molto ricco.
24 И Исус като го видя, каза: Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство!
E Gesù, veduto ch'egli si era attristato, disse: O quanto malagevolmente coloro che hanno delle ricchezze entreranno nel regno di Dio!
25 Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.
Perciocchè, egli è più agevole che un cammello entri per la cruna d'un ago, che non che un ricco entri nel regno di Dio.
26 А ония, които чуха това рекоха: Тогава кой може да се спаси?
E coloro che l'udirono dissero: Chi adunque può esser salvato?
27 А Той каза: Невъзможното за човеците за Бога е възможно.
Ed egli disse: Le cose impossibili agli uomini son possibili a Dio.
28 А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме.
E Pietro disse: Ecco, noi abbiam lasciato ogni cosa, e ti abbiam seguitato.
29 А Той им рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща или жена, или братя, или родители, или чада, заради Божието царство,
Ed egli disse loro: Io vi dico in verità, che non vi è alcuno, che abbia lasciato casa, o padre e madre, o fratelli, o moglie, o figliuoli, per lo regno di Dio;
31 И като взе дванадесетте при Себе Си, рече им: Ето, възлизаме в Ерусалим и ще се изпълни в Човешкия Син всичко, що е писано чрез пророците.
POI, presi seco i dodici, disse loro: Ecco, noi saliamo in Gerusalemme, e tutte le cose scritte da' profeti intorno al Figliuol dell'uomo saranno adempiute.
32 Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще Му се поругаят и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят,
Perciocchè egli sarà dato in man de' Gentili, e sarà schernito, ed oltraggiato; e gli sarà sputato nel volto.
33 и, когато Го бият, ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.
Ed essi, dopo averlo flagellato, l'uccideranno; ma egli risusciterà al terzo giorno.
34 Но те не разбираха нищо от това; и тая дума беше скрита за тях, и не разбираха това, което се казваше.
Ed essi non compresero nulla di queste cose; anzi questo ragionamento era loro occulto, e non intendevano le cose ch'eran [loro] dette.
35 А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси.
ORA, come egli s'avvicinava a Gerico, un certo cieco sedeva presso della via, mendicando.
36 И като чу, че минава народ, попита какво е това.
E udita la moltitudine che passava, domandò che cosa ciò fosse.
37 И казаха му, че Исус назарянинът минава.
E gli fu fatto assapere che Gesù il Nazareo passava.
38 Тогава той извика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!
Ed egli gridò, dicendo: Gesù, Figliuol di Davide, abbi pietà di me.
39 А тия, които вървяха отпред го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!
E coloro che andavano avanti lo sgridavano, acciocchè tacesse; ma egli vie più gridava: Figliuol di Davide, abbi pietà di me.
40 И тъй, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи, попита го:
E Gesù, fermatosi, comandò che gli fosse menato. E come fu presso di lui, lo domandò, dicendo:
41 Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи, да прогледам,
Che vuoi che io ti faccia? Ed egli disse: Signore, che io ricoveri la vista.
42 Исус му рече: Прогледай; твоята вяра те изцели.
E Gesù gli disse: Ricovera la vista; la tua fede ti ha salvato.
43 И той веднага прогледа, и тръгна след Него, като славеше Бога. И всичките люде, като видяха това, въздадоха хвала на Бога.
Ed egli in quello stante ricoverò la vista, e lo seguitava, glorificando Iddio. E tutto il popolo, veduto [ciò], diede lode a Dio.
