Лука 15
1 А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат.
Pea naʻe feʻunui atu ai kiate ia ʻae kau tānaki tukuhau mo e kau angahala kotoa pē, ke fanongo kiate ia.
2 А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешниците и яде с тях.
Pea naʻe lāunga ʻae kau Fālesi mo e kau tangata tohi, ʻo pehē, “ʻOku maʻu ʻe he tangata ni ʻae kau angahala, ʻo kai mo kinautolu.”
3 И Той им изговори тая притча, като каза:
Pea ne lea ʻaki ʻae fakatātā ni kiate kinautolu, ʻo pehē,
4 Кой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената докле я намери?
“Ko hai ha tangata ʻiate kimoutolu ʻoku teau ʻene sipi, pea ka mole honau taha, ʻe ʻikai tuku ʻae hivangofulu ma hiva ʻi he toafa, kae ʻalu ʻo kumi ʻaia kuo mole, kaeʻoua ke ne ʻilo ia?
5 И като я намери, вдига я на рамената си радостен.
Pea ka ʻiloʻi ʻe ia, ʻoku ne hili ia ki hono uma, pea fiefia.
6 И като си дойде у дома, свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца.
Pea ka haʻu ia ki ʻapi, ʻoku ne ui ke fakataha ʻae kāinga mo e kaungāʻapi, ʻone pehē kiate kinautolu, ‘Tau fiefia mo au, he kuo u ʻilo ʻa ʻeku sipi ʻaia naʻe mole.’
7 Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.
ʻOku ou tala atu kiate kimoutolu, ʻE pehē foki ʻae fiefia ʻi he langi ʻo lahi ʻi he fakatomala ʻae angahala ʻe tokotaha, ʻi he angatonu ʻe toko hivangofulu ma toko hiva, ʻoku ʻikai ʻaonga ke nau fakatomala.
8 Или коя жена, ако има десет драхми, и изгуби една драхма, не запаля светило, не помита къщата, и не търси грижливо докле я намери?
“Pea ko hai ha fefine ʻoku hongofulu ʻene paʻanga siliva, pea ka mole ha paʻanga ʻe taha, ʻe ʻikai te ne tutu ʻae maama, mo tafi ʻae fale, ʻo kumi lahi, kaeʻoua ke ʻilo ia?
9 И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.
Pea ka ʻilo[ia], ʻoku ne ui ke fakataha ʻae kāinga mo e kaungāʻapi, ʻo ne pehē, ‘Tau fiefia mo au, he kuo u ʻilo ʻae paʻanga naʻe mole ʻiate au.’
10 Също така, казвам ви, има радост пред Божите ангели за един грешник, който се кае.
ʻOku ou tala atu kiate kimoutolu, ʻOku pehē ʻae fiefia ʻi he ʻao ʻoe kau ʻāngelo ʻae ʻOtua ʻi he fakatomala ʻae angahala ʻe tokotaha.”
11 Каза още: Някой си човек имаше двама сина.
Pea pehē ʻe ia, “Naʻe ai ʻae tangata naʻe toko ua hono foha.
12 И по-младият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота.
Pea pehē ʻe he kimui ki heʻene tamai, ‘Tamai, tuku mai haku tufakanga ʻi he koloa ʻoku ʻaʻaku.’ Pea ne vaeua kiate kinaua ʻa ʻene meʻa.
13 И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.
Pea hili ʻae ngaahi ʻaho siʻi, naʻe tānaki ʻe he foha ki mui ʻa ʻene meʻa kotoa pē, ʻo fononga ki he fonua mamaʻo, ʻo maumauʻi ai ʻene koloa ʻi heʻene moʻui angakovi.
14 И като иждиви всичко, настана голям глад в оная страна; и той изпадна в лишение.
Pea kuo fakaʻosi ʻe ia kotoa pē, naʻe tō ʻae honge lahi ki he fonua ko ia; pea hoko ia ʻo fiekaia.
15 И отиде да се пристави на един от гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свини.
Pea ʻalu ia ʻo nofo ki he tangata ʻe tokotaha ʻoe fonua ko ia; pea ne fekau ia ki hono potu fonua ke tauhi ʻae fanga puaka.
16 И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свините; но никой не му даваше.
Pea naʻe feinga ia ke fakamākona ʻaki ia ʻae ngeʻesi naʻe kai ʻe he fanga puaka: he naʻe ʻikai ha taha ʻe foaki kiate ia.
17 А като дойде на себе си, рече: Колко наемници на баща ми имат излишьк от хляб, а пък аз умирам от глад!
