Лука 18
1 Каза им една притча за как трябва всякога да се молят, да не отслабват, думайки:
Jesus told his disciples a parable to show them that they should always pray and never despair.
2 О Знаеш заповедите: "Не прелюбодействувай", "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си";
“There was,” he said, “in a certain town a judge, who had no fear of God nor regard for people.
3 В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми.
In the same town there was a widow who went to him again and again, and said ‘Grant me justice against my opponent.’
4 Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам,
For a time the judge refused, but afterward he said to himself ‘Although I am without fear of God or regard for people,
5 пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще - отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане.
yet, as this widow is so troublesome, I will grant her justice, to stop her from plaguing me with her endless visits.’”
6 И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия!
Then the Master added, “Listen to what this iniquitous judge says!
7 А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?
And God – won’t he see that his own people, who cry to him night and day, have justice done them – though he holds his hand?
8 Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?
He will, I tell you, give them justice soon enough! Yet, when the Son of Man comes, will he find faith on earth?”
9 И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тая притча:
Another time, speaking to people who were satisfied that they were religious, and who regarded everyone else with scorn, Jesus told this parable –
10 Двама души влязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник.
“Two men went up into the Temple Courts to pray. One was a Pharisee and the other a tax-gatherer.
11 Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник.
The Pharisee stood forward and began praying to himself in this way – ‘God, I thank you that I am not like other men – thieves, rogues, adulterers – or even like this tax-gatherer.
12 Постя дваж в седмицата, давам десятък от всичко що придобия.
I fast twice a week, and give a tenth of everything I get to God.’
13 А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника.
Meanwhile the tax-gatherer stood at a distance, not venturing even to raise his eyes to heaven, but he kept striking his breast and saying ‘God, have mercy on me, a sinner.’
14 Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.
This man, I tell you, went home pardoned, rather than the other. For everyone who exalts himself will be humbled, while everyone who humbles himself will be exalted.”
15 Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, смъмриха ги.
Some of the people were bringing even their babies to Jesus, for him to touch them; but, when the disciples saw it, they began to find fault with those who had brought them.
16 Но Исус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство.
Jesus, however, called the little children to him. “Let the little children come to me,” he said, “and do not hinder them, for it is to the childlike that the kingdom of God belongs.
17 Истина ви казвам: Който не приеме като детенце Божието царство, той никак няма да влезе в него.
I tell you, unless a man receives the kingdom of God like a child, he will not enter it at all.”
18 И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот? (aiōnios g166)
And one of the leaders asked Jesus this question – “Good teacher, what must I do if I am to gain eternal life?” (aiōnios g166)
19 А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.
“Why do you call me good?” answered Jesus. “No one is good but God.
20 Знаеш заповедите: "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си";
You know the commandments – Do not commit adultery, Do not kill, Do not steal, Do not say what is false about others, Honor your father and your mother.”
21 а той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.
“I have observed all these,” he replied, “from childhood.”
22 Исус, като го чу, рече му: Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай!
Hearing this, Jesus said to him, “There is one thing still lacking in you; sell everything that you have, and distribute to the poor, and you will have wealth in heaven; then come and follow me.”
23 Но той, като чу това, наскърби се много, защото беше твърде богат.
But the man became greatly distressed on hearing this, for he was extremely rich.
24 И Исус като го видя, каза: Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство!
Seeing this, Jesus said to his disciples, “How hard it is for the wealthy to enter the kingdom of God!
25 Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.
It is easier, indeed, for a camel to get through a needle’s eye than for a rich person to enter the kingdom of God!”
26 А ония, които чуха това рекоха: Тогава кой може да се спаси?
“Then who can be saved?” asked those who heard this.
27 А Той каза: Невъзможното за човеците за Бога е възможно.
But Jesus said, “What is impossible with people is possible with God.”
28 А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме.
“But we,” said Peter, “we left what belonged to us and followed you.”
29 А Той им рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща или жена, или братя, или родители, или чада, заради Божието царство,
“I tell you,” he answered, “that there is no one who has left house, or wife, or brothers, or parents, or children, for the sake of the kingdom of God,
31 И като взе дванадесетте при Себе Си, рече им: Ето, възлизаме в Ерусалим и ще се изпълни в Човешкия Син всичко, що е писано чрез пророците.
Gathering the Twelve around him, Jesus said to them, “Listen! We are going up to Jerusalem; and there everything that is written in the prophets will be done to the Son of Man.
32 Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще Му се поругаят и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят,
For he will be given up to the Gentiles, mocked, insulted and spat on;
33 и, когато Го бият, ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.
they will scourge him, and then put him to death; and on the third day he will rise again.”
34 Но те не разбираха нищо от това; и тая дума беше скрита за тях, и не разбираха това, което се казваше.
The apostles did not comprehend any of this. His meaning was unintelligible to them and they did not understand what he was saying.
35 А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси.
As Jesus was getting near Jericho, a blind man was sitting by the roadside, begging.
36 И като чу, че минава народ, попита какво е това.
Hearing a crowd going by, the man asked what was the matter;
37 И казаха му, че Исус назарянинът минава.
and, when people told him that Jesus of Nazareth was passing,
38 Тогава той извика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!
he shouted out, “Jesus, Son of David, take pity on me!”
39 А тия, които вървяха отпред го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!
Those who were in front kept telling him to be quiet, but he continued to call out the louder, “Son of David, take pity on me!”
40 И тъй, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи, попита го:
Then Jesus stopped and ordered the man to be brought to him. And, when he had come close up to him, Jesus asked him,
41 Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи, да прогледам,
“What do you want me to do for you?” “Master,” he said, “I want to recover my sight.”
42 Исус му рече: Прогледай; твоята вяра те изцели.
And Jesus said, “Recover your sight, your faith has delivered you.”
43 И той веднага прогледа, и тръгна след Него, като славеше Бога. И всичките люде, като видяха това, въздадоха хвала на Бога.
Instantly he recovered his sight, and began to follow Jesus, praising God. And all the people, on seeing it, gave glory to God.
