Лука 13
1 В същото време присъствуваха някои, които известиха на Исуса за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им.
Now there were some present at the same time who told him about the Galileans whose blood Pilate had mixed with their sacrifices.
2 И Той в отговор им рече: Мислите ли, че тия галилеяни са били най-грешни от всичките галилеяни, понеже са пострадали така?
Jesus answered them, “Do you think that these Galileans were worse sinners than all the other Galileans, because they suffered such things?
3 Казвам ви, не; но ако се не покаете, всички така ще загинете.
I tell you, no, but unless you repent, you will all perish in the same way.
4 Или мислите ли, че ония осемнадесет души, върху които падна Силоамската кула и ги уби, бяха престъпници повече от всички човеци, които живеят в Ерусалим?
Or those eighteen on whom the tower in Siloam fell and killed them—do you think that they were worse offenders than all the men who dwell in Jerusalem?
5 Казвам ви, не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.
I tell you, no, but, unless you repent, you will all perish in the same way.”
6 Каза и тая притча: Някой си имаше в лозето си посадена смоковница; и дойде да търси плод на нея, но не намери.
He spoke this parable. “A certain man had a fig tree planted in his vineyard, and he came seeking fruit on it and found none.
7 И рече на лозаря: Ето, три години как дохождам да търся плод на тая смоковница, но не намирам; отсечи я; защо да запразня земята?
He said to the vine dresser, ‘Behold, these three years I have come looking for fruit on this fig tree, and found none. Cut it down! Why does it waste the soil?’
8 А той в отговор му рече: Господарю, остави я и това лято, докле разкопая около нея и насипя тор;
He answered, ‘Lord, leave it alone this year also, until I dig around it and fertilise it.
9 и ако подир това даде плод, добре, но ако не, ще я отсечеш.
If it bears fruit, fine; but if not, after that, you can cut it down.’”
10 И една събота Той поучаваше в една от синагогите;
He was teaching in one of the synagogues on the Sabbath day.
11 и ето една жена, която имаше дух, който - беше причинявал немощи за осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи.
Behold, there was a woman who had a spirit of infirmity eighteen years. She was bent over and could in no way straighten herself up.
12 А Исус, като я видя, повика я и рече -: Жено, освободена си от немощта си.
When Jesus saw her, he called her and said to her, “Woman, you are freed from your infirmity.”
13 И положи ръце на нея; и на часа тя се изправи и славеше Бога.
He laid his hands on her, and immediately she stood up straight and glorified God.
14 А началникът на синагогата, като негодуваше за дето Исус в събота я изцели, проговаряйки рече на народа: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях, прочее, дохождайте и целете се, а не в съботен ден.
The ruler of the synagogue, being indignant because Jesus had healed on the Sabbath, said to the multitude, “There are six days in which men ought to work. Therefore come on those days and be healed, and not on the Sabbath day!”
15 Но Господ в отговор му рече: Лицемери! В събота не отвързва ли всеки един от вас вола или осеела си от яслите и го завежда да го напоява?
Therefore the Lord answered him, “You hypocrites! Doesn’t each one of you free his ox or his donkey from the stall on the Sabbath and lead him away to water?
16 А тая, като е Авраамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тая връзка в съботен ден?
Ought not this woman, being a daughter of Abraham whom Satan had bound eighteen long years, be freed from this bondage on the Sabbath day?”
17 И като каза това, всичките Му противници се посрамиха, и целият народ се радваше за всичките славни дела, които се вършеха от Него.
As he said these things, all his adversaries were disappointed; and all the multitude rejoiced for all the glorious things that were done by him.
18 Каза прочее: На какво прилича Божието царство? И на що да го уподобя?
He said, “What is God’s Kingdom like? To what shall I compare it?
19 Прилича на синапово зърно, което човек взе и пося в градината си; и то растеше и стана дърво, и небесните птици се подслоняваха по клончетата му.
It is like a grain of mustard seed which a man took and put in his own garden. It grew and became a large tree, and the birds of the sky live in its branches.”
20 И пак каза: На какво да уподобя Божието царство?
Again he said, “To what shall I compare God’s Kingdom?
21 Прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.
It is like yeast, which a woman took and hid in three measures of flour, until it was all leavened.”
22 И по пътя Си за Ерусалим, минаваше през градовете и през селата и поучаваше.
He went on his way through cities and villages, teaching, and travelling on to Jerusalem.
23 И някой си Му рече: Господи, малцина ли са, които се спасяват? А Той им каза:
One said to him, “Lord, are they few who are saved?” He said to them,
24 Подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото ви казвам, мнозина ще се стараят да влязат, и не ще могат,
“Strive to enter in by the narrow door, for many, I tell you, will seek to enter in and will not be able.
25 след като стане домакинът и затвори вратата, и вие, като останете вън, почнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи отвори; а Той в отговор ви каже: Не ви зная откъде сте.
When once the master of the house has risen up and has shut the door, and you begin to stand outside and to knock at the door, saying, ‘Lord, Lord, open to us!’ then he will answer and tell you, ‘I don’t know you or where you come from.’
26 Тогава ще почнете да казвате: Ядохме и пихме пред Тебе; и в нашите улици Си поучавал.
Then you will begin to say, ‘We ate and drank in your presence, and you taught in our streets.’
27 А Той рече: Казвам ви, не зная откъде сте; махнете се от Мене всички вие, които вършите неправда.
He will say, ‘I tell you, I don’t know where you come from. Depart from me, all you workers of iniquity.’
28 Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраама, Исаака, Якова и всички пророци в Божието царство, а себе си, изпъдени вън.
There will be weeping and gnashing of teeth when you see Abraham, Isaac, Jacob, and all the prophets in God’s Kingdom, and yourselves being thrown outside.
29 И ще дойдат от изток и запад, от север и юг, и ще седнат в Божието царство.
They will come from the east, west, north, and south, and will sit down in God’s Kingdom.
30 И, ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.
Behold, there are some who are last who will be first, and there are some who are first who will be last.”
31 В същия час дойдоха някои фарисеи, които Му казаха: Излез и иди Си оттук, защото Ирод иска да Те убие.
On that same day, some Pharisees came, saying to him, “Get out of here and go away, for Herod wants to kill you.”
32 И рече им: Идете, кажете на тая лисица: Ето, изгонвам бесове, и изцелявам днес и утре, и в третия ден свършвам.
He said to them, “Go and tell that fox, ‘Behold, I cast out demons and perform cures today and tomorrow, and the third day I complete my mission.
33 Обаче трябва днес и утре, и други ден да пътувам; защото не е възможно пророк да загине вън от Ерусалим.
Nevertheless I must go on my way today and tomorrow and the next day, for it can’t be that a prophet would perish outside of Jerusalem.’
34 Ерусалиме! Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошка прибира пилците си, под крилете си, но не искахте!
“Jerusalem, Jerusalem, you who kills the prophets and stones those who are sent to her! How often I wanted to gather your children together, like a hen gathers her own brood under her wings, and you refused!
35 Ето, оставя се вам дома ви пуст; и казвам ви, няма да Ме видите до когато кажете: Благословен, Който иде в Господното име.
Behold, your house is left to you desolate. I tell you, you will not see me until you say, ‘Blessed is he who comes in the name of the Lord!’”