“Pea kuo poto ia, pea ne pehē, ‘ʻOku toko fiha ʻae kau tamaioʻeiki totongi ʻa ʻeku tamai kuo lahi mo toe ʻenau mā, ka ʻoku ou mate ʻi he fiekaia!
18 Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе;
Te u tuʻu hake ʻo ʻalu ki heʻeku tamai, pea te u pehē kiate ia, “Tamai, kuo u fai angahala ki he langi, pea ʻi ho ʻao;
19 не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.
Pea ʻoku ʻikai te u kei ʻaonga ke ui ko ho foha; ka ke tuku au ke u tatau mo ha taha ʻi hoʻo kau tamaioʻeiki totongi.”’
20 И стана и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.
“Pea naʻe tuʻu hake ia, ʻo ʻalu ki heʻene tamai. Ka ʻi heʻene kei mamaʻo ʻaupito, naʻe mamata ʻa ʻene tamai kiate ia, pea manavaʻofa, mo lele, pea fāʻufua ia, ʻo ʻuma kiate ia.
21 Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм достоен да се наричам твой син.
Pea pehē ʻe he foha kiate ia, ‘Tamai, kuo u angahala ki he langi, pea ʻi ho ʻao, pea ʻoku ʻikai te u kei ʻaonga ke ui ko ho foha.’
22 Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му;
“Ka naʻe pehē ʻe he tamai ki heʻene kau tamaioʻeiki, ‘ʻOmi ʻae pulupulu fungani lelei, ʻo ʻai kiate ia; pea ʻai mo e mama ki hono nima, mo e topuvaʻe ki hono vaʻe:
23 докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим;
Pea ʻomi ki heni ʻae ʻuhiki pulu sino, ʻo tāmateʻi [ia]; pea ke tau kai, mo fiefia:
24 защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И почнаха да се веселят.
He ko hoku foha eni naʻe mate, pea kuo toe moʻui; naʻe mole ia, pea kuo ʻiloʻi.’ Pea naʻa nau kamata fiefia.
25 А по-старият му син беше на нивата; и като си идеше и се приближи до къщата, чу песни и игри.
“Pea naʻe ʻi he ngoue ʻa hono ʻuluaki foha; pea ʻi heʻene haʻu ʻo ofi ki he fale, naʻe fanongo ia ki he meʻa faiva mo e meʻe.
26 И повика един от слугите и попита, що е това.
Pea naʻa ne ui ki ha taha ʻoe kau tamaioʻeiki, ʻone fehuʻi ki hono ʻuhinga ʻoe ngaahi meʻa ni.
27 А той му рече: Брат ти си дойде и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.
Pea ne tala kiate ia, ‘Kuo haʻu ho tehina; pea kuo tāmateʻi ʻe hoʻo tamai ʻae ʻuhiki pulu sino,’ koeʻuhi kuo ne maʻu ia ʻoku moʻui lelei pe.
28 И той се разсърди и не искаше да влезе и баща му излезе и го молеше.
Ka naʻe ʻita ia, pea ʻikai ʻalu ki ai: ko ia naʻe haʻu ai kituʻa ʻa ʻene tamai, ʻo fakakolekole kiate ia.
29 А той в отговор рече на баща си: Ето, толкова години ти работя, и никога не съм престъпил някоя твоя заповед; но пак на мене нито яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си;
Pea lea ia, ʻo pehēange ki heʻene tamai, ‘Vakai, ko e ngaahi taʻu lahi ni mo ʻeku tauhiʻi koe, pea naʻe ʻikai teu talangataʻa ki hoʻo fekau ʻi ha meʻa ʻe taha: ka naʻe ʻikai siʻi te ke foaki kiate au ha ʻuhikiʻi kosi, koeʻuhi ke u fakafiefia ai mo hoku kāinga.
30 а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.
Ka kuo haʻu leva ho foha ko eni, ʻaia naʻe maumauʻi hoʻo koloa mo e kau faʻa feʻauaki, pea ke tāmateʻi maʻana ʻae ʻuhiki pulu sino.’
31 А той му каза: Синко ти си винаги с мене, и всичко мое твое е.
“Pea ne pehē kiate ia, ‘Foha, ʻoku ta nofomaʻu mo au, pea ko ia kotoa pē ʻoku ʻaʻaku ʻoku ʻaʻau ia.
32 Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери.
Naʻe taau ʻemau fakafiefia mo nekeneka: he ko ho tehina eni naʻe mate, ka kuo toe moʻui ia; pea naʻe mole, ka kuo ʻilo ia.’”
