Лука 17

1 И рече на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез когото дохождат!

En dag advarte Jesus disiplene og sa:”Det vil alltid finnes noe som frister menneskene til å synde. Men ulykken vil ramme den som frister andre.

2 По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тия малките.

Ja, det ville være bedre for ham å bli kastet i havet med en tung kvernstein bundet til halsen, enn at han skal leve videre og få mulighet til å føre noen vill av disse som med et barns tillit tror på meg.

3 Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае прости му.

Jeg advarer dere! Dersom noen har handlet galt, skal du vise til rette den det gjelder, og tilgi personen dersom han angrer seg.

4 И седем пъти на ден ако ти сгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му.

Ja, selv om noen handler galt mot deg sju ganger samme dagen, og så sju ganger angrer seg og ber om tilgivelse, skal du tilgi.”

5 И апостолите рекоха на Господа: Придай ни вяра.

En dag sa disiplene til Herren Jesus:”Vi skulle gjerne hatt større tro. Fortell oss hvordan vi kan få det.”

6 А Господ рече: Ако имате вяра колкото синапово зърно, казали бихте на тая черница: Изкорени се и насади се в морето, и тя би ви послушала.

”Mer tro?”, svarte Herren.”Om troen deres bare var så stor som et sennepsfrø, da ville dere kunne si til morbærtreet der borte:’Rykk deg av egen kraft opp med røttene og kast deg i havet!’ Og det ville være lydig mot det dere sier.”

7 А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му рече веднага, щом си дойде от нива: Влез да ядеш?

Jesus sa også:”Tenk dere at dere har en tjener som kommer hjem etter å ha pløyd på åkeren eller passet sauene. Da sier dere ikke til ham:’Slå deg først ned ved bordet og spis.’

8 Напротив, не ще ли му рече: Приготви нещо да вечерям, стегни се та ми пошетай, докато ям и пия, и подир това ти ще ядеш и пиеш?

Nei, dere sier:’Gjør i stand kveldsmaten til meg og varte meg opp mens jeg spiser. Etterpå kan du selv spise og drikke.’

9 Нима ще благодари на слугата за дето е извършил каквото е било заповядано? [Не вярвам].

Dere ville heller ikke takke tjeneren, for han har jo bare gjort det han fikk beskjed om.

10 Също така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим.

Det samme gjelder dere. Når dere har gjort alt dere har fått beskjed om, da skal dere si:’Vi er vanlige, enkle tjenere, vi har bare gjort plikten vår.’”

11 И в пътуването Си към Ерусалим Той минаваше границата между Самария и Галилея.

På sin videre reise mot Jerusalem kom Jesus til grensen mellom Galilea og Samaria.

12 И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетина прокажени, които, като се спряха отдалеч,

Der gikk han inn i en by, og plutselig kom ti spedalske imot han. De stanset et stykke borte

13 извикаха със силен глас, казвайки: Исусе наставниче, смили се за нас!

og ropte:”Herre Jesus, ha medfølelse med oss!”

14 И като ги видя, рече им: Идете покажете се на свещениците. И като отиваха, очистиха се.

Da iakttok han dem og sa:”Gå til prestene og la de undersøke dere!” Og mens de var på vei dit, ble de friske!

15 И един от тях, като видя, че изцеля, върна се и със силен глас славеше Бога,

En av dem kom tilbake til Jesus da han så at han var blitt frisk, og han ropte høyt og hyllet Gud.

16 и падна на лице при нозете на Исуса и му благодареше. И той бе самарянин.

Så kastet han seg ned for Jesus med ansiktet mot jorden og takket ham. Denne mannen var fra Samaria.

17 А Исус в отговор му рече: Нали се очистиха десетимата? А где са деветимата?

Jesus spurte da:”Var det ikke ti i alt som ble friske? Hvor er de andre ni?

18 Не намериха ли се други да се върнат и въздадат слава на Бога, освен тоя иноплеменник?

