Лука 17
1 И рече на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез когото дохождат!
And he said unto his disciples: —It is, impossible, that occasions of stumbling should not come, notwithstanding, alas! for him through whom they do come:
2 По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тия малките.
It profiteth him, if, a mill-stone, is hung about his neck, and he is cast into the sea, than that he cause, one, of these little ones, to stumble.
3 Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае прости му.
Be taking heed to yourselves, —If thy brother sin, rebuke him, and, if he repent, forgive him;
4 И седем пъти на ден ако ти сгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му.
Even if, seven times a day, he sin against thee, and, seven times, turn to thee, saying, I repent, thou shalt forgive him.
5 И апостолите рекоха на Господа: Придай ни вяра.
And the apostles said unto the Lord—Bestow on us faith!
6 А Господ рече: Ако имате вяра колкото синапово зърно, казали бихте на тая черница: Изкорени се и насади се в морето, и тя би ви послушала.
And the Lord said—If ye have faith like a grain of mustard-seed, ye should be saying unto [this] mulberry-tree—Be uprooted! and be planted in the sea, —and it should obey you.
7 А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му рече веднага, щом си дойде от нива: Влез да ядеш?
But, who from among you, having, a servant, plowing or keeping sheep, when he hath come in out of the field, will say to him—Straightway, come, and recline; —
8 Напротив, не ще ли му рече: Приготви нещо да вечерям, стегни се та ми пошетай, докато ям и пия, и подир това ти ще ядеш и пиеш?
on the contrary, will not say to him—Make somewhat ready, that I may dine, —and, girding thyself, be ministering unto me, until I have eaten and drunk; and, after these things, thou, shalt eat and drink?
9 Нима ще благодари на слугата за дето е извършил каквото е било заповядано? [Не вярвам].
Doth he offer thanks unto the servant, because he hath done the things enjoined?
10 Също така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим.
Thus, ye also, when ye have done all the things enjoined upon you, say—Unprofitable servants, are we, —What we were bound to do, we have done!
11 И в пътуването Си към Ерусалим Той минаваше границата между Самария и Галилея.
And it came to pass, during the journey unto Jerusalem, that, he, was going through the midst of Samaria and Galilee.
12 И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетина прокажени, които, като се спряха отдалеч,
And, as he was entering into a certain village, there met him ten leprous men, who stood still, afar off;
13 извикаха със силен глас, казвайки: Исусе наставниче, смили се за нас!
and, they, lifted up a voice, saying—Jesus! Master! have mercy on us!
14 И като ги видя, рече им: Идете покажете се на свещениците. И като отиваха, очистиха се.
And, beholding, he said unto them—Go your way, and show yourselves unto the priests. And it came to pass, as they withdrew, they were cleansed.
15 И един от тях, като видя, че изцеля, върна се и със силен глас славеше Бога,
But, one from among them, beholding that he was healed, returned, with a loud voice, glorifying God, —
16 и падна на лице при нозете на Исуса и му благодареше. И той бе самарянин.
and fell prostrate at his feet, giving him thanks; and, he, was a Samaritan.
17 А Исус в отговор му рече: Нали се очистиха десетимата? А где са деветимата?
And Jesus, answering, said—Were not, the ten, cleansed? [but, ] where, are, the nine?
18 Не намериха ли се други да се върнат и въздадат слава на Бога, освен тоя иноплеменник?
Have none been found returning to give glory to God, save this one of another race?
19 И рече му: Стани и си иди; твоята вяра те изцели.
And he said unto him—Arise and go thy way: thy faith, hath saved thee.
20 А Исус, попитан от фарисеите, кога ще дойде Божието царство, в отговор им каза: Божието царство не иде така щото да се забелязва:
And, being questioned by the Pharisees, When cometh the kingdom of God? he answered them and said—The kingdom of God cometh not with narrow watching;
21 нито ще рекат: Ето тук е! Или: Там е! Защото, ето Божието царство е всред вас.
Neither shall they say—Lo, here! or, There. For lo! the kingdom of God, is, among you.
22 И рече на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Човешкия Син, и няма да видите.
But he said unto the disciples—There will come days—when ye will long to see, one of the days of the Son of Man, and shall not see.
23 И като ви рекат: Ето, тук е! Да не отидете, нито да тичате подрие им.
And they will say unto you, Lo there! or, Lo here! Do not [depart, and do not] pursue.
24 Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден.
For, just as, the lightning, flashing out of the one part under heaven, unto the other part under heaven, shineth, so, shall be, the Son of Man.
25 Но първо Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение.
But, first, he must needs suffer, many things, and be rejected by this generation.
26 И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син;
And, as it came to pass in the days of Noah, so, will it be, even in the days of the Son of Man:
27 ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ное влезе в ковчега, и дойде потопът ги погуби всички.
They were eating, they were drinking, they were marrying, they were being given in marriage, —until the day that Noah entered into the ark, and the flood came, and destroyed them all.
28 Така също, както стана в Лотовите дни; ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха,
In like manner, as it came to pass in the days of Lot, They were eating, they were drinking, they were buying, they were selling, they were planting, they were building, —
29 а в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички,
But, on the day Lot came out from Sodom, it rained fire and brimstone from heaven, and destroyed them all: —
30 подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви.
According to the same things, will it be on the day the Son of Man is revealed.
31 В оня ден, който се намери на къщния покрив, ако вещите му са в къщи, да не слиза да ги вземе; също и който е на нива, да не се връща назад.
In that day, he that shall be on the housetop, and his utensils in the house, let him not go down, to take them away! And, he that is in the field, in like manner, let him not turn unto the things behind,
32 Помнете Лотовата жена!
Bear in mind the wife of Lot! Whosoever shall seek to make his life his own, shall lose it,
33 Който иска да спечели живота(Или: Душата.) си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го опази.
But, whosoever shall lose it, shall give it a living birth.
34 Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще се вземе, а другият ще се остави.
I say unto you—On the selfsame night, there shall be two men on [one] bed, —the one, shall be taken near, and, the other, left behind;
35 Две жени ще мелят заедно; едната ще се вземе, а другата ще се остави.
There shall be two women grinding together, —the one, shall be taken near, and, the other, left behind.
36 Двама ще бъдат на нива; единият ще се вземе, а другият ще се остави].
37 Отговарят му, казвайки: Къде, Господи? А Той им рече: Гдето е трупът, там ще се съберат и орлите.
And, answering, they say unto him—Where, Lord? And, he, said unto them—Where the body is, there, the vultures also, will be gathered together.
