Лука 15
1 А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат.
Now all the tax collectors and sinners were approaching him to hear him.
2 А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешниците и яде с тях.
And the Pharisees and the scholars murmured, saying, This man receives sinners and eats with them.
3 И Той им изговори тая притча, като каза:
And he spoke this parable to them, saying,
4 Кой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената докле я намери?
What man of you, having a hundred sheep, and having lost one of them, does not leave behind the ninety-nine in the wilderness, and go for that which was lost until he finds it?
5 И като я намери, вдига я на рамената си радостен.
And when he finds it, he lays it on his shoulders, rejoicing.
6 И като си дойде у дома, свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца.
And when he comes to the house, he calls together his men friends and his men neighbors, saying to them, Rejoice with me, because I have found my sheep that was lost.
7 Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.
I say to you, that thus there will be joy in heaven over one sinner who repents, than over ninety-nine righteous men who have no need of repentance.
8 Или коя жена, ако има десет драхми, и изгуби една драхма, не запаля светило, не помита къщата, и не търси грижливо докле я намери?
Or what woman having ten drachmas, if she lose one drachma, does not light a lamp, and sweep the house, and seek diligently until she finds it?
9 И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.
And when she has found it, she calls together her lady friends and lady neighbors, saying, Rejoice with me, because I found the drachma that I lost.
10 Също така, казвам ви, има радост пред Божите ангели за един грешник, който се кае.
Thus I say to you, there becomes joy in the presence of the agents of God over one sinner who repents.
11 Каза още: Някой си човек имаше двама сина.
And he said, A certain man had two sons,
12 И по-младият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота.
and the younger of them said to his father, Father, give me the portion of goods that falls to me. And he divided to them his living.
13 И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.
And not many days after, the younger son, having gathered all together, journeyed into a distant country, and there he squandered his wealth living recklessly.
14 И като иждиви всичко, настана голям глад в оная страна; и той изпадна в лишение.
And when he spent all, a mighty famine developed in that country, and he began to be in want.
15 И отиде да се пристави на един от гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свини.
And having gone, he was joined to one of the citizens of that country, and he sent him into his fields to feed swine.
16 И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свините; но никой не му даваше.
And he longed to fill his belly from the husks that the swine ate, and no man gave to him.
17 А като дойде на себе си, рече: Колко наемници на баща ми имат излишьк от хляб, а пък аз умирам от глад!
But when he came to himself, he said, How many hired men of my father's have abundance of loaves, but I am perishing with hunger.
18 Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе;
After rising, I will go to my father, and will say to him, Father, I have sinned against heaven and in thy sight.
19 не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.
I am no more worthy to be called thy son. Make me as one of thy hired men.
20 И стана и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.
And having risen, he went to his father. But while he was still distant, afar off, his father saw him and felt compassion. And having ran, he fell on his neck, and kissed him much.
21 Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм достоен да се наричам твой син.
And the son said to him, Father, I have sinned against heaven and in thy sight. I am no more worthy to be called thy son.
22 Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му;
But the father said to his bondmen, Bring forth the best robe and clothe him, and give a ring for his hand, and shoes for his feet.
23 докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим;
And having brought the fatted calf, kill it, and having eaten, we will be cheerful,
24 защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И почнаха да се веселят.
because this my son was dead, and became alive again. And he was lost, and is found. And they began to be cheerful.
25 А по-старият му син беше на нивата; и като си идеше и се приближи до къщата, чу песни и игри.
But his elder son was in a field. And while coming, having approached the house, he heard music and dancing.
26 И повика един от слугите и попита, що е това.
And having summoned one of the boys, he inquired what these things might be.
27 А той му рече: Брат ти си дойде и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.
And he said to him, Thy brother arrived, and thy father has killed the fatted calf, because he received him back healthy.
28 И той се разсърди и не искаше да влезе и баща му излезе и го молеше.
But he was angry, and would not go in. Therefore, his father having come out, he called him.
29 А той в отговор рече на баща си: Ето, толкова години ти работя, и никога не съм престъпил някоя твоя заповед; но пак на мене нито яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си;
But having answered, he said to his father, Lo, so many years do I serve thee, and I never passed by a commandment of thine, and yet thou never gave me a goat that I might be merry with my friends.
30 а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.
But when this thy son came, who has devoured thy living with harlots, thou killed for him the fatted calf.
31 А той му каза: Синко ти си винаги с мене, и всичко мое твое е.
And he said to him, Child, thou are always with me, and all my things are yours.
32 Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери.
But it was needful to make merry and be glad, because this thy brother was dead, and became alive again, and was lost, and was found.
