Лука 17
1 И рече на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез когото дохождат!
He said to the disciples, “It is impossible that no occasions of stumbling should come, but woe to him through whom they come!
2 По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тия малките.
It would be better for him if a millstone were hung around his neck, and he were thrown into the sea, rather than that he should cause one of these little ones to stumble.
3 Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае прости му.
Be careful. If your brother sins against you, rebuke him. If he repents, forgive him.
4 И седем пъти на ден ако ти сгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му.
If he sins against you seven times in the day, and seven times returns, saying, ‘I repent,’ you shall forgive him.”
5 И апостолите рекоха на Господа: Придай ни вяра.
The emissaries said to the Lord, “Increase our faith.”
6 А Господ рече: Ако имате вяра колкото синапово зърно, казали бихте на тая черница: Изкорени се и насади се в морето, и тя би ви послушала.
The Lord said, “If you had faith like a grain of mustard seed, you would tell this sycamore tree, ‘Be uprooted and be planted in the sea,’ and it would obey you.
7 А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му рече веднага, щом си дойде от нива: Влез да ядеш?
But who is there amongst you, having a servant ploughing or keeping sheep, that will say when he comes in from the field, ‘Come immediately and sit down at the table’?
8 Напротив, не ще ли му рече: Приготви нещо да вечерям, стегни се та ми пошетай, докато ям и пия, и подир това ти ще ядеш и пиеш?
Wouldn’t he rather tell him, ‘Prepare my supper, clothe yourself properly, and serve me while I eat and drink. Afterward you shall eat and drink’?
9 Нима ще благодари на слугата за дето е извършил каквото е било заповядано? [Не вярвам].
Does he thank that servant because he did the things that were commanded? I think not.
10 Също така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим.
Even so you also, when you have done all the things that are commanded you, say, ‘We are unworthy servants. We have done our duty.’”
11 И в пътуването Си към Ерусалим Той минаваше границата между Самария и Галилея.
As he was on his way to Jerusalem, he was passing along the borders of Samaria and Galilee.
12 И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетина прокажени, които, като се спряха отдалеч,
As he entered into a certain village, ten men who were lepers met him, who stood at a distance.
13 извикаха със силен глас, казвайки: Исусе наставниче, смили се за нас!
They lifted up their voices, saying, “Yeshua, Master, have mercy on us!”
14 И като ги видя, рече им: Идете покажете се на свещениците. И като отиваха, очистиха се.
When he saw them, he said to them, “Go and show yourselves to the priests.” As they went, they were cleansed.
15 И един от тях, като видя, че изцеля, върна се и със силен глас славеше Бога,
One of them, when he saw that he was healed, turned back, glorifying God with a loud voice.
16 и падна на лице при нозете на Исуса и му благодареше. И той бе самарянин.
He fell on his face at Yeshua’s feet, giving him thanks; and he was a Samaritan.
17 А Исус в отговор му рече: Нали се очистиха десетимата? А где са деветимата?
Yeshua answered, “Weren’t the ten cleansed? But where are the nine?
18 Не намериха ли се други да се върнат и въздадат слава на Бога, освен тоя иноплеменник?
Were there none found who returned to give glory to God, except this foreigner?”
19 И рече му: Стани и си иди; твоята вяра те изцели.
Then he said to him, “Get up, and go your way. Your faith has healed you.”
20 А Исус, попитан от фарисеите, кога ще дойде Божието царство, в отговор им каза: Божието царство не иде така щото да се забелязва:
Being asked by the Pharisees when God’s Kingdom would come, he answered them, “God’s Kingdom doesn’t come with observation;
21 нито ще рекат: Ето тук е! Или: Там е! Защото, ето Божието царство е всред вас.
neither will they say, ‘Look, here!’ or, ‘Look, there!’ for behold, God’s Kingdom is within you.”
22 И рече на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Човешкия Син, и няма да видите.
He said to the disciples, “The days will come when you will desire to see one of the days of the Son of Man, and you will not see it.
23 И като ви рекат: Ето, тук е! Да не отидете, нито да тичате подрие им.
They will tell you, ‘Look, here!’ or ‘Look, there!’ Don’t go away or follow after them,
24 Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден.
for as the lightning, when it flashes out of one part under the sky, shines to another part under the sky, so will the Son of Man be in his day.
25 Но първо Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение.
But first, he must suffer many things and be rejected by this generation.
26 И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син;
As it was in the days of Noah, even so it will also be in the days of the Son of Man.
27 ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ное влезе в ковчега, и дойде потопът ги погуби всички.
They ate, they drank, they married, and they were given in marriage until the day that Noah entered into the ship, and the flood came and destroyed them all.
28 Така също, както стана в Лотовите дни; ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха,
Likewise, even as it was in the days of Lot: they ate, they drank, they bought, they sold, they planted, they built;
29 а в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички,
but in the day that Lot went out from Sodom, it rained fire and sulphur from the sky and destroyed them all.
30 подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви.
It will be the same way in the day that the Son of Man is revealed.
31 В оня ден, който се намери на къщния покрив, ако вещите му са в къщи, да не слиза да ги вземе; също и който е на нива, да не се връща назад.
In that day, he who will be on the housetop and his goods in the house, let him not go down to take them away. Let him who is in the field likewise not turn back.
32 Помнете Лотовата жена!
Remember Lot’s wife!
33 Който иска да спечели живота(Или: Душата.) си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го опази.
Whoever seeks to save his life loses it, but whoever loses his life preserves it.
34 Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще се вземе, а другият ще се остави.
I tell you, in that night there will be two people in one bed. One will be taken and the other will be left.
35 Две жени ще мелят заедно; едната ще се вземе, а другата ще се остави.
There will be two grinding grain together. One will be taken and the other will be left.”
36 Двама ще бъдат на нива; единият ще се вземе, а другият ще се остави].
37 Отговарят му, казвайки: Къде, Господи? А Той им рече: Гдето е трупът, там ще се съберат и орлите.
They, answering, asked him, “Where, Lord?” He said to them, “Where the body is, there the vultures will also be gathered together.”
