Лука 17

1 И рече на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез когото дохождат!

O Isus phendas pire učenikonenđe: “O iskušenje moraš te avel, ali teško e manušešće kroz savo avel o iskušenje.

2 По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тия малките.

Kasave manušešće avilosas majlačhe te phanden lešće mlinsko bar oko e kor, thaj te čhuden les ando more, nego te crdel po bezeh jećhe katar akala manuša saven si cara paćipe.

3 Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае прости му.

Upozoriv tumen! Ako ćiro phral savo si verniko pogrešil, ukori les thaj jartosar lešće ako pokajilpe.

4 И седем пъти на ден ако ти сгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му.

Pa ako vi efta drom po đes sagrešil protiv tute thaj efta drom po đes avel thaj phenel tuće: ‘Jartosar manđe. Pogrešisardem!’, jartosar lešće.”

5 И апостолите рекоха на Господа: Придай ни вяра.

E apostolurja phendine e Gospodešće: “Trubul amen majbut paćipe. Phen amenđe sar te dobis!”

6 А Господ рече: Ако имате вяра колкото синапово зърно, казали бихте на тая черница: Изкорени се и насади се в морето, и тя би ви послушала.

O Gospod phendas lenđe: “Te avel tumen paćipe gajda cikno sago kaj si e gorušicako zrno, phendinesas akale dudošće: ‘Inkaltu e korenosa thaj presaditut ando more!’, thaj vo presadisajlosas.

7 А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му рече веднага, щом си дойде от нива: Влез да ядеш?

Ko tumendar phenela pire slugašće savo oril ili lel sama pe stoka, kana boldela pes andar o polje thaj del ando ćher: ‘Av brzo thaj beš pale sinija?’

8 Напротив, не ще ли му рече: Приготви нещо да вечерям, стегни се та ми пошетай, докато ям и пия, и подир това ти ще ядеш и пиеш?

Či umesto godova phenena lešće gajda: ‘Ćer manđe večera! Čhov e kecelja pe tute thaj služisar man dok hav thaj pijav, pale godova tu haja thaj pijeja?’

9 Нима ще благодари на слугата за дето е извършил каквото е било заповядано? [Не вярвам].

E slugašće pale godova či zahvalilpe kaj vo samo ćerel piri bući.

10 Също така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим.

Gajda vi tumen: kana sen poslušne e Devlešće, phenen: ‘Sluge sam save či zaslužin pohvala! Ćerdam samo so samas udžile te ćeras!’”

11 И в пътуването Си към Ерусалим Той минаваше границата между Самария и Галилея.

Gajda dok putuilas majdur prema o Jerusalim, o Isus naćhelas maškar e Samarijaći thaj e Galilejaći regija.

12 И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетина прокажени, които, като се спряха отдалеч,

Kana delas ande varesosko gav, angle leste avile deš gubavcurja. Ačhiline cara majdur

13 извикаха със силен глас, казвайки: Исусе наставниче, смили се за нас!

thaj počnisardine te čhon muj: “Isuse, Sikavneja, smiluisar tut amenđe!”

14 И като ги видя, рече им: Идете покажете се на свещениците. И като отиваха, очистиха се.

Kana o Isus dikhla len, phendas lenđe: “Džan thaj sikaven tumen e rašajenđe te dićhen tumen thaj phenen dali sen saste!” Thaj dok džanas dromesa sastile katar e guba.

15 И един от тях, като видя, че изцеля, върна се и със силен глас славеше Бога,

Jek lendar dikhla kaj sastilo, boldape thaj slavisarda e Devle andar sasto glaso.

16 и падна на лице при нозете на Исуса и му благодареше. И той бе самарянин.

Čhudape pe koča angle Isusešće pungre thaj zahvalisarda lešće. A sas godova varesavo manuš andar e Samarija.

17 А Исус в отговор му рече: Нали се очистиха десетимата? А где са деветимата?

O Isus phučla: “Či li sastile deš džene? Kaj si okola inja?

18 Не намериха ли се други да се върнат и въздадат слава на Бога, освен тоя иноплеменник?

Dali nijek lendar či boldape te del slava e Devlešće osim akava tuđinco?”

19 И рече му: Стани и си иди; твоята вяра те изцели.

