Лука 17

1 И рече на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез когото дохождат!

Сказал также Иисус ученикам: невозможно не придти соблазнам, но горе тому, через кого они приходят;

2 По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тия малките.

лучше было бы ему, если бы мельничный жернов повесили ему на шею и бросили его в море, нежели чтобы он соблазнил одного из малых сих.

3 Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае прости му.

Наблюдайте за собою. Если же согрешит против тебя брат твой, выговори ему; и если покается, прости ему;

4 И седем пъти на ден ако ти сгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му.

и если семь раз в день согрешит против тебя и семь раз в день обратится, и скажет: каюсь, - прости ему.

5 И апостолите рекоха на Господа: Придай ни вяра.

И сказали Апостолы Господу: умножь в нас веру.

6 А Господ рече: Ако имате вяра колкото синапово зърно, казали бихте на тая черница: Изкорени се и насади се в морето, и тя би ви послушала.

Господь сказал: если бы вы имели веру с зерно горчичное и сказали смоковнице сей: исторгнись и пересадись в море, то она послушалась бы вас.

7 А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му рече веднага, щом си дойде от нива: Влез да ядеш?

Кто из вас, имея раба пашущего или пасущего, по возвращении его с поля, скажет ему: пойди скорее, садись за стол?

8 Напротив, не ще ли му рече: Приготви нещо да вечерям, стегни се та ми пошетай, докато ям и пия, и подир това ти ще ядеш и пиеш?

Напротив, не скажет ли ему: приготовь мне поужинать и, подпоясавшись, служи мне, пока буду есть и пить, и потом ешь и пей сам?

9 Нима ще благодари на слугата за дето е извършил каквото е било заповядано? [Не вярвам].

Станет ли он благодарить раба сего за то, что он исполнил приказание? Не думаю.

10 Също така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим.

Так и вы, когда исполните все повеленное вам, говорите: мы рабы ничего не стоящие, потому что сделали, что должны были сделать.

11 И в пътуването Си към Ерусалим Той минаваше границата между Самария и Галилея.

Идя в Иерусалим, Он проходил между Самариею и Галилеею.

12 И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетина прокажени, които, като се спряха отдалеч,

И когда входил Он в одно селение, встретили Его десять человек прокаженных, которые остановились вдали

13 извикаха със силен глас, казвайки: Исусе наставниче, смили се за нас!

и громким голосом говорили: Иисус Наставник! помилуй нас.

14 И като ги видя, рече им: Идете покажете се на свещениците. И като отиваха, очистиха се.

Увидев их, Он сказал им: пойдите, покажитесь священникам. И когда они шли, очистились.

15 И един от тях, като видя, че изцеля, върна се и със силен глас славеше Бога,

Один же из них, видя, что исцелен, возвратился, громким голосом прославляя Бога,

16 и падна на лице при нозете на Исуса и му благодареше. И той бе самарянин.

и пал ниц к ногам Его, благодаря Его; и это был Самарянин.

17 А Исус в отговор му рече: Нали се очистиха десетимата? А где са деветимата?

Тогда Иисус сказал: не десять ли очистились? где же девять?

18 Не намериха ли се други да се върнат и въздадат слава на Бога, освен тоя иноплеменник?

как они не возвратились воздать славу Богу, кроме сего иноплеменника?

19 И рече му: Стани и си иди; твоята вяра те изцели.

И сказал ему: встань, иди; вера твоя спасла тебя.

20 А Исус, попитан от фарисеите, кога ще дойде Божието царство, в отговор им каза: Божието царство не иде така щото да се забелязва:

Быв же спрошен фарисеями, когда придет Царствие Божие, отвечал им: не придет Царствие Божие приметным образом,

21 нито ще рекат: Ето тук е! Или: Там е! Защото, ето Божието царство е всред вас.

и не скажут: вот, оно здесь, или: вот, там. Ибо вот, Царствие Божие внутрь вас есть.

22 И рече на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Човешкия Син, и няма да видите.

Сказал также ученикам: придут дни, когда пожелаете видеть хотя один из дней Сына Человеческого, и не увидите;

23 И като ви рекат: Ето, тук е! Да не отидете, нито да тичате подрие им.

и скажут вам: вот, здесь, или: вот, там, - не ходите и не гоняйтесь,

24 Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден.

ибо, как молния, сверкнувшая от одного края неба, блистает до другого края неба, так будет Сын Человеческий в день Свой.

25 Но първо Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение.

Но прежде надлежит Ему много пострадать и быть отвержену родом сим.

26 И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син;

И как было во дни Ноя, так будет и во дни Сына Человеческого:

27 ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ное влезе в ковчега, и дойде потопът ги погуби всички.

ели, пили, женились, выходили замуж, до того дня, как вошел Ной в ковчег, и пришел потоп и погубил всех.

28 Така също, както стана в Лотовите дни; ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха,

Так же, как было и во дни Лота: ели, пили, покупали, продавали, садили, строили;

29 а в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички,

но в день, в который Лот вышел из Содома, пролился с неба дождь огненный и серный и истребил всех;

30 подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви.

так будет и в тот день, когда Сын Человеческий явится.

31 В оня ден, който се намери на къщния покрив, ако вещите му са в къщи, да не слиза да ги вземе; също и който е на нива, да не се връща назад.

В тот день, кто будет на кровле, а вещи его в доме, тот не сходи взять их; и кто будет на поле, также не обращайся назад.

32 Помнете Лотовата жена!

Вспоминайте жену Лотову.

33 Който иска да спечели живота(Или: Душата.) си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го опази.

Кто станет сберегать душу свою, тот погубит ее; а кто погубит ее, тот оживит ее.

34 Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще се вземе, а другият ще се остави.

Сказываю вам: в ту ночь будут двое на одной постели: один возьмется, а другой оставится;

35 Две жени ще мелят заедно; едната ще се вземе, а другата ще се остави.

две будут молоть вместе: одна возьмется, а другая оставится;

36 Двама ще бъдат на нива; единият ще се вземе, а другият ще се остави].

двое будут на поле: один возьмется, а другой оставится.

37 Отговарят му, казвайки: Къде, Господи? А Той им рече: Гдето е трупът, там ще се съберат и орлите.

На это сказали Ему: где, Господи? Он же сказал им: где труп; там соберутся и орлы.