Лука 17

1 И рече на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез когото дохождат!

Then he said to the disciples, It is impossible but that causes of sin will come: but woe [to him] by whom they come!

2 По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тия малките.

It were better for him that a millstone were hanged about his neck, and he cast into the sea, than that he should cause one of these little ones to fall into sin.

3 Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае прости му.

Take heed to yourselves: If thy brother shall trespass against thee, rebuke him; and if he shall repent forgive him.

4 И седем пъти на ден ако ти сгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му.

And if he shall trespass against thee seven times in a day, and seven times in a day shall turn again to thee, saying, I repent; thou shalt forgive him.

5 И апостолите рекоха на Господа: Придай ни вяра.

And the apostles said to the Lord, Increase our faith.

6 А Господ рече: Ако имате вяра колкото синапово зърно, казали бихте на тая черница: Изкорени се и насади се в морето, и тя би ви послушала.

And the Lord said, If ye had faith as a grain of mustard-seed, ye might say to this sycamine-tree, Be thou plucked up by the root, and be thou planted in the sea; and it would obey you.

7 А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му рече веднага, щом си дойде от нива: Влез да ядеш?

But which of you having a servant plowing, or feeding cattle, will say to him immediately, when he is come from the field, Go and sit down to eat?

8 Напротив, не ще ли му рече: Приготви нещо да вечерям, стегни се та ми пошетай, докато ям и пия, и подир това ти ще ядеш и пиеш?

And will not rather say to him, Make ready wherewith I may sup, and gird thyself, and serve me, till I have eaten and drank; and afterward thou shalt eat and drink?

9 Нима ще благодари на слугата за дето е извършил каквото е било заповядано? [Не вярвам].

Doth he thank that servant, because he did the things that were commanded him? I suppose not.

10 Също така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим.

So likewise ye, when ye shall have done all the things which are commanded you, say, We are unprofitable servants: we have done that which it was our duty to do.

11 И в пътуването Си към Ерусалим Той минаваше границата между Самария и Галилея.

And it came to pass, as he went to Jerusalem, that he passed through the midst of Samaria and Galilee.

12 И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетина прокажени, които, като се спряха отдалеч,

And as he entered into a certain village, there met him ten men that were lepers, who stood at a distance.

13 извикаха със силен глас, казвайки: Исусе наставниче, смили се за нас!

And they lifted up [their] voices, and said, Jesus, Master, have mercy on us.

14 И като ги видя, рече им: Идете покажете се на свещениците. И като отиваха, очистиха се.

And when he saw [them], he said to them, Go, show yourselves to the priests. And it came to pass, that as they were going, they were cleansed.

15 И един от тях, като видя, че изцеля, върна се и със силен глас славеше Бога,

And one of them, when he saw that he was healed, turned back, and with a loud voice glorified God,

16 и падна на лице при нозете на Исуса и му благодареше. И той бе самарянин.

And fell down on [his] face at his feet, giving him thanks: and he was a Samaritan.

17 А Исус в отговор му рече: Нали се очистиха десетимата? А где са деветимата?

And Jesus answering said, Were there not ten cleansed? but where [are] the nine?

18 Не намериха ли се други да се върнат и въздадат слава на Бога, освен тоя иноплеменник?

There are not found returning to give glory to God, save this stranger.

19 И рече му: Стани и си иди; твоята вяра те изцели.

And he said to him, Arise, depart: thy faith hath made thee whole.

20 А Исус, попитан от фарисеите, кога ще дойде Божието царство, в отговор им каза: Божието царство не иде така щото да се забелязва:

And when he was asked by the Pharisees, when the kingdom of God should come, he answered them and said, The kingdom of God cometh not with observation.

21 нито ще рекат: Ето тук е! Или: Там е! Защото, ето Божието царство е всред вас.

Neither will they say, Lo here! or lo there! for behold, the kingdom of God is within you.

22 И рече на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Човешкия Син, и няма да видите.

And he said to his disciples, The days will come, when ye will desire to see one of the days of the son of man, and ye shall not see [it].

23 И като ви рекат: Ето, тук е! Да не отидете, нито да тичате подрие им.

And they will say to you, See here; or, see there: go not after [them], nor follow them.

24 Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден.

For as the lightning that lighteneth from the one [part] under heaven, shineth to the other [part] under heaven; so shall also the Son of man be in his day.

25 Но първо Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение.

But first he must suffer many things, and be rejected by this generation.

26 И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син;

And as it was in the days of Noah, so shall it be also in the days of the Son of man.

27 ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ное влезе в ковчега, и дойде потопът ги погуби всички.

They ate, they drank, they married wives, they were given in marriage, until the day that Noah entered into the ark; and the flood came, and destroyed them all.

28 Така също, както стана в Лотовите дни; ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха,

Likewise also as it was in the days of Lot: they ate, they drank, they bought, they sold, they planted, they built;

29 а в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички,

But the same day that Lot went out of Sodom, it rained fire and brimstone from heaven, and destroyed [them] all:

30 подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви.

Even thus shall it be in the day when the Son of man is revealed.

31 В оня ден, който се намери на къщния покрив, ако вещите му са в къщи, да не слиза да ги вземе; също и който е на нива, да не се връща назад.

In that day, he who shall be upon the house-top, and his furniture in the house, let him not come down to take it away: and he that is in the field, let him likewise not return back.

32 Помнете Лотовата жена!

Remember Lot's wife.

33 Който иска да спечели живота(Или: Душата.) си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го опази.

Whoever shall seek to save his life, shall lose it; and whoever shall lose his life, shall preserve it.

34 Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще се вземе, а другият ще се остави.

I tell you, in that night there will be two [men] in one bed; the one will be taken, and the other will be left.

35 Две жени ще мелят заедно; едната ще се вземе, а другата ще се остави.

Two [women] will be grinding together; the one will be taken, and the other left.

36 Двама ще бъдат на нива; единият ще се вземе, а другият ще се остави].

Two [men] will be in the field; the one will be taken, and the other left.

37 Отговарят му, казвайки: Къде, Господи? А Той им рече: Гдето е трупът, там ще се съберат и орлите.

And they answered and said to him, Where Lord? And he said to them, Wherever the body [is], thither will the eagles be collected.