Лука 14

1 Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха.

I dogodi mu se da doðe u subotu u kuæu jednoga kneza farisejskoga da jede hljeb; i oni motrahu na njega.

2 О А друг рече: Ожених се, и затова не мога да дойда.

I gle, bješe pred njim nekakav èovjek na kome bješe debela bolest.

3 И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не?

I odgovarajuæi Isus reèe zakonicima i farisejima govoreæi: je li slobodno u subotu iscjeljivati?

4 А те мълчаха. И Той като хвана човека, изцели го и го пусна.

A oni oæutješe. I dohvativši ga se iscijeli ga i otpusti.

5 И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той начаса да го извлече в съботен ден?

I odgovarajuæi reèe im: koji od vas ne bi svojega magarca ili vola da mu padne u bunar odmah izvadio u dan subotni?

6 И не можаха да отговорят на това.

I ne mogoše mu odgovoriti na to.

7 И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:

A gostima kaza prièu, kad opazi kako izbirahu zaèelja, i reèe im:

8 Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,

Kad te ko pozove na svadbu, ne sjedaj u zaèelje, da ne bude meðu gostima ko stariji od tebe;

9 и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.

I da ne bi došao onaj koji je pozvao tebe i njega, i rekao ti: podaj mjesto ovome: i onda æeš sa stidom sjesti na niže mjesto.

10 Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които сядат с тебе на трапезата.

Nego kad te ko pozove, došavši sjedi na pošljednje mjesto, da ti reèe kad doðe onaj koji te pozva: prijatelju! pomakni se više; tada æe tebi biti èast pred onima koji sjede s tobom za trpezom.

11 Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

Jer svaki koji se podiže, poniziæe se; a koji se ponižuje, podignuæe se.

12 Каза и на този, който го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.

A i onome što ih je pozvao reèe: kad daješ objed ili veèeru, ne zovi prijatelja svojijeh, ni braæe svoje, ni roðaka svojijeh, ni susjeda bogatijeh, da ne bi i oni tebe kad pozvali i vratili ti;

13 Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;

Nego kad èiniš gozbu, zovi siromahe, kljaste, hrome, slijepe;

14 и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с какво да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.

I blago æe ti biti što ti oni ne mogu vratiti; nego æe ti se vratiti o vaskrseniju pravednijeh.

15 И като чу това един от седящите с Него, рече му: Блажен е онзи, който ще яде хляб в Божието царство.

A kad èu to neki od onijeh što sjeðahu s njim za trpezom reèe mu: blago onome koji jede hljeba u carstvu Božijemu!

16 А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.

A on mu reèe: jedan èovjek zgotovi veliku veèeru, i pozva mnoge;

17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже всичко е вече готово.

I kad bi vrijeme veèeri, posla slugu svojega da kaže zvanima: hajdete, jer je veæ sve gotovo.

18 А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.

I poèeše se izgovarati svi redom; prvi mu reèe: kupih njivu, i valja mi iæi da je vidim; molim te izgovori me.

19 Друг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.

I drugi reèe: kupih pet jarmova volova, i idem da ih ogledam; molim te, izgovori me.

20 А друг рече: Ожених се, и за това не мога да дойда.

I treæi reèe: oženih se, i zato ne mogu doæi.

21 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът, разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.

I došavši sluga taj kaza ovo gospodaru svome. Tada se rasrdi domaæin i reèe sluzi svome: idi brzo na raskršæa i ulice gradske, i dovedi amo siromahe, i kljaste, i bogaljaste, i slijepe.

22 И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.

I reèe sluga: gospodaru, uèinio sam kako si zapovjedio, i još mjesta ima.

23 И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;

I reèe gospodar sluzi: iziði na putove i meðu ograde, te natjeraj da doðu da mi se napuni kuæa.

24 защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.

Jer vam kažem da nijedan od onijeh zvanijeh ljudi neæe okusiti moje veèere. Jer je mnogo zvanijeh, ali je malo izbranijeh.

25 А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им рече:

Iðaše pak s njim mnoštvo naroda, i obazrevši se reèe im:

26 Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.

Ako ko doðe k meni a ne mrzi na svojega oca, i na mater, i na ženu, i na djecu, i na braæu, i na sestre i na samu dušu svoju, ne može biti moj uèenik.

27 Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.

I ko ne nosi krsta svojega i za mnom ne ide, ne može biti moj uèenik.

28 Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара?

I koji od vas kad hoæe da zida kulu ne sjede najprije i ne proraèuni šta æe ga stati, da vidi ima li da može dovršiti?

29 Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват:

Da ne bi, kad postavi temelj i ne uzmože dovršiti, svi koji gledaju stali mu se rugati

30 Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.

Govoreæi: ovaj èovjek poèe zidati, i ne može da dovrši.

31 Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет хиляди?

Ili koji car kad poðe s vojskom da se pobije s drugijem carem ne sjede najprije i ne drži vijeæu može li s deset hiljada sresti onoga što ide na njega sa dvadeset hiljada?

32 Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.

Ako li ne može, a on pošlje poslanike dok je onaj još daleko i moli da se pomire.

33 И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.

Tako dakle svaki od vas koji se ne odreèe svega što ima ne može biti moj uèenik.

34 Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?

So je dobra, ali ako so obljutavi, èim æe se osoliti?

35 Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша!

Niti je potrebna u zemlju ni u gnoj; nego je prospu napolje. Ko ima uši da èuje neka èuje.