Er det bare denne fremmede som har kommet tilbake for å takke Gud?”

19 И рече му: Стани и си иди; твоята вяра те изцели.

Han sa til mannen:”Reis deg opp og gå. Din tro har hjulpet deg.”

20 А Исус, попитан от фарисеите, кога ще дойде Божието царство, в отговор им каза: Божието царство не иде така щото да се забелязва:

En dag spurte fariseerne Jesus om når Gud ville gi dem en konge som kunne regjere. Jesus svarte:”Gud selv regjerer allerede blant menneskene, men ikke på en slik måte at noen kan se det med sine fysiske øyne.

21 нито ще рекат: Ето тук е! Или: Там е! Защото, ето Божието царство е всред вас.

Ingen kan si:’Her er kongen vår’, eller:’Der er kongen vår’. Nei! Gud regjerer i dere.”

22 И рече на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Човешкия Син, и няма да видите.

Litt etter forklarte han dette nærmere for disiplene og sa:”Det skal komme en tid da dere lengter etter å få oppleve en eneste dag sammen med meg, Menneskesønnen, i Guds nye verden, men dere skal ikke få det.

23 И като ви рекат: Ето, тук е! Да не отидете, нито да тичате подрие им.

Noen vil si til dere:’Han har kommet igjen. Der er han’, eller:’Her er han’. Men ikke tro på det og ikke gå dit.

24 Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден.

For når jeg, Menneskesønnen, virkelig kommer igjen, blir det like tydelig som når lynet flerrer over himmelen og lyser opp hele horisonten.

25 Но първо Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение.

Men før dette hender, må jeg lide mye og bli avvist av denne slekten som ikke vil tro.

26 И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син;

Når jeg, Menneskesønnen, kommer igjen, vil verden være like sorgløs som på den tiden da Noah levde.

27 ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ное влезе в ковчега, и дойде потопът ги погуби всички.

Da spiste, drakk og giftet de seg. Alt var akkurat som til vanlig, helt til den dagen da Noah gikk inn i arken, og den voldsomme oversvømmelsen kom og druknet alle sammen.

28 Така също, както стана в Лотовите дни; ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха,

På samme måten var det på tiden da Lot levde. Menneskene holdt på med sine daglige sysler. De spiste, drakk, kjøpte, solgte, plantet og bygget.

29 а в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички,

Alt var normalt helt til den morgenen da Lot dro fra Sodoma. Da regnet det ild og svovel fra himmelen og drepte alle sammen.

30 подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви.

Akkurat på samme måten blir det når jeg, Menneskesønnen, kommer igjen.

31 В оня ден, който се намери на къщния покрив, ако вещите му са в къщи, да не слиза да ги вземе; също и който е на нива, да не се връща назад.

Den dagen må den som er oppe på taket og har sine eiendeler inne i huset, ikke gå innfor å pakke. Den som er ute på åkeren, må ikke ta omveien hjem.

32 Помнете Лотовата жена!

Husk på det som skjedde med kona til Lot!

33 Който иска да спечели живота(Или: Душата.) си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го опази.

Den som klamrer seg fast til livet, vil miste det, men den som mister livet for Guds skyld, skal redde det.

34 Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще се вземе, а другият ще се остави.

Ja, den natten skal to personer sove i samme seng. Den ene bli tatt med, den andre bli latt tilbake.

35 Две жени ще мелят заедно; едната ще се вземе, а другата ще се остави.

To kvinner skal male mel på samme kvernen. Den ene blir tatt med, den andre bli latt tilbake.”

36 Двама ще бъдат на нива; единият ще се вземе, а другият ще се остави].

37 Отговарят му, казвайки: Къде, Господи? А Той им рече: Гдето е трупът, там ще се съберат и орлите.

Da spurte disiplene:”Herre, når kommer dette til å skje?” Jesus svarte:”Det skal være like tydelig som når gribbene kretser over den døde kroppen.”