Лука 14

1 Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха.

Il arriva que comme Jésus était entré un jour de sabbat dans la maison d’un chef des pharisiens pour y manger du pain, ceux-ci l’observaient.

2 О А друг рече: Ожених се, и затова не мога да дойда.

Et voilà qu’un homme hydropique était devant lui.

3 И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не?

Or prenant la parole, Jésus dit aux docteurs de la loi et aux pharisiens: Est-il permis de guérir le jour du sabbat?

4 А те мълчаха. И Той като хвана човека, изцели го и го пусна.

Mais ils gardèrent le silence. Alors Jésus prenant cet homme par la main, le guérit et le renvoya.

5 И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той начаса да го извлече в съботен ден?

Puis, s’adressant à eux, il demanda: Qui de vous, si son âne ou son bœuf tombe dans un puits, ne l’en retire pas aussitôt, même le jour du sabbat?

6 И не можаха да отговорят на това.

Et ils ne pouvaient rien répondre à cela.

7 И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:

Il dit encore cette parabole aux conviés, en voyant comment ils choisissaient les premières places à table:

8 Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,

Lorsque tu seras invité à des noces, ne te mets pas à la première place, de peur que quelqu’un plus considéré que toi n’ait été invité aussi,

9 и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.

Et que celui qui t’a invité, toi et lui, ne vienne et ne te dise: Donne cette place à celui-ci; et qu’alors tu n’ailles avec confusion occuper la dernière place.

10 Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които сядат с тебе на трапезата.

Mais lorsque tu seras invité, va te mettre à la dernière place, afin que, quand viendra celui qui t’a convié, il te dise: Mon ami, monte plus haut. Alors ce sera une gloire pour toi devant ceux qui seront à table avec toi:

11 Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

Car quiconque s’exalte sera humilié, et quiconque s’humilie sera exalté.

12 Каза и на този, който го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.

Il disait aussi à celui qui l’avait invité: Lorsque tu donneras à dîner ou à souper, n’appelle ni tes amis, ni tes frères, ni tes parents, ni tes voisins riches, de peur qu’ils ne t’invitent à leur tour, et qu’ils ne te rendent ce qu’ils ont reçu de toi.

13 Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;

Mais quand tu fais un festin, appelles-y des pauvres, des estropiés, des boiteux et des aveugles:

14 и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с какво да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.

Et tu seras heureux de ce qu’ils n’ont rien à te rendre; car ce te sera rendu à la résurrection des justes.

15 И като чу това един от седящите с Него, рече му: Блажен е онзи, който ще яде хляб в Божието царство.

Ce qu’ayant entendu, un de ceux qui étaient à table lui dit: Heureux celui qui mangera du pain dans le royaume de Dieu.

16 А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.

Mais Jésus lui dit: Un homme fit un grand souper, et y appela beaucoup de monde.

17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже всичко е вече готово.

Et à l’heure du souper, il envoya son serviteur dire aux conviés de venir, parce que tout était prêt.

18 А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.

Mais ils commencèrent à s’excuser tous ensemble. Le premier lui dit: J’ai acheté une maison de compagne, et il faut que j’aille la voir; je vous prie, excusez-moi.

19 Друг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.

Un second dit: J’ai acheté cinq paires de bœufs, et je vais les essayer; je vous prie, excusez-moi.

20 А друг рече: Ожених се, и за това не мога да дойда.

Et un autre dit: J’ai pris une femme, et c’est pourquoi je ne puis venir.

21 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът, разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.

Le serviteur étant revenu, rapporta tout ceci à son maître. Alors le père de famille irrité dit à son serviteur: Va vite dans les places et les rues de la ville, et amène ici les pauvres et les estropiés, les aveugles et les boiteux.

22 И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.

Et le serviteur dit: Seigneur, il a été fait comme tu l’as ordonné, et il y a encore de la place.

23 И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;

Et le maître dit au serviteur: Va dans les chemins et le long des haies, et force les gens d’entrer, afin que ma maison soit remplie.

24 защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.

Mais je vous le dis, aucun de ceux qui avaient été invités, ne goûtera de mon souper.

25 А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им рече:

Or, comme une grande foule de peuple allait avec lui, il se tourna vers eux et leur dit:

26 Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.

Si quelqu’un vient à moi, et ne hait point son père et sa mère, sa femme et ses fils, ses frères et ses sœurs, et même sa propre âme, il ne peut être mon disciple.

27 Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.

Et qui ne porte point sa croix et ne me suit point, ne peut être mon disciple.

28 Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара?

Car qui d’entre vous, voulant bâtir une tour, ne s’assied pas auparavant, pour calculer les dépenses qui sont nécessaires, et s’il a de quoi l’achever?

29 Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват:

De peur qu’après avoir posé les fondements, et n’avoir pu l’achever, ceux qui le verront ne se mettent à se moquer de lui,

30 Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.

Disant: Cet homme a commencé à bâtir; et il n’a pu achever.

31 Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет хиляди?

Ou, quel est le roi qui, devant aller faire la guerre à un autre roi, ne s’assied pas auparavant, et ne songe pas en lui-même, s’il peut, avec dix mille hommes, aller à la rencontre de celui qui vient contre lui avec vingt mille?

32 Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.

Autrement, tandis que celui-ci est encore loin, envoyant une ambassade, il lui fait des propositions de paix.

33 И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.

Ainsi donc, quiconque d’entre vous ne renonce point à tout ce qu’il possède, ne peut être mon disciple.

34 Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?

Le sel est bon. Mais si le sel perd sa vertu, avec quoi l’assaisonnera-t-on?

35 Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша!

Il n’est plus propre, ni pour la terre, ni pour le fumier; mais il sera jeté dehors. Que celui qui a des oreilles pour entendre, entende.