Лука 17
1 И рече на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез когото дохождат!
And he said unto his disciples, It is impossible but that occasions of stumbling should come: but woe unto him, through whom they come!
2 По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тия малките.
It were well for him if a millstone were hanged about his neck, and he were thrown into the sea, rather than that he should cause one of these little ones to stumble.
3 Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае прости му.
Take heed to yourselves: if thy brother sin, rebuke him; and if he repent, forgive him.
4 И седем пъти на ден ако ти сгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му.
And if he sin against thee seven times in the day, and seven times turn again to thee, saying, I repent; thou shalt forgive him.
5 И апостолите рекоха на Господа: Придай ни вяра.
And the apostles said unto the Lord, Increase our faith.
6 А Господ рече: Ако имате вяра колкото синапово зърно, казали бихте на тая черница: Изкорени се и насади се в морето, и тя би ви послушала.
And the Lord said, If ye have faith as a grain of mustard seed, ye would say unto this sycamine tree, Be thou rooted up, and be thou planted in the sea; and it would have obeyed you.
7 А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му рече веднага, щом си дойде от нива: Влез да ядеш?
But who is there of you, having a servant plowing or keeping sheep, that will say unto him, when he is come in from the field, Come straightway and sit down to meat;
8 Напротив, не ще ли му рече: Приготви нещо да вечерям, стегни се та ми пошетай, докато ям и пия, и подир това ти ще ядеш и пиеш?
and will not rather say unto him, Make ready wherewith I may sup, and gird thyself, and serve me, till I have eaten and drunken; and afterward thou shalt eat and drink?
9 Нима ще благодари на слугата за дето е извършил каквото е било заповядано? [Не вярвам].
Doth he thank the servant because he did the things that were commanded?
10 Също така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим.
Even so ye also, when ye shall have done all the things that are commanded you, say, We are unprofitable servants; we have done that which it was our duty to do.
11 И в пътуването Си към Ерусалим Той минаваше границата между Самария и Галилея.
And it came to pass, as they were on the way to Jerusalem, that he was passing through the midst of Samaria and Galilee.
12 И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетина прокажени, които, като се спряха отдалеч,
And as he entered into a certain village, there met him ten men that were lepers, which stood afar off:
13 извикаха със силен глас, казвайки: Исусе наставниче, смили се за нас!
and they lifted up their voices, saying, Jesus, Master, have mercy on us.
14 И като ги видя, рече им: Идете покажете се на свещениците. И като отиваха, очистиха се.
And when he saw them, he said unto them, Go and shew yourselves unto the priests. And it came to pass, as they went, they were cleansed.
15 И един от тях, като видя, че изцеля, върна се и със силен глас славеше Бога,
And one of them, when he saw that he was healed, turned back, with a loud voice glorifying God;
16 и падна на лице при нозете на Исуса и му благодареше. И той бе самарянин.
and he fell upon his face at his feet, giving him thanks: and he was a Samaritan.
17 А Исус в отговор му рече: Нали се очистиха десетимата? А где са деветимата?
And Jesus answering said, Were not the ten cleansed? but where are the nine?
18 Не намериха ли се други да се върнат и въздадат слава на Бога, освен тоя иноплеменник?
Were there none found that returned to give glory to God, save this stranger?
19 И рече му: Стани и си иди; твоята вяра те изцели.
And he said unto him, Arise, and go thy way: thy faith hath made thee whole.
20 А Исус, попитан от фарисеите, кога ще дойде Божието царство, в отговор им каза: Божието царство не иде така щото да се забелязва:
And being asked by the Pharisees, when the kingdom of God cometh, he answered them and said, The kingdom of God cometh not with observation:
21 нито ще рекат: Ето тук е! Или: Там е! Защото, ето Божието царство е всред вас.
neither shall they say, Lo, here! or, There! for lo, the kingdom of God is within you.
22 И рече на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Човешкия Син, и няма да видите.
And he said unto the disciples, The days will come, when ye shall desire to see one of the days of the Son of man, and ye shall not see it.
23 И като ви рекат: Ето, тук е! Да не отидете, нито да тичате подрие им.
And they shall say to you, Lo, there! Lo, here! go not away, nor follow after [them]:
24 Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден.
for as the lightning, when it lighteneth out of the one part under the heaven, shineth unto the other part under heaven; so shall the Son of man be in his day.
25 Но първо Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение.
But first must he suffer many things and be rejected of this generation.
26 И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син;
And as it came to pass in the days of Noah, even so shall it be also in the days of the Son of man.
27 ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ное влезе в ковчега, и дойде потопът ги погуби всички.
They ate, they drank, they married, they were given in marriage, until the day that Noah entered into the ark, and the flood came, and destroyed them all.
28 Така също, както стана в Лотовите дни; ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха,
Likewise even as it came to pass in the days of Lot; they ate, they drank, they bought, they sold, they planted, they builded;
29 а в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички,
but in the day that Lot went out from Sodom it rained fire and brimstone from heaven, and destroyed them all:
30 подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви.
after the same manner shall it be in the day that the Son of man is revealed.
31 В оня ден, който се намери на къщния покрив, ако вещите му са в къщи, да не слиза да ги вземе; също и който е на нива, да не се връща назад.
In that day, he which shall be on the housetop, and his goods in the house, let him not go down to take them away: and let him that is in the field likewise not return back.
32 Помнете Лотовата жена!
Remember Lot’s wife.
33 Който иска да спечели живота(Или: Душата.) си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го опази.
Whosoever shall seek to gain his life shall lose it: but whosoever shall lose [his life] shall preserve it.
34 Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще се вземе, а другият ще се остави.
I say unto you, In that night there shall be two men on one bed; the one shall be taken, and the other shall be left.
35 Две жени ще мелят заедно; едната ще се вземе, а другата ще се остави.
There shall be two women grinding together; the one shall be taken, and the other shall be left.
36 Двама ще бъдат на нива; единият ще се вземе, а другият ще се остави].
37 Отговарят му, казвайки: Къде, Господи? А Той им рече: Гдето е трупът, там ще се съберат и орлите.
And they answering say unto him, Where, Lord? And he said unto them, Where the body [is], thither will the eagles also be gathered together.
