Лука 16
1 О Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен.
And he went on to say, unto his disciples also, —There was, a certain rich man, who had a steward, and, the same, was accused to him as squandering his goods.
2 И той го повика и му рече: Какво е това що слушам за тебе? Дай сметка за настойничеството си; защото не можеш вече да бъдеш настойник.
And, accosting him, he said unto him—What is this I hear of thee? Render the account of thy stewardship, for thou canst no longer be steward.
3 Тогава настойникът си рече: Що да сторя, тъй като господарят ми отнема от мене настойничеството? Нямам сила да копая, да прося срам ме е.
And the steward said within himself—What shall I do, because my lord taketh away the stewardship from me? Dig, I cannot: to beg, I am ashamed.
4 Сетих се що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството.
I know what I will do, that, when I am removed out of the stewardship, they may welcome me into their own houses.
5 И тъй, като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми?
And, calling unto him each one of the debtors of his own lord, he was saying unto the first, —How much owest thou my lord?
6 А той рече: Сто мери масло. И каза му: Вземи записа си и седни скоро та пиши петдесет.
And, he, said—A hundred baths of oil. And, he, said unto him—Kindly take thine accounts, and, sitting down, make haste and write—Fifty!
7 После каза на друг: А ти колко дължиш? И той рече: Сто мери жито. Казва му: Вземи записа си и пиши осемдесет.
After that, unto another, he said—And how much owest, thou? And, he, said—A hundred homers of wheat. He saith unto him—Kindly take thine accounts, and write—Eighty!
8 И господарят му похвали неверния настойник за гдето остроумно постъпил; защото човеците на тоя век са по-остроумни спрямо своето поколение от просветените чрез виделината. (aiōn g165)
And the lord praised the unrighteous steward, in that with forethought he acted: —Because, the sons of this age, have more forethought than the sons of light, respecting their own generation. (aiōn g165)
9 И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедното богатство, та, когато се привърши да ви приемат във вечните жилища. (aiōnios g166)
And, I, unto you, say—For yourselves, make ye friends, with the unjust Riches, in order that, as soon as it shall fail, they may welcome you into the age-abiding tents. (aiōnios g166)
10 Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен.
The faithful in least, in much also, is, faithful, and, he that in least is unrighteous, in much also, is, unrighteous.
11 И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство?
If therefore, in the unjust Riches ye proved unfaithful, the true, who, unto you, will entrust?
12 И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?
And, if, in what was another’s, ye proved unfaithful, your own, who will give unto you?
13 Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.
No domestic, can, unto two masters, be in service; for either, the one, he will hate, and, the other, love, or, unto the one, he will hold, and, the other, despise: Ye cannot, unto God, be in service, and unto Riches.
14 Всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха.
Now the Pharisees, who were, lovers of money, were hearing all these things, and were openly sneering at him.
15 И рече им: Вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцата ви; защото онова, което се цени високо между човеците, е мерзост пред Бога.
And he said unto them—Ye, are they who justify themselves before men, but, God, knoweth your hearts; because, that which amongst men is lofty, is an abomination before God.
16 Законът и пророците бяха до Йоана; оттогава Божието царство се благовествува, и всеки на сила влиза в него.
The law and the prophets, were until John, —from that time, the good news of the kingdom of God, is being proclaimed, and, everyone, thereinto, is forcing his way.
17 Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да падне.
But it is, easier, for heaven and earth to pass away, than that, of the law, one little point, should fail.
18 Всеки, който напусне жена си, и се ожени за друга, прелюбодействува; и който се ожени за напусната от мъж, той прелюбодействува.
Every one divorcing his wife and marrying another, committeth adultery; and, he that marrieth a woman divorced from a husband, committeth adultery.
19 Имаше някой си богаташ, който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво.
Now, a certain man, was rich, and he used to clothe himself with purple and fine linen, making merry day by day, brilliantly.
20 Имаше и един сиромах, на име Лазар, покрит със струпеи, когото туряха да лежи пред портата му,
And, a certain beggar, by name Lazarus, used to be cast near his gate, full of sores,
21 като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа; и кучетата дохождаха та лижеха раните му.
and to long to be fed from the crumbs that fell from the table of the rich man: nay! even, the dogs, used to come and lick his sores.
22 Умря сиромахът; и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташа и бе погребан.
And it came to pass that the beggar died, and was carried away by the messengers, into the bosom of Abraham. And, the rich man also, died, and was buried.
23 И в пъкъла, като беше на мъки и подигна очи, видя отдалеч Авраама и Лазаря в неговите обятия. (Hadēs g86)
And, in hades, lifting up his eyes, being in torments, he seeth Abraham afar off, and Lazarus in his bosom. (Hadēs g86)
24 И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък.
And, he, calling out, said—Father Abraham! have mercy upon me, and send Lazarus, that he may dip the tip of his finger in water, and cool my tongue, —because I am in anguish in this flame.
25 Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.
But Abraham said—Child! remember—That thou didst duly received thy good things in thy life, and, Lazarus, in like manner, the evil things; but, now, here, he is comforted, and, thou, art in anguish.
26 И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.
And, besides all these things, betwixt us and you, a great chasm, hath been fixed, —so that, they who might wish to cross over from hence unto you, should not be able, nor any, from thence unto us, be crossing over.
27 А той рече: Като е тъй, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом;
But he said—I request thee then, father, that thou wouldst send him unto my father’s house, —
28 защото имам петима братя, за да им засвидетелствува, да не би да дойдат и те на това мъчително място.
for I have five brethren; —that he may solemnly testify unto them, lest, they also, come into this place of torment.
29 Но Авраам каза: Имат Мойсея и пророците; нека слушат тях.
But Abraham saith—They have Moses and the Prophets: Let them hearken unto them.
30 А той рече: Не, отче Аврааме, но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят.
But, he, said—Nay! father Abraham, but, if one, from the dead, should go unto them, they would repent.
31 И той му каза: Ако не слушат Моисея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.
But he said unto him—If, unto Moses and the Prophets, they do not hearken, neither, if one, from among the dead, should arise, would they be persuaded.
