Лука 17

1 И рече на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез когото дохождат!

Рече же ко учеником Своим: не возможно есть не приити соблазном, горе же, егоже ради приходят:

2 По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тия малките.

унее ему было бы, аще жернов оселский облежал бы о выи его, и ввержен в море, неже да соблазнит от малых сих единаго.

3 Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае прости му.

Внемлите себе. Аще согрешит к тебе брат твой, запрети ему: и аще покается, остави ему:

4 И седем пъти на ден ако ти сгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му.

и аще седмищи на день согрешит к тебе и седмищи на день обратится, глаголя: каюся: остави ему.

5 И апостолите рекоха на Господа: Придай ни вяра.

И рекоша Апостоли Господеви: приложи нам веру.

6 А Господ рече: Ако имате вяра колкото синапово зърно, казали бихте на тая черница: Изкорени се и насади се в морето, и тя би ви послушала.

Рече же Господь: аще бысте имели веру яко зерно горушно, глаголали бысте убо ягодичине сей: восторгнися и всадися в море: и послушала бы вас.

7 А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му рече веднага, щом си дойде от нива: Влез да ядеш?

Который же от вас раба имея орюща или пасуща, иже пришедшу ему с села речет: абие минув возлязи?

8 Напротив, не ще ли му рече: Приготви нещо да вечерям, стегни се та ми пошетай, докато ям и пия, и подир това ти ще ядеш и пиеш?

Но не речет ли ему: уготовай, что вечеряю, и препоясався служи ми, дондеже ям и пию: и потом яси и пиеши ты?

9 Нима ще благодари на слугата за дето е извършил каквото е било заповядано? [Не вярвам].

Еда имать хвалу рабу тому, яко сотвори повеленная? Не мню.

10 Също така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим.

Тако и вы, егда сотворите вся повеленная вам, глаголите, яко раби неключими есмы: яко, еже должни бехом сотворити, сотворихом.

11 И в пътуването Си към Ерусалим Той минаваше границата между Самария и Галилея.

И бысть идущу Ему во Иерусалим, и той прохождаше между Самариею и Галилеею.

12 И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетина прокажени, които, като се спряха отдалеч,

Входящу же Ему в некую весь, сретоша Его десять прокаженных мужей, иже сташа издалеча:

13 извикаха със силен глас, казвайки: Исусе наставниче, смили се за нас!

и тии вознесоша глас, глаголюще: Иисусе Наставниче, помилуй ны.

14 И като ги видя, рече им: Идете покажете се на свещениците. И като отиваха, очистиха се.

И видев рече им: шедше покажитеся священником. И бысть идущым им, очистишася.

15 И един от тях, като видя, че изцеля, върна се и със силен глас славеше Бога,

Един же от них, видев, яко изцеле, возвратися, со гласом велиим славя Бога,

16 и падна на лице при нозете на Исуса и му благодареше. И той бе самарянин.

и паде ниц при ногу Его, хвалу Ему воздая: и той бе Самарянин.

17 А Исус в отговор му рече: Нали се очистиха десетимата? А где са деветимата?

Отвещав же Иисус рече: не десять ли очистишася? Да девять где?

18 Не намериха ли се други да се върнат и въздадат слава на Бога, освен тоя иноплеменник?

Како не обретошася возвращшеся дати славу Богу, токмо иноплеменник сей?

19 И рече му: Стани и си иди; твоята вяра те изцели.

И рече ему: востав иди: вера твоя спасе тя.

20 А Исус, попитан от фарисеите, кога ще дойде Божието царство, в отговор им каза: Божието царство не иде така щото да се забелязва:

Вопрошен же быв от фарисей, когда приидет Царствие Божие, отвещав им рече: не приидет Царствие Божие с соблюдением:

21 нито ще рекат: Ето тук е! Или: Там е! Защото, ето Божието царство е всред вас.

ниже рекут: се зде, или: онде. Се бо, Царствие Божие внутрь вас есть.

22 И рече на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Човешкия Син, и няма да видите.

Рече же ко учеником (Своим): приидут дние, егда вожделеете единаго дне Сына Человеческаго видети, и не узрите:

23 И като ви рекат: Ето, тук е! Да не отидете, нито да тичате подрие им.

и рекут вам: се зде, или: се, онде: не изыдите, ни пожените:

24 Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден.

яко бо молния блистающися от поднебесныя на поднебесней светится: тако будет Сын Человеческий в день Свой.

25 Но първо Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение.

Прежде же подобает Ему много пострадати и искушену быти от рода сего.

26 И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син;

И якоже бысть во дни Ноевы, тако будет и во дни Сына Человеческа:

27 ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ное влезе в ковчега, и дойде потопът ги погуби всички.

ядяху, пияху, женяхуся, посягаху, до негоже дне вниде Ное в ковчег: и прииде потоп и погуби вся.

28 Така също, както стана в Лотовите дни; ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха,

Такожде и якоже бысть во дни Лотовы: ядяху, пияху, куповаху, продаяху, саждаху, здаху:

29 а в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички,

в оньже день изыде Лот от Содомлян, одожди камык горящь и огнь с небесе и погуби вся:

30 подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви.

по тому же будет и в день, в оньже Сын Человеческий явится.

31 В оня ден, който се намери на къщния покрив, ако вещите му са в къщи, да не слиза да ги вземе; също и който е на нива, да не се връща назад.

В той день, иже будет на крове, и сосуди его в дому, да не слазит взяти их: и иже на селе, такожде да не возвратится вспять:

32 Помнете Лотовата жена!

поминайте жену Лотову.

33 Който иска да спечели живота(Или: Душата.) си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го опази.

Иже аще взыщет душу свою спасти, погубит ю: и иже аще погубит ю, живит ю.

34 Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще се вземе, а другият ще се остави.

Глаголю вам: в ту нощь будета два на одре единем: един поемлется, а другий оставляется:

35 Две жени ще мелят заедно; едната ще се вземе, а другата ще се остави.

будете две вкупе мелюще: едина поемлется, а другая оставляется.

36 Двама ще бъдат на нива; единият ще се вземе, а другият ще се остави].

Два будета на селе: един поемлется, а другий оставляется.

37 Отговарят му, казвайки: Къде, Господи? А Той им рече: Гдето е трупът, там ще се съберат и орлите.

И отвещавше глаголаша Ему: где, Господи? Он же рече им: идеже тело, тамо соберутся и орли.