Лука 17

1 И рече на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез когото дохождат!

Isus u zăs alu učenici aluj: “Napadajur dă relji trăbă să vijă ali jao alu ala om pă kari vinji.

2 По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тия малките.

Aluj jar fi maj benji să ajvi petră dăm mlin ljigată la găt šă să să vărljaskă ăm apă, dă kit să puji pă grehur pă hej mišj.

3 Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае прости му.

Fijec ăm samă! Dakă fračitu ac vitešći ămpurišešćil; atunšje dakă su ănkăji, jartăj.

4 И седем пъти на ден ако ти сгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му.

Makar să zgrešilaskă protiv dă činji šapči (7) răndur ăm una ză, dakă vinji la činji šapči (7) răndur să priznalaskă dă aje šje u făkut, jartăj.”

5 И апостолите рекоха на Господа: Придай ни вяра.

Apostolu u zăs alu Domnu: “Dănji maj mult ănkriđală!”

6 А Господ рече: Ако имате вяра колкото синапово зърно, казали бихте на тая черница: Изкорени се и насади се в морето, и тя би ви послушала.

Domnu anostru u ăntors vorba: “Să vi avut ănkriđală makar aša dă mikă ka sămănca dă gorušičino zrno voj ac puće zăšji alu ljemnusta: ‘Skočići dăm vănj šă sămănăći ăm more!’, šă voj vic punji ureći.

7 А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му рече веднага, щом си дойде от нива: Влез да ядеш?

Šjinji dăm voj zăšji alu sluga aluj, dă pă šje u lukra ăm telek ili păze pă biršj, să ac zăkă kănd vinji dăm lukru: ‘Hajd jec lok?’

8 Напротив, не ще ли му рече: Приготви нещо да вечерям, стегни се та ми пошетай, докато ям и пия, и подир това ти ще ядеш и пиеш?

Mar ju zăšji am lok dă aje: ‘Dući šă fă šjeva dă mănkat, ščimbăc coljilje, šă ašćaptămă să mănănk šă să bjov, dă pă aje poc tu să šăs šă să mănăšj!’

9 Нима ще благодари на слугата за дето е извършил каквото е било заповядано? [Не вярвам].

Šă ar kăpăta sluga šjeva ka posebnă zaslugă dă aje dă šje u făkut? Ju gănđesk kă nu.

10 Също така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим.

Šă voj isto făšjec kutotu šje am zapovjedalit, trăbă să zăšjec: ‘Noj šćenj numa obični slugur. Noj numa anj făkut lukru anostru!’”

11 И в пътуването Си към Ерусалим Той минаваше границата между Самария и Галилея.

Aša pă kalje dă Jeruzalem, Isus u mers pă kalje kari sljedile granicurlje ăntri Samarija šă Galileja.

12 И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетина прокажени, които, като се спряха отдалеч,

Are aje să tunji ăm unu dăm saturljelje šă jăl u aflat pă drik zešji (10) ominj ku gubă. Jej ur stat pă dăparči

13 извикаха със силен глас, казвайки: Исусе наставниче, смили се за нас!

šă ur mužjit la jăl: “O Isuse Domnu! Fijăc milă dă noj!”

14 И като ги видя, рече им: Идете покажете се на свещениците. И като отиваха, очистиха се.

Kănd u văzut pă jej, Isus u zăs: “Dušjec šă arătăcăvă la pop să vadă dakă ščec sănătoš.” Jej lur pus ureći, šă pă kalji jej ur fost čistilic.

15 И един от тях, като видя, че изцеля, върна се и със силен глас славеше Бога,

Atunšje unu dăm jej kănd u văzut kă u fost čistilit su ăntors ăm napoj šă dăm tot graju slavale pă Dimizov.

16 и падна на лице при нозете на Исуса и му благодареше. И той бе самарянин.

Jăl u kăzut žjos pă ubrazu la pišjorilje alu Isus šă ju zahvalalit. Ali omula are Samaritanac.

17 А Исус в отговор му рече: Нали се очистиха десетимата? А где са деветимата?

Isus u ăntribat: “Nas re zešji (10) ominj kari as re čistilic? Hunđi ăs hešćelanc novă (9) ominj?

18 Не намериха ли се други да се върнат и въздадат слава на Бога, освен тоя иноплеменник?

Nu su ăntors njime ăm napoj să đe slavalala alu Dimizov, čar strancusta?”

