Лука 18
1 Каза им една притча за как трябва всякога да се молят, да не отслабват, думайки:
He also spoke a parable to them that they must always pray, and not give up,
2 О Знаеш заповедите: "Не прелюбодействувай", "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си";
saying, "There was a judge in a certain city who did not fear God, and did not respect people.
3 В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми.
A widow was in that city, and she often came to him, saying, 'Give me justice against my adversary.'
4 Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам,
He would not for a while, but afterward he said to himself, 'Though I neither fear God, nor respect people,
5 пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще - отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане.
yet because this widow bothers me, I will give her justice, or else she will wear me out by her continual coming.'"
6 И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия!
The Lord said, "Listen to what the unrighteous judge says.
7 А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?
Won't God avenge his chosen ones, who are crying out to him day and night, and yet he exercises patience with them?
8 Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?
I tell you that he will avenge them quickly. Nevertheless, when the Son of Man comes, will he find faith on the earth?"
9 И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тая притча:
He spoke also this parable to certain people who were convinced of their own righteousness, and who despised all others.
10 Двама души влязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник.
"Two men went up into the temple to pray; one was a Pharisee, and the other was a tax collector.
11 Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник.
The Pharisee stood and prayed to himself like this: 'God, I thank you, that I am not like other people, extortioners, unrighteous, adulterers, or even like this tax collector.
12 Постя дваж в седмицата, давам десятък от всичко що придобия.
I fast twice a week. I give tithes of all that I get.'
13 А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника.
But the tax collector, standing far away, would not even lift up his eyes to heaven, but beat his breast, saying, 'God, be merciful to me, a sinner.'
14 Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.
I tell you, this man went down to his house justified rather than the other; for everyone who exalts himself will be humbled, but he who humbles himself will be exalted."
15 Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, смъмриха ги.
Now they were also bringing their babies to him, that he might touch them. But when the disciples saw it, they rebuked them.
16 Но Исус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство.
Jesus summoned them, saying, "Allow the little children to come to me, and do not hinder them, for the Kingdom of God belongs to such as these.
17 Истина ви казвам: Който не приеме като детенце Божието царство, той никак няма да влезе в него.
Truly, I tell you, whoever does not receive the Kingdom of God like a little child, he will in no way enter into it."
18 И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот? (aiōnios g166)
A certain ruler asked him, saying, "Good Teacher, what must I do to inherit everlasting life?" (aiōnios g166)
19 А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.
Jesus asked him, "Why do you call me good? No one is good, except one—God.
20 Знаеш заповедите: "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си";
You know the commandments: 'Do not commit adultery,' 'Do not murder,' 'Do not steal,' 'Do not give false testimony,' 'Honor your father and your mother.'"
21 а той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.
And he said, "I have kept all these things from my youth up."
22 Исус, като го чу, рече му: Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай!
When Jesus heard it, he said to him, "You still lack one thing. Sell all that you have, and distribute it to the poor. You will have treasure in heaven. Come, follow me."
23 Но той, като чу това, наскърби се много, защото беше твърде богат.
But when he heard these things, he became very sad, for he was very rich.
24 И Исус като го видя, каза: Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство!
And Jesus looked at him and said, "How hard it is for those who have riches to enter into the Kingdom of God.
25 Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.
For it is easier for a camel to enter in through a needle's eye, than for a rich person to enter into the Kingdom of God."
26 А ония, които чуха това рекоха: Тогава кой може да се спаси?
Those who heard it said, "Then who can be saved?"
27 А Той каза: Невъзможното за човеците за Бога е възможно.
But he said, "The things which are impossible with man are possible with God."
28 А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме.
And Peter said, "Look, we have left our own things and followed you."
29 А Той им рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща или жена, или братя, или родители, или чада, заради Божието царство,
He said to them, "Truly I tell you, there is no one who has left house, or wife, or brothers, or parents, or children, for the Kingdom of God's sake,
31 И като взе дванадесетте при Себе Си, рече им: Ето, възлизаме в Ерусалим и ще се изпълни в Човешкия Син всичко, що е писано чрез пророците.
He took the twelve aside, and said to them, "Look, we are going up to Jerusalem, and all the things that are written through the prophets concerning the Son of Man will be completed.
32 Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще Му се поругаят и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят,
For he will be delivered up to the non-Jews, will be mocked, treated shamefully, and spit on.
33 и, когато Го бият, ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.
They will scourge and kill him. On the third day, he will rise again."
34 Но те не разбираха нищо от това; и тая дума беше скрита за тях, и не разбираха това, което се казваше.
They understood none of these things. This saying was hidden from them, and they did not understand the things that were said.
35 А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси.
It happened, as he came near Jericho, a certain blind man sat by the road, begging.
36 И като чу, че минава народ, попита какво е това.
Hearing a crowd going by, he asked what this meant.
37 И казаха му, че Исус назарянинът минава.
They told him that Jesus of Nazareth was passing by.
38 Тогава той извика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!
He called out, "Jesus, Son of David, have mercy on me."
39 А тия, които вървяха отпред го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!
Those who led the way rebuked him, that he should be quiet; but he shouted all the more, "Son of David, have mercy on me."
40 И тъй, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи, попита го:
Standing still, Jesus commanded him to be brought to him. When he had come near, he asked him,
41 Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи, да прогледам,
"What do you want me to do?" He said, "Lord, that I may see again."
42 Исус му рече: Прогледай; твоята вяра те изцели.
Jesus said to him, "Receive your sight. Your faith has healed you."
43 И той веднага прогледа, и тръгна след Него, като славеше Бога. И всичките люде, като видяха това, въздадоха хвала на Бога.
And immediately he received his sight, and followed him, glorifying God. All the people, when they saw it, praised God.
