Лука 15
1 А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат.
Hanaāeauchaunāde vahee hauāyāhehau nau wauwauchudauhuhau heee hadjaathehāde.
2 А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешниците и яде с тях.
Nau Nesethajauhuhau nau Wauthaunauhāhehau haeneneedenenau, Naa henane hanesedanaude wauwauchudauhuhau, nau nanethevethehewaude, hathāhuk.
3 И Той им изговори тая притча, като каза:
Nau haeauthaunanadetha, hasenehethauhuk,
4 Кой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената докле я намери?
Hanaa henane nananena hedauneede vadadausauau jauaunawaudā, hith hanauhauhuk hanesahenith, gauhadnautha theaudausauau nau theaudauchunee nauaunee, nau gauhadnaudeha henee naunethauaunith gauhaunaude hadveeha?
5 И като я намери, вдига я на рамената си радостен.
Nau hāeveehauthe hadthāegauhaude hejaanaunaa, hadneneethajaude.
6 И като си дойде у дома, свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца.
Nau hāenauajegauhuthe, hadnadethaude hauānee henedaehauhau nau henedaudevādaunau, netheneethajaudauwunee hanau daujaveehauau naudauāve nenaunethauaude, hathauhuk.
7 Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.
Nananenau hāedauwunathana, nuu hadnaasauau neethajaude hayāene hāene hanesāde wauwauchuduhu haunaunevethajauhuk javaānee theaudausauau nau theaudauchunee hathauwunane janenethenauau haunevethajaude.
8 Или коя жена, ако има десет драхми, и изгуби една драхма, не запаля светило, не помита къщата, и не търси грижливо докле я намери?
Daudause daun hesā nethenauaugu vadadauchu gauneevāejethā, hith hanadehuk hanesadenee gauneee, gauhadjedeauchauau nauauuthayau, nau gauhadwaudeau hauauwuu, nau gauhadvavesenaudene haunaude gauhadveede.
9 И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.
Nau daun hāeveenuu hanadethaude henedaehauhau, nau henedaudevādaunau hauānee netheneethajauwuu, hanau daujaeveenauwau hanesadee nāanathau, hanāthaude.
10 Също така, казвам ви, има радост пред Божите ангели за един грешник, който се кае.
Naasauau, Nananenau nāedauwunathana, haneduu neethajaude hathaāhethee hautheaunauau Hejavaneauthuu hanesāde wauwauchuduhu haunaunevethajauhuk.
11 Каза още: Някой си човек имаше двама сина.
Nau hasenehehuk, jasaa henane neseyaugaune heauhau:
12 И по-младият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота.
Nau hajauchaugade haenehetha henesaunaune, Nāchau jevene gauuu vatheyaunau henee nāudnedadahedaunau. Nau hanaāgauuvenaude hethāenetheyaunau.
13 И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.
Nau haunauauhaejewauthanenau hese hajauchaugade hāesauānauau vahee hauānee, nauhanaāejathāaude hesee vavāaune vedauauwuu, nau hena hanaāevadauthedede hethāenetheyaunau heee hauhaugānenaedede.
14 И като иждиви всичко, настана голям глад в оная страна; и той изпадна в лишение.
Nau hāevathedede vahee, hena haanaāenauauchauau naunauthauau hasenaude hena vedauauwuu; nau hanaāadavenuhunede.
15 И отиде да се пристави на един от гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свини.
Nau hanaāeyehaude nau hanaāewauhaunesade nehayau hauwauhauauwunanenau henee vedauauwuu; nau haejenanaa hethauauwuu hadnauchauwaude neauthuwauchu.
16 И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свините; но никой не му даваше.
Nau hanāneanadauau hanāchauchaunaudede henaude heee jeyauwaunau henee neauthuwauchu hevethedaunenenau: hau hegau henanene hevenaa.
17 А като дойде на себе си, рече: Колко наемници на баща ми имат излишьк от хляб, а пък аз умирам от глад!
Nau hāaenaudede hanaāenehede, Waunauthanethe hedautheaunau nāsaunau nenethenauau jauaujaunau naenedauchanenee nau nejeesesanenee, hau hadnenadaugauyānau?
18 Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе;
Hadgauhānau nau hadeyehaunau nāsaunau, nau hadnaasenehethauau, Nāchau, nananenau nanethenauwau wauchudaude hesee hayāene, nau yesee nananene,
19 не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.
Nau nananenau hegau heee hāhauwautheāve: jenesehe waude haudautheaunauau.
20 И стана и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.
Nau hanaāegauhāde, nau hanaāedauchaude henesaunaune. Hau hajesejedauchaude, henesaunaune haenauhauvaa, nau haeauwunaunaa, nau haeyeseneegau, nau haeanaethesaunaunagutha, nau haenenedana.
21 Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм достоен да се наричам твой син.
Nau heau hathāhuk, Nāchau, nananenau nanethenauwau wauchudaude yesee hayāene, nau nananene, nau nananenau hegau hāhauwautheneeāve.
22 Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му;
Hau henesaunaune hathauyaugaune hedautheaunene, Jādee chaunauguuthadee hu, nau hauyauunaa; nau thānauwunaa nechaunathathau hejadenaa, nau jedauaunenaa:
23 докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим;
Nau hadjāthauva hede daun gauchujāde wauuu, nau hadnauauva; nau hadvethehenauau, nau hadeaunauwuthajaunauau:
24 защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И почнаха да се веселят.
Hanau naa nāa nenajaa, nau jaenaedede; nenaunethauaude, nau jaeveenade; nau hanaāejasesaunauwuthajauthee:
25 А по-старият му син беше на нивата; и като си идеше и се приближи до къщата, чу песни и игри.
Wauhā vanachauganith heau haeanedaune nauau: nau daunausujaude nau hāayānauusade hedauauwunenau, haenedauwaude haenevaudenene nau haevadaudenene.
26 И повика един от слугите и попита, що е това.
Nau haeadetha hanesānith haunauaheau, nau haenaudedauna dusedaudene hathauhuk.
27 А той му рече: Брат ти си дойде и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.
Nau haeāedauwunaa, Nananene hahavaa nauusade; nau nananene hāsaunau naunauaude gauchujānith wauuau, hanau daujaesedanaude nanethauaunee.
28 И той се разсърди и не искаше да влезе и баща му излезе и го молеше.
Nau haeasenauna, nau haejejedā: hanaāejenauahenith henesaunaune, nau haedadadasevaa.
29 А той в отговор рече на баща си: Ето, толкова години ти работя, и никога не съм престъпил някоя твоя заповед; но пак на мене нито яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си;
Nau haeauchuhananadetha henesaunaune, Naune, nuu hawauthāe jajenee hāenesedaunathadenau, daudause hāhauwujethauwaudaunathe hanāene hanathauchuwuhunaune: hau haunauau nananene hāhauwuthauuvene haudāsau, henee hanānesedenau haunauwuthajaude nauguu nādaehauhauau:
30 а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.
Hau chauchaunu hasenauusade naa hāa, hāgaujauauthedaunādaunau hāheenaededaunau heee henesahehau hesānau, nananene hanadaunaude gauchujānith wauuau.
31 А той му каза: Синко ти си винаги с мене, и всичко мое твое е.
Nau hanaāāedauwunaude, nā, nananene nanethenaedevene, nau vahee henee nāthāenetheyaunau nanehanāhene.
32 Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери.
Dauudasadee henee haneenesehee haunauwuthajaude, nau hadneethajaunee: heee naa hahavaa denajaa, nau jaenaedede; nau denaunethauaude, nau jaeveenade.
