Лука 13
1 В същото време присъствуваха някои, които известиха на Исуса за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им.
There were present at the same time, some that told Him of the Galileans, whose blood Pilate had mingled with their sacrifices.
2 И Той в отговор им рече: Мислите ли, че тия галилеяни са били най-грешни от всичките галилеяни, понеже са пострадали така?
And Jesus answering said unto them, Do ye think that these were sinners above all the Galileans, because they suffered such things?
3 Казвам ви, не; но ако се не покаете, всички така ще загинете.
I tell you, No: but, unless ye repent, ye shall all likewise perish.
4 Или мислите ли, че ония осемнадесет души, върху които падна Силоамската кула и ги уби, бяха престъпници повече от всички човеци, които живеят в Ерусалим?
Or those eighteen, upon whom the tower in Siloam fell, and killed them, do ye think that they were sinners above all the inhabitants in Jerusalem?
5 Казвам ви, не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.
I tell you, No: but, unless ye repent, ye shall all likewise perish.
6 Каза и тая притча: Някой си имаше в лозето си посадена смоковница; и дойде да търси плод на нея, но не намери.
And He spake this parable, A certain man had a fig-tree planted in his vineyard, and he came seeking fruit on it, but found none.
7 И рече на лозаря: Ето, три години как дохождам да търся плод на тая смоковница, но не намирам; отсечи я; защо да запразня земята?
And he said to the vine-dresser, behold, these three years I come seeking fruit on this fig-tree, and find none: cut it down, why should it cumber the ground?
8 А той в отговор му рече: Господарю, остави я и това лято, докле разкопая около нея и насипя тор;
And he said to him, Sir, let it alone this year also, till I dig about it, and lay dung to it:
9 и ако подир това даде плод, добре, но ако не, ще я отсечеш.
then perhaps it may bear fruit; if not, afterwards cut it down.
10 И една събота Той поучаваше в една от синагогите;
And when He was teaching in one of the synagogues on the sabbath-day,
11 и ето една жена, която имаше дух, който - беше причинявал немощи за осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи.
there was a woman that had a spirit of infirmity eighteen years, and was bowed together, and utterly unable to lift herself upright.
12 А Исус, като я видя, повика я и рече -: Жено, освободена си от немощта си.
And when Jesus saw her, He called her to Him, and said to her, Woman, thou art loosed from thine infirmity.
13 И положи ръце на нея; и на часа тя се изправи и славеше Бога.
And He laid his hands upon her; and immediately she was made straight, and glorified God.
14 А началникът на синагогата, като негодуваше за дето Исус в събота я изцели, проговаряйки рече на народа: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях, прочее, дохождайте и целете се, а не в съботен ден.
But the ruler of the synagogue, being provoked that Jesus had wrought a cure on the sabbath-day, said to the people, There are six days in which ye ought to work; on these therefore come and be healed, and not on the sabbath-day.
15 Но Господ в отговор му рече: Лицемери! В събота не отвързва ли всеки един от вас вола или осеела си от яслите и го завежда да го напоява?
The Lord therefore answered him and said, Thou hypocrite, does not any of you on the sabbath loose his ox or his ass from the stall and lead him away to watering?
16 А тая, като е Авраамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тая връзка в съботен ден?
And might not this woman, a daughter of Abraham, whom Satan hath bound these eighteen years, be loosed from this bond on the sabbath-day?
17 И като каза това, всичките Му противници се посрамиха, и целият народ се радваше за всичките славни дела, които се вършеха от Него.
Upon his saying this, all his adversaries were ashamed: but the people rejoiced for all the glorious things that were done by Him.
18 Каза прочее: На какво прилича Божието царство? И на що да го уподобя?
Then said He, To what is the kingdom of God like, and to what shall I compare it?
19 Прилича на синапово зърно, което човек взе и пося в градината си; и то растеше и стана дърво, и небесните птици се подслоняваха по клончетата му.
It is like a grain of mustard-seed, which a man took and sowed in his garden, and it grew, and became a great tree, and the birds of the air lodged in it's boughs.
20 И пак каза: На какво да уподобя Божието царство?
And again He said, To what shall I compare the kingdom of God?
21 Прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.
It is like leaven, which a woman took and put into three measures of meal, till the whole was leavened.
22 И по пътя Си за Ерусалим, минаваше през градовете и през селата и поучаваше.
And he went through the cities and villages teaching, as He journeyed towards Jerusalem.
23 И някой си Му рече: Господи, малцина ли са, които се спасяват? А Той им каза:
And one said to Him, Lord, are there but few that shall be saved?
24 Подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото ви казвам, мнозина ще се стараят да влязат, и не ще могат,
But He said unto them, Strive to enter in at the strait gate; for I tell you, many will desire to enter in, and shall not be able.
25 след като стане домакинът и затвори вратата, и вие, като останете вън, почнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи отвори; а Той в отговор ви каже: Не ви зная откъде сте.
When the master of the house shall have risen up and shut the door, and ye begin to stand without and knock at the door saying, Lord, Lord, open unto us; and He shall answer and say to you, I know you not, whence ye are:
26 Тогава ще почнете да казвате: Ядохме и пихме пред Тебе; и в нашите улици Си поучавал.
then shall ye begin to say, We have eaten and drank in thy presence,
27 А Той рече: Казвам ви, не зная откъде сте; махнете се от Мене всички вие, които вършите неправда.
and thou hast taught in our streets, But He will say, I tell you, I know you not, whence ye are; depart from me all ye workers of iniquity:
28 Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраама, Исаака, Якова и всички пророци в Божието царство, а себе си, изпъдени вън.
and there shall be weeping and gnashing of teeth, when ye see Abraham, and Isaac, and Jacob, and all the prophets in the kingdom of God, and you yourselves shut out.
29 И ще дойдат от изток и запад, от север и юг, и ще седнат в Божието царство.
Yea they shall come from the east, and from the west, and from the north, and from the south, and shall sit down in the kingdom of God.
30 И, ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.
And behold, there are some last who shall be first, and there are first that shall be last.
31 В същия час дойдоха някои фарисеи, които Му казаха: Излез и иди Си оттук, защото Ирод иска да Те убие.
At the same time came some of the pharisees, and said to Him, Go out and depart hence, for Herod intends to kill thee.
32 И рече им: Идете, кажете на тая лисица: Ето, изгонвам бесове, и изцелявам днес и утре, и в третия ден свършвам.
And He said to them, Go, tell that fox, Behold, I cast out demons and perform cures today and to-morrow; and in a little while I am to be perfected:
33 Обаче трябва днес и утре, и други ден да пътувам; защото не е възможно пророк да загине вън от Ерусалим.
but I must procede to-day and to-morrow and the following; for it cannot be supposed that a prophet should be cut off but in Jerusalem.
34 Ерусалиме! Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошка прибира пилците си, под крилете си, но не искахте!
O Jerusalem, Jerusalem, that killest the prophets and stonest them that are sent unto thee, how often would I have gathered thy children, as a hen gathers her brood under her wings, and ye would not?
35 Ето, оставя се вам дома ви пуст; и казвам ви, няма да Ме видите до когато кажете: Благословен, Който иде в Господното име.
Behold, your house is left unto you desolate: and I assure you ye shall not see me again till the time come when ye shall say, Blessed is He that cometh in the name of the Lord.
