Лука 15
1 А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат.
Now all the tax collectors and sinners were coming close to him to hear him.
2 А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешниците и яде с тях.
The Pharisees and the scribes murmured, saying, “This man welcomes sinners, and eats with them.”
3 И Той им изговори тая притча, като каза:
He told them this parable:
4 Кой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената докле я намери?
“Which of you men, if you had one hundred sheep and lost one of them, wouldn’t leave the ninety-nine in the wilderness and go after the one that was lost, until he found it?
5 И като я намери, вдига я на рамената си радостен.
When he has found it, he carries it on his shoulders, rejoicing.
6 И като си дойде у дома, свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца.
When he comes home, he calls together his friends and his neighbors, saying to them, ‘Rejoice with me, for I have found my sheep which was lost!’
7 Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.
I tell you that even so there will be more joy in heaven over one sinner who repents, than over ninety-nine righteous people who need no repentance.
8 Или коя жена, ако има десет драхми, и изгуби една драхма, не запаля светило, не помита къщата, и не търси грижливо докле я намери?
“Or what woman, if she had ten drachma coins, if she lost one drachma coin, wouldn’t light a lamp, sweep the house, and seek diligently until she found it?
9 И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.
When she has found it, she calls together her friends and neighbors, saying, ‘Rejoice with me, for I have found the drachma which I had lost!’
10 Също така, казвам ви, има радост пред Божите ангели за един грешник, който се кае.
Even so, I tell you, there is joy in the presence of the angels of God over one sinner repenting.”
11 Каза още: Някой си човек имаше двама сина.
He said, “A certain man had two sons.
12 И по-младият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота.
The younger of them said to his father, ‘Father, give me my share of your property.’ So he divided his livelihood between them.
13 И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.
Not many days after, the younger son gathered all of this together and traveled into a far country. There he wasted his property with riotous living.
14 И като иждиви всичко, настана голям глад в оная страна; и той изпадна в лишение.
When he had spent all of it, there arose a severe famine in that country, and he began to be in need.
15 И отиде да се пристави на един от гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свини.
He went and joined himself to one of the citizens of that country, and he sent him into his fields to feed pigs.
16 И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свините; но никой не му даваше.
He wanted to fill his belly with the pods that the pigs ate, but no one gave him any.
17 А като дойде на себе си, рече: Колко наемници на баща ми имат излишьк от хляб, а пък аз умирам от глад!
But when he came to himself, he said, ‘How many hired servants of my father’s have bread enough to spare, and I’m dying with hunger!
18 Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе;
I will get up and go to my father, and will tell him, “Father, I have sinned against heaven and in your sight.
19 не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.
I am no more worthy to be called your son. Make me as one of your hired servants.”’
20 И стана и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.
“He arose and came to his father. But while he was still far off, his father saw him and was moved with compassion, and ran, fell on his neck, and kissed him.
21 Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм достоен да се наричам твой син.
The son said to him, ‘Father, I have sinned against heaven and in your sight. I am no longer worthy to be called your son.’
22 Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му;
“But the father said to his servants, ‘Bring out the best robe and put it on him. Put a ring on his hand and sandals on his feet.
23 докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим;
Bring the fattened calf, kill it, and let’s eat and celebrate;
24 защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И почнаха да се веселят.
for this, my son, was dead and is alive again. He was lost and is found.’ Then they began to celebrate.
25 А по-старият му син беше на нивата; и като си идеше и се приближи до къщата, чу песни и игри.
“Now his elder son was in the field. As he came near to the house, he heard music and dancing.
26 И повика един от слугите и попита, що е това.
He called one of the servants to him and asked what was going on.
27 А той му рече: Брат ти си дойде и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.
He said to him, ‘Your brother has come, and your father has killed the fattened calf, because he has received him back safe and healthy.’
28 И той се разсърди и не искаше да влезе и баща му излезе и го молеше.
But he was angry and would not go in. Therefore his father came out and begged him.
29 А той в отговор рече на баща си: Ето, толкова години ти работя, и никога не съм престъпил някоя твоя заповед; но пак на мене нито яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си;
But he answered his father, ‘Behold, these many years I have served you, and I never disobeyed a commandment of yours, but you never gave me a goat, that I might celebrate with my friends.
30 а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.
But when this your son came, who has devoured your living with prostitutes, you killed the fattened calf for him.’
31 А той му каза: Синко ти си винаги с мене, и всичко мое твое е.
“He said to him, ‘Son, you are always with me, and all that is mine is yours.
32 Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери.
But it was appropriate to celebrate and be glad, for this, your brother, was dead, and is alive again. He was lost, and is found.’”
