Лука 14

1 Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха.

In pripetilo se je, medtem ko je odšel v hišo enega izmed vodilnih farizejev, da bi na šabatni dan jedel kruh, da so ga ti opazovali.

2 О А друг рече: Ожених се, и затова не мога да дойда.

In glej, pred njim je bil nek človek, ki je imel vodenico.

3 И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не?

In Jezus je izvedencem v postavi in farizejem odgovarjal ter govoril, rekoč: »Ali je zakonito zdraviti na šabatni dan?«

4 А те мълчаха. И Той като хвана човека, изцели го и го пусна.

Oni pa so molčali. In prijel ga je in ozdravil ter ga pustil oditi,

5 И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той начаса да го извлече в съботен ден?

in odgovoril jim je, rekoč: »Komu izmed vas pade osel ali vol v jamo in ga ne bo nemudoma, na šabatni dan, izvlekel ven?«

6 И не можаха да отговорят на това.

In ponovno mu niso mogli odgovoriti na te stvari.

7 И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:

In ko je opazil, kako izbirajo vodilna mesta, je tem, ki so bili povabljeni, podal prispodobo, rekoč jim:

8 Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,

»Kadar te katerikoli človek povabi na poroko, se ne usedi na najvišje mesto, da ne bi le-ta povabil častitljivejšega človeka, kakor si ti,

9 и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.

in ne bi prišel ta, ki je povabil tebe in njega in ti rekel: ›Daj prostor temu človeku, ‹ ti pa si boš s sramoto začel jemati najnižji prostor.

10 Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които сядат с тебе на трапезата.

Toda kadar si povabljen, pojdi in se usedi na najnižji prostor, da ti lahko reče, kdor te je povabil, ko pride k tebi: ›Prijatelj, pojdi višje, ‹ potem boš imel oboževanje v prisotnosti teh, ki s teboj sedijo pri obedu.

11 Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

Kajti kdorkoli se povišuje, bo ponižan, kdor pa se ponižuje, bo povišan.«

12 Каза и на този, който го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.

Potem je prav tako rekel tistemu, ki ga je povabil: »Kadar pripravljaš kosilo ali večerjo, ne pokliči svojih prijateljev, niti svojih bratov, niti svojih sorodnikov, niti svojih bogatih sosedov, da te ne bi tudi oni povabili in ti povrnili.

13 Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;

Toda kadar pripravljaš pojedino, pokliči revne, pohabljene, hrome, slepe

14 и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с какво да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.

in boš blagoslovljen, ker ti ne morejo poplačati, kajti poplačano ti bo ob vstajenju pravičnih.«

15 И като чу това един от седящите с Него, рече му: Блажен е онзи, който ще яде хляб в Божието царство.

In ko je eden izmed teh, ki je pri obedu sedel z njim, slišal te stvari, mu je rekel: »Blagoslovljen je, kdor bo jedel kruh v Božjem kraljestvu.«

16 А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.

On pa mu je potem rekel: »Neki človek je priredil veliko večerjo in povabil mnoge.

17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже всичко е вече готово.

Ob času večerje pa je poslal svojega služabnika, da pove tem, ki so bili povabljeni: ›Pridite, kajti sedaj so vse stvari pripravljene.‹

18 А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.

Vsi pa so se začeli soglasno opravičevati. Prvi mu je rekel: ›Kupil sem kos zemlje in nujno ga moram iti pogledat. Prosim te, imej me za opravičenega.‹

19 Друг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.

In drugi je rekel: ›Kupil sem pet jarmov volov in grem, da jih preizkusim. Prosim te, imej me za opravičenega.‹

20 А друг рече: Ожених се, и за това не мога да дойда.

In drugi je rekel: ›Poročil sem ženo in zato ne morem priti.‹

21 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът, разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.

Tako, da je ta služabnik prišel in te stvari sporočil svojemu gospodarju. Potem je hišni gospodar jezen rekel svojemu služabniku: ›Pojdi hitro ven na ulice in mestne ceste ter pripelji sèm revne in pohabljene in šepave in slepe.‹

22 И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.

In služabnik je rekel: ›Gospod, narejeno je, kakor si zapovedal in še je prostor.‹

23 И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;

In gospodar je rekel služabniku: ›Pojdi ven na glavne ceste ter ograje in jih prisili, da vstopijo, da se bo moja hiša lahko napolnila.‹

24 защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.

Kajti povem vam: ›Da nihče izmed tistih ljudi, ki so bili povabljeni, ne bo okusil moje večerje.‹«

25 А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им рече:

In z njim so šle velike množice, on pa se je obrnil in jim rekel:

26 Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.

»Če katerikoli človek pride k meni in ne sovraži svojega očeta in matere in žene in otrok in bratov in sester, da in tudi svojega lastnega življenja, ne more biti moj učenec.

27 Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.

In kdorkoli ne nosi svojega križa in ne sledi meni, ne more biti moj učenec.

28 Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара?

Kajti kdo izmed vas, ki hoče zgraditi stolp, se prej ne usede in ne prešteje stroška, ali ima zadosti, da ga dokonča?

29 Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват:

Da ga ne bi morda potem, ko je položil temelj, pa ga ne bi bil zmožen dokončati, vsi tisti, ki so to gledali, začeli zasmehovati,

30 Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.

rekoč: ›Ta človek je začel graditi, pa ni bil zmožen dokončati.‹

31 Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет хиляди?

Ali kateri kralj, ki pripravlja vojno proti drugemu kralju, prej ne séde in se posvetuje, če bo zmožen z deset tisoči srečati tistega, ki prihaja nadenj z dvajsetimi tisoči?

32 Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.

Sicer, dokler je drugi še daleč, on pošlje poslanstvo in prosi pogoje za mir.

33 И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.

Torej podobno, kdorkoli izmed vas, ki ne zapusti vsega, kar ima, ne more biti moj učenec.

34 Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?

Sol je dobra, toda če je sol izgubila svoj okus, s čim se bo začinila?

35 Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша!

Niti ni primerna za zemljo niti za gnojišče, temveč jo ljudje mečejo ven. Kdor ima ušesa, da slišijo, naj posluša.«