Лука 15
1 А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат.
Issi gallas qaraxa qanxeyssatinne nagaranchchoti Yesuusa timirttiya si7anaw iya yuushuwan shiiqidosona.
2 А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешниците и яде с тях.
Shin Farisaawetinne higge asttamaareti, “Hayssi uray nagaranchchota shiishidi ekkees, enttara issife mees” yaagidi zuuzummidosona.
3 И Той им изговори тая притча, като каза:
Yesuusi yaagidi hayssa leemiso enttaw odis;
4 Кой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената докле я намери?
“Hintte giddofe issuwas xeetu dorssati de7iyabaa gidikko enttafe issoy dhayikko uddufun tammanne uddufunata bazzon aggidi dhayoyssa demmana gakkanaw koyonnay oonee?
5 И като я намери, вдига я на рамената си радостен.
Demmida wode ufayttidi ba gannan tookkidi,
6 И като си дойде у дома, свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца.
ba soo simmees. Ba laggettanne shoorota issife xeegidi, ‘Dhayida ta dorssaa demmas, taara issife ufayttite’ yaagees.
7 Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.
Hessadakka, maaroti koshshonna uddufun tammanne uddufun xillotappe aathidi maarotan geliya issi nagaranchchuwa gaason salon gita ufayssi gidees.
8 Или коя жена, ако има десет драхми, и изгуби една драхма, не запаля светило, не помита къщата, и не търси грижливо докле я намери?
“Woykko tammu biri de7iya issi maccasiya tammaafe issiya dhayikko demmana gakkanaw xomppe oythada keethaa pittada mintha koyonnara oonee?
9 И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.
Demmida wode ba laggettanne ba shoorota xeegada ‘Dhayida ta issi bira demmida gisho taara wolla ufayttite’ yaagawusu.
10 Също така, казвам ви, има радост пред Божите ангели за един грешник, който се кае.
Si7ite, hessa mela issi maarotethan geliya nagaranchchuwan Xoossaa kiitanchchota sinthan ufayssi gidees” yaagis.
11 Каза още: Някой си човек имаше двама сина.
Zaaridi Yesuusi, “Issi uraas nam77u nayti de7oosona.
12 И по-младият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота.
Enttafe kaalo na7ay ba aawakko, ‘Ta aawaw, ne shaluwappe ta gishuwa taw imma’ yaagis. Aaway ba shaluwa ba naytas shaakkis.
13 И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.
Guutha gallasappe guye kaalo na7ay ba gishuwa ubbaa qachchi ekkidi haaho biitta bis. Yan alttacan shaluwa toochchidi onggis.
14 И като иждиви всичко, настана голям глад в оная страна; и той изпадна в лишение.
I baw de7iyaba ubbaa wurssidaappe guye he biitta ubban mino koshi keyin metootis.
15 И отиде да се пристави на един от гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свини.
Hessa gisho, he biittaa asaappe issuwa soo gaata gelis. Uray iya guduntho heemmana mela ba moothaa yeddis.
16 И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свините; но никой не му даваше.
Gudunthoti miya harquwafe maanaw amottis, shin iyokka iyaw immiya asi benttibeenna.
17 А като дойде на себе си, рече: Колко наемници на баща ми имат излишьк от хляб, а пък аз умирам от глад!
Wozani simmin, ‘Aappun ta aawa aylletas kathi wora wodhdhin ta hayssan koshara hayqqanaw gakkadina?’
18 Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе;
Denddada ta aawakko bada, ‘Ta aawaw, salon Xoossaa, sa7an nena qohas.
19 не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.
Hizappe ne na7a geetettada xeegettanaw taw bessonna gisho, ne son de7iya aylletappe issuwada tana payda’ yaagana” yaagis.
20 И стана и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.
Hessa gisho, denddidi ba aawakko bis. “Hanoshin, I buroo haahon de7ishin aaway qadhettidi, iyaakko woxxi bidi idimmidi yeeris.
21 Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм достоен да се наричам твой син.
Na7aykka, ‘Ta aawaw salon Xoossaa, sa7an nena ta qohas. Hizappe ne na7a geetettada xeegettanaw bessike’ yaagis.
22 Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му;
“Iya aaway aylleta xeegidi, ‘Ellesidi ubbaafe lo77o gidida ma7o ehidi iya mayzite; iya biradhdhen sagaayo, iya tohuwan caamma aathite.
23 докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим;
Modhdho gatarmentho ehidi shukkite, moos, ufayttoos.
24 защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И почнаха да се веселят.
Ta na7ay hayssi hayqqis, shin ha77i paxis; dhays, shin benttis’ yaagis. Hessafe guye, ufayetethi oykkidosona.
25 А по-старият му син беше на нивата; и като си идеше и се приближи до къщата, чу песни и игри.
“He wode bayra na7ay goshsha gaden de7ees. Yaappe yishe soo matishin yethinne gufa girssi si7is.
26 И повика един от слугите и попита, що е това.
I, aylletappe issuwa xeegidi haniyabay aybeekko eranaw oychchis.
27 А той му рече: Брат ти си дойде и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.
Aylley, ‘Ne ishay saro yida gisho ne aaway modhdho gatarmentho iyaw shukkis’ yaagis.
28 И той се разсърди и не искаше да влезе и баща му излезе и го молеше.
“Bayra ishay yilotidi soo gelanawukka koyibeenna. Aaway kare keyidi soo gelana mela iya woossis.
29 А той в отговор рече на баща си: Ето, толкова години ти работя, и никога не съм престъпил някоя твоя заповед; но пак на мене нито яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си;
Shin I ba aawakko, ‘Hekko, hayssa mela laythi ta new aylletada ne kiitaappe issuwaka pacisonna new kiitettin ta ta laggetara ufayttana mela hari attoshin issi laaqa deeshe immabaakka.
30 а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.
Hanoshin, hayssi ne na7ay ne shaluwa laymatara doomisidi yin modhdho gatarmentho shukkadasa’” yaagis.
31 А той му каза: Синко ти си винаги с мене, и всичко мое твое е.
“Aawaykka, ‘Ta na7aw, neeni ubba wode taara de7aasa, tabay ubbay neessa.
32 Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери.
Hayssi ne ishay hayqqis, shin paxis; dhays, shin benttis. Hessa gisho, daro ufayttanaw bessees’ yaagana” yaagis.
