Лука 18
1 Каза им една притча за как трябва всякога да се молят, да не отслабват, думайки:
And he spoke also a parable to them, that we ought always to pray, and not to faint,
2 О Знаеш заповедите: "Не прелюбодействувай", "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си";
Saying: There was a judge in a certain city, who feared not God, nor regarded man.
3 В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми.
And there was a certain widow in that city, and she came to him, saying: Avenge me of my adversary.
4 Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам,
And he would not for a long time. But afterwards he said within himself: Although I fear not God, nor regard man,
5 пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще - отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане.
Yet because this widow is troublesome to me, I will avenge her, lest continually coming she weary me.
6 И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия!
And the Lord said: Hear what the unjust judge saith.
7 А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?
And will not God revenge his elect who cry to him day and night: and will he have patience in their regard?
8 Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?
I say to you, that he will quickly revenge them. But yet the Son of man, when he cometh, shall he find, think you, faith on earth?
9 И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тая притча:
And to some who trusted in themselves as just, and despised others, he spoke also this parable:
10 Двама души влязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник.
Two men went up into the temple to pray: the one a Pharisee, and the other a publican.
11 Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник.
The Pharisee standing, prayed thus with himself: O God, I give thee thanks that I am not as the rest of men, extortioners, unjust, adulterers, as also is this publican.
12 Постя дваж в седмицата, давам десятък от всичко що придобия.
I fast twice in a week: I give tithes of all that I possess.
13 А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника.
And the publican, standing afar off, would not so much as lift up his eyes towards heaven; but struck his breast, saying: O god, be merciful to me a sinner.
14 Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.
I say to you, this man went down into his house justified rather that the other: because every one that exalteth himself, shall be humbled: and he that humbleth himself, shall be exalted.
15 Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, смъмриха ги.
And they brought unto him also infants, that he might touch them. Which when the disciples saw, they rebuked them.
16 Но Исус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство.
But Jesus, calling them together, said: Suffer children to come to me, and forbid them not: for of such is the kingdom of God.
17 Истина ви казвам: Който не приеме като детенце Божието царство, той никак няма да влезе в него.
Amen, I say to you: Whosoever shall not receive the kingdom of God as a child, shall not enter into it.
18 И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот? (aiōnios g166)
And a certain ruler asked him, saying: Good master, what shall I do to possess everlasting life? (aiōnios g166)
19 А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.
And Jesus said to him: Why dost thou call me good? None is good but God alone.
20 Знаеш заповедите: "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си";
Thou knowest the commandments: Thou shalt not kill: Thou shalt not commit adultery: Thou shalt not steal: Thou shalt not bear false witness: Honour thy father and mother.
21 а той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.
Who said: All these things have I kept from my youth.
22 Исус, като го чу, рече му: Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай!
Which when Jesus had heard, he said to him: Yet one thing is wanting to thee: sell all whatever thou hast, and give to the poor, and thou shalt have treasure in heaven: and come, follow me.
23 Но той, като чу това, наскърби се много, защото беше твърде богат.
He having heard these things, became sorrowful; for he was very rich.
24 И Исус като го видя, каза: Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство!
And Jesus seeing him become sorrowful, said: How hardly shall they that have riches enter into the kingdom of God.
25 Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.
For it is easier for a camel to pass through the eye of a needle, than for a rich man to enter into the kingdom of God.
26 А ония, които чуха това рекоха: Тогава кой може да се спаси?
And they that heard it, said: Who then can be saved?
27 А Той каза: Невъзможното за човеците за Бога е възможно.
He said to them: The things that are impossible with men, are possible with God.
28 А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме.
Then Peter said: Behold, we have left all things, and have followed thee.
29 А Той им рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща или жена, или братя, или родители, или чада, заради Божието царство,
Who said to them: Amen, I say to you, there is no man that hath left house, or parents, or brethren, or wife, or children, for the kingdom of God’s sake,
31 И като взе дванадесетте при Себе Си, рече им: Ето, възлизаме в Ерусалим и ще се изпълни в Човешкия Син всичко, що е писано чрез пророците.
Then Jesus took unto him the twelve, and said to them: Behold, we go up to Jerusalem, and all things shall be accomplished which were written by the prophets concerning the Son of man.
32 Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще Му се поругаят и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят,
For he shall be delivered to the Gentiles, and shall be mocked, and scourged, and spit upon:
33 и, когато Го бият, ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.
And after they have scourged him, they will put him to death; and the third day he shall rise again.
34 Но те не разбираха нищо от това; и тая дума беше скрита за тях, и не разбираха това, което се казваше.
And they understood none of these things, and this word was hid from them, and they understood not the things that were said.
35 А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси.
Now it came to pass, when he drew nigh to Jericho, that a certain blind man sat by the way side, begging.
36 И като чу, че минава народ, попита какво е това.
And when he heard the multitude passing by, he asked what this meant.
37 И казаха му, че Исус назарянинът минава.
And they told him, that Jesus of Nazareth was passing by.
38 Тогава той извика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!
And he cried out, saying: Jesus, son of David, have mercy on me.
39 А тия, които вървяха отпред го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!
And they that went before, rebuked him, that he should hold his peace: but he cried out much more: Son of David, have mercy on me.
40 И тъй, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи, попита го:
And Jesus standing, commanded him to be brought unto him. And when he was come near, he asked him,
41 Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи, да прогледам,
Saying: What wilt thou that I do to thee? But he said: Lord, that I may see.
42 Исус му рече: Прогледай; твоята вяра те изцели.
And Jesus said to him: Receive thy sight: thy faith hath made thee whole.
43 И той веднага прогледа, и тръгна след Него, като славеше Бога. И всичките люде, като видяха това, въздадоха хвала на Бога.
And immediately he saw, and followed him, glorifying God. And all the people, when they saw it, gave praise to God.