Askal phenda e manušešće savo sastilo: “Ušti thaj dža. Ćiro paćipe ande mande spasisarda tut!”

20 А Исус, попитан от фарисеите, кога ще дойде Божието царство, в отговор им каза: Божието царство не иде така щото да се забелязва:

E fariseja phučline e Isuse: “Kana avela e Devlesko carstvo?” A vo phenda lenđe: “E Devlesko carstvo či avela e znakonenca save e manuša šaj promatrin gajda te šaj dićhel pes.

21 нито ще рекат: Ето тук е! Или: Там е! Защото, ето Божието царство е всред вас.

Naštik phenelape: ‘Aketalo akate!’, ili: ‘Eketalo okote!’ Ake e Devlesko carstvo si maškar tumende!”

22 И рече на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Човешкия Син, и няма да видите.

Pale godova phendas e učenikonenđe: “Avela e vrjama kana kamena te dićhen jek katar e đesa kana me, o Čhavo e Manušesko, vladiva sago o caro, ali či dićhena godova đes.

23 И като ви рекат: Ето, тук е! Да не отидете, нито да тичате подрие им.

Askal phenena tumenđe: ‘Eketalo okote, aketalo akate!’ Ali na džan thaj na prasten inća!

24 Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден.

Kaj sago e munja kaj sevil pe jek krajo e nebosko thaj rasvetlil sa džike aver krajo, gajda avela vi manca, e Manušešće Čhavesa, ando mungro đes.

25 Но първо Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение.

Ali majsigo trubuv but te pretrpiv thaj akava naraštaj trubula te odbacil man.

26 И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син;

Thaj sago kaj sas ande Nojašći vrjama gajda avela vi ando đes kana avava me o Čhavo e Manušesko.

27 ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ное влезе в ковчега, и дойде потопът ги погуби всички.

E manuša hanas, pijenas, ženinaspe thaj udainaspe dži ko đes dok o Noje či dijas ando baro brodo, thaj avilo o potop thaj uništisardas sa so nas ando baro brodo.

28 Така също, както стана в Лотовите дни; ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха,

Askal avela sago kaj sas dumut kana trailas o Lot: Kana e manuša ando gav savo akhardolas Sodoma, hanas thaj pijenas, ćinenas thaj bićinenas, sadinas thaj gradinas,

29 а в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички,

sa dži ke detharin kana o Lot inkljisto andar o gav Sodoma, a askal andar o nebo zapljuštisarda e jag thaj o sumpor thaj uništisardas sa okolen save ačhiline ando gav.

30 подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви.

Isto gajda iznenada avela ando đes kana boldava man me o Čhavo e Manušesko.

31 В оня ден, който се намери на къщния покрив, ако вещите му са в къщи, да не слиза да ги вземе; също и който е на нива, да не се връща назад.

Gajda ande okova đes, ko avela po krovo, a lešće stvarja si ando ćher, neka na fuljel te lel len. Thaj ko si ande njive, neka či boldel pes palpale te lel vareso pesa.

32 Помнете Лотовата жена!

Den tumen gođi sar muli e Lotošći romnji!

33 Който иска да спечели живота(Или: Душата.) си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го опази.

Kaj ko lela sama pe piro trajo te araćhe les, hasarela les; a ko hasarel piro trajo zadobila les palo večnost.

34 Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще се вземе, а другият ще се остави.

Phenav tumenđe, ande koja rjat kana me boldava man avena duj džene ande jek kreveto. Jek lelape, aver mućelape.

35 Две жени ще мелят заедно; едната ще се вземе, а другата ще се остави.

Duj manušnja zajedno meljina o điv; jek lelape, a aver mućelape.

36 Двама ще бъдат на нива; единият ще се вземе, а другият ще се остави].

Duj džene avena ando polje; jek avela lino, a aver ačhela.”

37 Отговарят му, казвайки: Къде, Господи? А Той им рече: Гдето е трупът, там ще се съберат и орлите.

Pe godova e učenikurja phučline les: “A kaj godova Gospode?” A o Isus phenda lenđe: “Avela očito sago vi akaja poslovica: ‘kaj ćiden pes e lešinarja okote kaj si o mulo telo.’”