Лука 14
1 Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха.
Et factum est cum intraret Iesus in domum cuiusdam principis Pharisæorum Sabbato manducare panem, et ipsi observabant eum.
2 О А друг рече: Ожених се, и затова не мога да дойда.
Et ecce homo quidam hydropicus erat ante illum.
3 И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не?
Et respondens Iesus dixit ad legis peritos, et Pharisæos, dicens: Si licet Sabbato curare?
4 А те мълчаха. И Той като хвана човека, изцели го и го пусна.
At illi tacuerunt. Ipse vero apprehensum sanavit eum, ac dimisit.
5 И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той начаса да го извлече в съботен ден?
Et respondens ad illos dixit: Cuius vestrum asinus, aut bos in puteum cadet, et non continuo extrahet illum die Sabbati?
6 И не можаха да отговорят на това.
Et non poterant ad hæc respondere illi.
7 И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:
Dicebat autem et ad invitatos parabolam, intendens quomodo primos accubitus eligerent, dicens ad illos:
8 Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,
Cum invitatus fueris ad nuptias, non discumbas in primo loco, ne forte honoratior te sit invitatus ab illo,
9 и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.
et veniens is, qui te et illum vocavit, dicat tibi: Da huic locum: et tunc incipias cum rubore novissimum locum tenere.
10 Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които сядат с тебе на трапезата.
Sed cum vocatus fueris, vade, recumbe in novissimo loco: ut, cum venerit qui te invitavit, dicat tibi: Amice, ascende superius. Tunc erit tibi gloria coram simul discumbentibus:
11 Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.
quia omnis, qui se exaltat, humiliabitur: et qui se humiliat, exaltabitur.
12 Каза и на този, който го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.
Dicebat autem et ei, qui invitaverat: Cum facis prandium, aut cœnam, noli vocare amicos tuos, neque fratres tuos, neque cognatos, neque vicinos divites: ne forte te et ipsi reinvitent, et fiat tibi retributio.
13 Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;
Sed cum facis convivium, voca pauperes, debiles, claudos, et cæcos:
14 и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с какво да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.
et beatus eris, quia non habent retribuere tibi: retribuetur enim tibi in resurrectione iustorum.
15 И като чу това един от седящите с Него, рече му: Блажен е онзи, който ще яде хляб в Божието царство.
Hæc cum audisset quidam de simul discumbentibus, dixit illi: Beatus, qui manducabit panem in regno Dei.
16 А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.
At ipse dixit ei: Homo quidam fecit cœnam magnam, et vocavit multos.
17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже всичко е вече готово.
Et misit servum suum hora cœnæ dicere invitatis ut venirent, quia iam parata sunt omnia.
18 А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.
Et cœperunt simul omnes excusare. Primus dixit ei: Villam emi, et necesse habeo exire, et videre illam: rogo te habe me excusatum.
19 Друг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.
Et alter dixit: Iuga boum emi quinque, et eo probare illa: rogo te habe me excusatum.
20 А друг рече: Ожених се, и за това не мога да дойда.
Et alius dixit: Uxorem duxi, et ideo non possum venire.
21 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът, разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.
Et reversus servus nunciavit hæc domino suo. Tunc iratus paterfamilias, dixit servo suo: Exi cito in plateas, et vicos civitatis: et pauperes, ac debiles, et cæcos, et claudos introduc huc.
22 И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.
Et ait servus: domine, factum est ut imperasti, et adhuc locus est.
23 И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;
Et ait dominus servo: Exi in vias, et sepes: et compelle intrare, ut impleatur domus mea.
24 защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.
Dico autem vobis quod nemo virorum illorum, qui vocati sunt, gustabit cœnam meam.
25 А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им рече:
Ibant autem turbæ multæ cum eo: et conversus dixit ad illos:
26 Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.
Si quis venit ad me, et non odit patrem suum, et matrem, et uxorem, et filios, et fratres, et sorores, adhuc autem et animam suam, non potest meus esse discipulus.
27 Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.
Et qui non baiulat crucem suam, et venit post me, non potest meus esse discipulus.
28 Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара?
Quis enim ex vobis volens turrim ædificare, non prius sedens computat sumptus, qui necessarii sunt, si habeat ad perficiendum,
29 Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват:
ne, posteaquam posuerit fundamentum, et non potuerit perficere, omnes, qui vident, incipiant illudere ei,
30 Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.
dicentes: Quia hic homo cœpit ædificare, et non potuit consummare?
31 Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет хиляди?
Aut quis rex iturus committere bellum adversus alium regem, non sedens prius cogitat, si possit cum decem millibus occurrere ei, qui cum viginti millibus venit ad se?
32 Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.
Alioquin adhuc illo longe agente, legationem mittens rogat ea, quæ pacis sunt.
33 И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.
Sic ergo omnis ex vobis, qui non renunciat omnibus, quæ possidet, non potest meus esse discipulus.
34 Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?
Bonum est sal. Si autem sal evanuerit, in quo condietur?
35 Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша!
Neque in terram, neque in sterquilinium utile est, sed foras mittetur. Qui habet aures audiendi, audiat.