19 И рече му: Стани и си иди; твоята вяра те изцели.

Atunšje jăl u zăs: “Skolăći šă dući pă kaljec. Ănkriđala ata ću spasalit!”

20 А Исус, попитан от фарисеите, кога ще дойде Божието царство, в отговор им каза: Божието царство не иде така щото да се забелязва:

Kum u fost ăntribat dă la farizeji kănd u vinji Kraljevstvo alu Dimizov, Isus u ăntors vorba: “Kraljevstvo alu Dimizov nu vinji, aša să potă ominji să promatralaskă dă pă znakovur.

21 нито ще рекат: Ето тук е! Или: Там е! Защото, ето Божието царство е всред вас.

Aša lume să nu potă să zăkă: ‘Ujtăći! Ajiše ăj.’ Ili: ‘Akulo ăj!’ Nu! Kraljevstvo alu Dimizov ăj ăntri voj!”

22 И рече на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Човешкия Син, и няма да видите.

Jăl u zăs lu učenici aluj: “U vinji vremi kănd vic kivinji să viđec una dăm zăljiljelje kănd ju, Fišjoru Omuluj, uj vladali ka kralju, ali kivinjala avostră no fi ispunulită.

23 И като ви рекат: Ето, тук е! Да не отидете, нито да тичате подрие им.

Orikic ur zăšji: ‘Ujtăći akulo ăj! Ajišje ăj!’ Nu fužjec ăm njikere nu vă maknalec!

24 Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден.

Kănd ju uj vinji Fišjoru alu Omuluj, ju uj vinji ka skripala pljin dă svetlă svitlăzănt dăm unu kap dă nor păn la altu kap dă nor. Aša u fi šă ku Fišjoru Omuluj ăm zua aluj.

25 Но първо Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение.

Ali majnti dă aje, ju trăbujesk să patalaskă mult šă ju uj fi odbacalit dă la asta generacijă.

26 И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син;

Kum are ăm zăljilje kănd Noa kusta, aša u fi ăm zăljilje kănd ju Fišjoru Omuluj uj vinji.

27 ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ное влезе в ковчега, и дойде потопът ги погуби всички.

Atunšje jej mănka šă bije, să ănsura šă să ămirita pănă ăm zuve kănd Noa u tunat ăm arkă. Šă poplava u vinjit šă u uništilit pă toc kari nas re ăm arkă.

28 Така също, както стана в Лотовите дни; ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха,

Isto aša are ăm zăljilje kănd Lot kusta. Jej mănka šă bije, kumpăra šă vinđe, šă sămăna šă gradale.

29 а в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички,

Ali pă zuva šje Lot u fužjit dăm Sodoma u kăzut fok šă sumpor dăm nor šă u uništilit pă jej toc.

30 подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви.

Isto aša u fi dăm turdată pă zuve kănd ju, Fišjoru alu Omuluj muj ăntoršji.

31 В оня ден, който се намери на къщния покрив, ако вещите му са в къщи, да не слиза да ги вземе; също и който е на нива, да не се връща назад.

Dakă ăj ăm aje zuva omu pă krovuš dă kasa a stvarurlje aluj ăs ăm kasa, nu mergă žjos dă pă jelji să ăš je ku jăl. Isto aša dakă ăj om ăm telek, nu mergă akasă.

32 Помнете Лотовата жена!

Ăngănđecavă dă băšăca alu Lot šje ju su dogodulit!

33 Който иска да спечели живота(Или: Душата.) си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го опази.

Šinji gođe ănšjarkă să ăš spasalaskă kustuš ala lu perđi a kari lu perđi ala u ave kust.

34 Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще се вземе, а другият ще се остави.

Ăm aje nopći ju vă spuj ur fi doj ominj ăm ista pat šă unu dăm jej u fi lot, halalănt u fi lăsat.

35 Две жени ще мелят заедно; едната ще се вземе, а другата ще се остави.

Dovă mujer una ur meljali făn, šă una u fi lotă, hajelantă u rămănje.”

36 Двама ще бъдат на нива; единият ще се вземе, а другият ще се остави].

37 Отговарят му, казвайки: Къде, Господи? А Той им рече: Гдето е трупът, там ще се съберат и орлите.

Učenici ur ăntribat pă Isus: “Hunđi u fi aje Domnu.” Jăl u odgovorulit: “Hunđi ăs ominj morc akulo u vinji lešinari.”