Лука 14

1 Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха.

And it came to pass, as he went into the house of one of the chief Pharisees to eat bread on the sabbath, that they watched him.

2 О А друг рече: Ожених се, и затова не мога да дойда.

And behold, there was a certain man before him who had the dropsy.

3 И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не?

And Jesus answering, spoke to the lawyers and Pharisees, saying, Is it lawful to heal on the sabbath?

4 А те мълчаха. И Той като хвана човека, изцели го и го пусна.

And they held their peace. And he took [him] and healed him, and let him go;

5 И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той начаса да го извлече в съботен ден?

And answered them, saying, Which of you shall have an ass or an ox fallen into a pit, and will not forthwith pull him out on the sabbath?

6 И не можаха да отговорят на това.

And they could not answer him again to these things.

7 И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:

And he put forth a parable to those who were invited, when he marked how they chose out the chief rooms; saying to them,

8 Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,

When thou art invited by any [man] to a wedding, sit not down in the highest room, lest a more honorable man than thou be invited by him;

9 и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.

And he that invited thee and him, shall come and say to thee, Give this man place; and thou begin with shame to take the lowest room.

10 Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които сядат с тебе на трапезата.

But when thou art invited, go and sit down in the lowest room; that when he that invited thee cometh, he may say to thee, Friend, go up higher: then shalt thou have honor in the presence of them that sit at table with thee.

11 Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

For whoever exalteth himself shall be abased, and he that humbleth himself shall be exalted.

12 Каза и на този, който го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.

Then said he also to him that invited him, When thou makest a dinner or a supper, call not thy friends, nor thy brethren, neither thy kinsmen, nor [thy] rich neighbors; lest they also invite thee again, and a recompense be made thee.

13 Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;

But when thou makest a feast, call the poor, the maimed, the lame, the blind:

14 и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с какво да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.

And thou shalt be blessed: for they cannot recompense thee: for thou shalt be recompensed at the resurrection of the just.

15 И като чу това един от седящите с Него, рече му: Блажен е онзи, който ще яде хляб в Божието царство.

And when one of them that sat at table with him heard these things, he said to him, Blessed [is] he that shall eat bread in the kingdom of God.

16 А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.

Then said he to him, A certain man made a great supper, and invited many:

17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже всичко е вече готово.

And sent his servant at supper-time, to say to them that were invited, Come, for all things are now ready.

18 А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.

And they all with one [consent] began to make excuse. The first said to him, I have bought a piece of ground, and I must needs go and see it: I pray thee have me excused.

19 Друг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.

And another said, I have bought five yoke of oxen, and I go to prove them: I pray thee have me excused.

20 А друг рече: Ожених се, и за това не мога да дойда.

And another said, I have married a wife: and therefore I cannot come.

21 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът, разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.

So that servant came, and showed his lord these things. Then the master of the house being angry, said to his servant, Go out quickly into the streets and lanes of the city, and bring in hither the poor, and the maimed, and the halt, and the blind.

22 И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.

And the servant said, Lord, it is done as thou hast commanded, and yet there is room.

23 И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;

And the lord said to the servant, Go out into the highways and hedges, and compel [them] to come in, that my house may be filled.

24 защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.

For I say to you, that none of those men who were invited, shall taste my supper.

25 А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им рече:

And there went great multitudes with him: and he turned, and said to them,

26 Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.

If any [man] cometh to me, and hateth not his father, and mother, and wife, and children, and brethren, and sisters, yes, and his own life also, he cannot be my disciple.

27 Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.

And whoever doth not bear his cross, and come after me, cannot be my disciple.

28 Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара?

For which of you intending to build a tower, sitteth not down first, and counteth the cost, whether he hath [sufficient] to finish [it]?

29 Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват:

Lest perhaps after he hath laid the foundation, and is not able to finish [it], all that behold [it] begin to mock him,

30 Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.

Saying, This man began to build, and was not able to finish.

31 Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет хиляди?

Or what king going to make war against another king, sitteth not down first, and consulteth whether he is able with ten thousand to meet him that cometh against him with twenty thousand?

32 Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.

Or else, while the other is yet a great way off, he sendeth an embassy, and desireth conditions of peace.

33 И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.

So likewise, whoever he is of you that forsaketh not all that he hath, he cannot be my disciple.

34 Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?

Salt [is] good: but if the salt hath lost its savor, with what shall it be seasoned?

35 Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша!

It is neither fit for the land, nor yet for the dunghill, [but] men cast it out. He that hath ears to hear, let him hear.