Лука 18
1 Каза им една притча за как трябва всякога да се молят, да не отслабват, думайки:
He also spoke a parable to them that they must always pray and not give up,
2 О Знаеш заповедите: "Не прелюбодействувай", "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си";
saying, “There was a judge in a certain city who didn’t fear God and didn’t respect man.
3 В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми.
A widow was in that city, and she often came to him, saying, ‘Defend me from my adversary!’
4 Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам,
He wouldn’t for a while; but afterward he said to himself, ‘Though I neither fear God nor respect man,
5 пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще - отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане.
yet because this widow bothers me, I will defend her, or else she will wear me out by her continual coming.’”
6 И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия!
The Lord said, “Listen to what the unrighteous judge says.
7 А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?
Won’t God avenge his chosen ones who are crying out to him day and night, and yet he exercises patience with them?
8 Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?
I tell you that he will avenge them quickly. Nevertheless, when the Son of Man comes, will he find faith on the earth?”
9 И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тая притча:
He also spoke this parable to certain people who were convinced of their own righteousness, and who despised all others:
10 Двама души влязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник.
“Two men went up into the temple to pray; one was a Pharisee, and the other was a tax collector.
11 Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник.
The Pharisee stood and prayed by himself like this: ‘God, I thank you that I am not like the rest of men: extortionists, unrighteous, adulterers, or even like this tax collector.
12 Постя дваж в седмицата, давам десятък от всичко що придобия.
I fast twice a week. I give tithes of all that I get.’
13 А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника.
But the tax collector, standing far away, wouldn’t even lift up his eyes to heaven, but beat his chest, saying, ‘God, be merciful to me, a sinner!’
14 Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.
I tell you, this man went down to his house justified rather than the other; for everyone who exalts himself will be humbled, but he who humbles himself will be exalted.”
15 Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, смъмриха ги.
They were also bringing their babies to him, that he might touch them. But when the disciples saw it, they rebuked them.
16 Но Исус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство.
Yeshua summoned them, saying, “Allow the little children to come to me, and don’t hinder them, for God’s Kingdom belongs to such as these.
17 Истина ви казвам: Който не приеме като детенце Божието царство, той никак няма да влезе в него.
Most certainly, I tell you, whoever doesn’t receive God’s Kingdom like a little child, he will in no way enter into it.”
18 И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот? (aiōnios g166)
A certain ruler asked him, saying, “Good Rabbi, what shall I do to inherit eternal life?” (aiōnios g166)
19 А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.
Yeshua asked him, “Why do you call me good? No one is good, except one: God.
20 Знаеш заповедите: "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си";
You know the commandments: ‘Don’t commit adultery,’ ‘Don’t murder,’ ‘Don’t steal,’ ‘Don’t give false testimony,’ ‘Honour your father and your mother.’”
21 а той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.
He said, “I have observed all these things from my youth up.”
22 Исус, като го чу, рече му: Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай!
When Yeshua heard these things, he said to him, “You still lack one thing. Sell all that you have and distribute it to the poor. Then you will have treasure in heaven; then come, follow me.”
23 Но той, като чу това, наскърби се много, защото беше твърде богат.
But when he heard these things, he became very sad, for he was very rich.
24 И Исус като го видя, каза: Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство!
Yeshua, seeing that he became very sad, said, “How hard it is for those who have riches to enter into God’s Kingdom!
25 Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.
For it is easier for a camel to enter in through a needle’s eye than for a rich man to enter into God’s Kingdom.”
26 А ония, които чуха това рекоха: Тогава кой може да се спаси?
Those who heard it said, “Then who can be saved?”
27 А Той каза: Невъзможното за човеците за Бога е възможно.
But he said, “The things which are impossible with men are possible with God.”
28 А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме.
Peter said, “Look, we have left everything and followed you.”
29 А Той им рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща или жена, или братя, или родители, или чада, заради Божието царство,
He said to them, “Most certainly I tell you, there is no one who has left house, or wife, or brothers, or parents, or children, for God’s Kingdom’s sake,
31 И като взе дванадесетте при Себе Си, рече им: Ето, възлизаме в Ерусалим и ще се изпълни в Човешкия Син всичко, що е писано чрез пророците.
He took the twelve aside and said to them, “Behold, we are going up to Jerusalem, and all the things that are written through the prophets concerning the Son of Man will be completed.
32 Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще Му се поругаят и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят,
For he will be delivered up to the Gentiles, will be mocked, treated shamefully, and spit on.
33 и, когато Го бият, ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.
They will scourge and kill him. On the third day, he will rise again.”
34 Но те не разбираха нищо от това; и тая дума беше скрита за тях, и не разбираха това, което се казваше.
They understood none of these things. This saying was hidden from them, and they didn’t understand the things that were said.
35 А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси.
As he came near Jericho, a certain blind man sat by the road, begging.
36 И като чу, че минава народ, попита какво е това.
Hearing a multitude going by, he asked what this meant.
37 И казаха му, че Исус назарянинът минава.
They told him that Yeshua of Nazareth was passing by.
38 Тогава той извика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!
He cried out, “Yeshua, you son of David, have mercy on me!”
39 А тия, които вървяха отпред го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!
Those who led the way rebuked him, that he should be quiet; but he cried out all the more, “You son of David, have mercy on me!”
40 И тъй, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи, попита го:
Standing still, Yeshua commanded him to be brought to him. When he had come near, he asked him,
41 Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи, да прогледам,
“What do you want me to do?” He said, “Lord, that I may see again.”
42 Исус му рече: Прогледай; твоята вяра те изцели.
Yeshua said to him, “Receive your sight. Your faith has healed you.”
43 И той веднага прогледа, и тръгна след Него, като славеше Бога. И всичките люде, като видяха това, въздадоха хвала на Бога.
Immediately he received his sight and followed him, glorifying God. All the people, when they saw it, praised God.
