Лука 17
1 И рече на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез когото дохождат!
Et ait ad discipulos suos: Impossibile est ut non veniant scandala: væ autem illi, per quem veniunt.
2 По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тия малките.
Utilius est illi si lapis molaris imponatur circa collum eius, et proiiciatur in mare, quam ut scandalizet unum de pusillis istis.
3 Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае прости му.
Attendite vobis: Si peccaverit in te frater tuus, increpa illum: et si pœnitentiam egerit, dimitte illi.
4 И седем пъти на ден ако ти сгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му.
Et si septies in die peccaverit in te, et septies in die conversus fuerit ad te, dicens: Pœnitet me, dimitte illi.
5 И апостолите рекоха на Господа: Придай ни вяра.
Et dixerunt Apostoli Domino: Adauge nobis fidem.
6 А Господ рече: Ако имате вяра колкото синапово зърно, казали бихте на тая черница: Изкорени се и насади се в морето, и тя би ви послушала.
Dixit autem Dominus: Si habueritis fidem, sicut granum sinapis, dicetis huic arbori moro: Eradicare, et transplantare in mare, et obediet vobis.
7 А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му рече веднага, щом си дойде от нива: Влез да ядеш?
Quis autem vestrum habens servum arantem aut pascentem, qui regresso de agro dicat illi: Statim transi, recumbe:
8 Напротив, не ще ли му рече: Приготви нещо да вечерям, стегни се та ми пошетай, докато ям и пия, и подир това ти ще ядеш и пиеш?
et non dicat ei: Para quod cœnem, et præcinge te, et ministra mihi donec manducem et bibam, et post hæc tu manducabis, et bibes?
9 Нима ще благодари на слугата за дето е извършил каквото е било заповядано? [Не вярвам].
Numquid gratiam habet servo illi, quia fecit quæ ei imperaverat?
10 Също така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим.
Non puto. Sic et vos cum feceritis omnia, quæ præcepta sunt vobis, dicite: Servi inutiles sumus: quod debuimus facere, fecimus.
11 И в пътуването Си към Ерусалим Той минаваше границата между Самария и Галилея.
Et factum est, dum iret in Ierusalem, transibat per mediam Samariam, et Galilæam.
12 И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетина прокажени, които, като се спряха отдалеч,
Et cum ingrederetur quoddam castellum, occurrerunt ei decem viri leprosi, qui steterunt a longe:
13 извикаха със силен глас, казвайки: Исусе наставниче, смили се за нас!
et levaverunt vocem, dicentes: Iesu præceptor, miserere nostri.
14 И като ги видя, рече им: Идете покажете се на свещениците. И като отиваха, очистиха се.
Quos ut vidit, dixit: Ite, ostendite vos sacerdotibus. Et factum est, dum irent, mundati sunt.
15 И един от тях, като видя, че изцеля, върна се и със силен глас славеше Бога,
Unus autem ex illis, ut vidit quia mundatus est, regressus est, cum magna voce magnificans Deum,
16 и падна на лице при нозете на Исуса и му благодареше. И той бе самарянин.
et cecidit in faciem ante pedes eius, gratias agens: et hic erat Samaritanus.
17 А Исус в отговор му рече: Нали се очистиха десетимата? А где са деветимата?
Respondens autem Iesus, dixit: Nonne decem mundati sunt? et novem ubi sunt?
18 Не намериха ли се други да се върнат и въздадат слава на Бога, освен тоя иноплеменник?
Non est inventus qui rediret, et daret gloriam Deo, nisi hic alienigena.
19 И рече му: Стани и си иди; твоята вяра те изцели.
Et ait illi: Surge, vade: quia fides tua te salvum fecit.
20 А Исус, попитан от фарисеите, кога ще дойде Божието царство, в отговор им каза: Божието царство не иде така щото да се забелязва:
Interrogatus autem a Pharisæis: Quando venit regnum Dei? respondens eis, dixit: Non venit regnum Dei cum observatione:
21 нито ще рекат: Ето тук е! Или: Там е! Защото, ето Божието царство е всред вас.
neque dicent: Ecce hic, aut ecce illic. Ecce enim regnum Dei intra vos est.
22 И рече на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Човешкия Син, и няма да видите.
Et ait ad discipulos suos: Venient dies quando desideretis videre unum diem Filii hominis, et non videbitis.
23 И като ви рекат: Ето, тук е! Да не отидете, нито да тичате подрие им.
Et dicent vobis: Ecce hic, et ecce illic. Nolite ire, neque sectemini:
24 Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден.
nam, sicut fulgur coruscans de sub cælo in ea, quæ sub cælo sunt, fulget: ita erit Filius hominis in die sua.
25 Но първо Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение.
Primum autem oportet illum multa pati, et reprobari a generatione hac.
26 И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син;
Et sicut factum est in diebus Noe, ita erit et in diebus Filii hominis.
27 ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ное влезе в ковчега, и дойде потопът ги погуби всички.
Edebant, et bibebant: uxores ducebant, et dabantur ad nuptias, usque in diem, qua intravit Noe in arcam: et venit diluvium, et perdidit omnes.
28 Така също, както стана в Лотовите дни; ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха,
Similiter sicut factum est in diebus Lot: Edebant, et bibebant: emebant, et vendebant: plantabant, et ædificabant:
29 а в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички,
qua die autem exiit Lot a Sodomis, pluit ignem, et sulphur de cælo, et omnes perdidit:
30 подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви.
secundum hæc erit qua die Filius hominis revelabitur.
31 В оня ден, който се намери на къщния покрив, ако вещите му са в къщи, да не слиза да ги вземе; също и който е на нива, да не се връща назад.
In illa hora qui fuerit in tecto, et vasa eius in domo, ne descendat tollere illa: et qui in agro, similiter non redeat retro.
32 Помнете Лотовата жена!
Memores estote uxoris Lot.
33 Който иска да спечели живота(Или: Душата.) си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го опази.
Quicumque quæsierit animam suam salvam facere, perdet illam: et quicumque perdiderit illam, vivificabit eam.
34 Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще се вземе, а другият ще се остави.
Dico vobis: in illa nocte erunt duo in lecto uno: unus assumetur, et alter relinquetur:
35 Две жени ще мелят заедно; едната ще се вземе, а другата ще се остави.
duæ erunt molentes in unum: una assumetur, et altera relinquetur: duo in agro: unus assumetur, et alter relinquetur.
36 Двама ще бъдат на нива; единият ще се вземе, а другият ще се остави].
Respondentes dicunt illi: Ubi Domine?
37 Отговарят му, казвайки: Къде, Господи? А Той им рече: Гдето е трупът, там ще се съберат и орлите.
Qui dixit illis: Ubicumque fuerit corpus, illuc congregabuntur et aquilæ.
