Лука 13
1 В същото време присъствуваха някои, които известиха на Исуса за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им.
Were present now some at the same time telling to Him about the Galileans of whom the blood Pilate mingled with the sacrifices of them.
2 И Той в отговор им рече: Мислите ли, че тия галилеяни са били най-грешни от всичките галилеяни, понеже са пострадали така?
And answering (Jesus *k) He said to them; Think you that Galileans these sinners beyond all the Galileans were because (these things *N+kO) they have suffered?
3 Казвам ви, не; но ако се не покаете, всички така ще загинете.
No, I say to you, but only unless you shall repent, all (likewise *N+kO) you will perish.
4 Или мислите ли, че ония осемнадесет души, върху които падна Силоамската кула и ги уби, бяха престъпници повече от всички човеци, които живеят в Ерусалим?
Or those (eighteen eighteen *N+k+o) on whom fell the tower in Siloam and killed them, think you that (these *N+kO) debtors were beyond all (the *no) men who are dwelling (in *k) in Jerusalem?
5 Казвам ви, не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.
No, I say to you, but only unless (you shall repent, *NK+o) all (likewise *N+kO) you will perish.
6 Каза и тая притча: Някой си имаше в лозето си посадена смоковница; и дойде да търси плод на нея, но не намери.
He was speaking then this parable: A fig tree had a certain [man] planted in the vineyard of him and he came seeking fruit on it and not did find [any].
7 И рече на лозаря: Ето, три години как дохождам да търся плод на тая смоковница, но не намирам; отсечи я; защо да запразня земята?
He said then to the vinedresser; Behold three years throughout these I come seeking fruit on fig tree this and not do find [any]; do cut down (therefore *NO) it; so why so why even the ground should it use up?
8 А той в отговор му рече: Господарю, остави я и това лято, докле разкопая около нея и насипя тор;
And answering he says to him; Sir, do leave it also this the year, until when I may dig around it and may put [in] (manure; *N+kO)
9 и ако подир това даде плод, добре, но ако не, ще я отсечеш.
and perhaps and perhaps indeed it shall bear fruit in the [time] soon happening. lest however except yet you will cut down it.
10 И една събота Той поучаваше в една от синагогите;
He was now teaching in one of the synagogues on the Sabbaths.
11 и ето една жена, която имаше дух, който - беше причинявал немощи за осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи.
And behold a woman (was *k) a spirit having of infirmity years (eighteen eighteen *N+kO) And she was bent over and not able to lift up herself to the full.
12 А Исус, като я видя, повика я и рече -: Жено, освободена си от немощта си.
Having seen then her Jesus called [her] near and He said to her; Woman, you have been freed from the sickness of you.
13 И положи ръце на нея; и на часа тя се изправи и славеше Бога.
And He laid upon her the hands, and immediately she was made straight and was begining to glorify God.
14 А началникът на синагогата, като негодуваше за дето Исус в събота я изцели, проговаряйки рече на народа: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях, прочее, дохождайте и целете се, а не в съботен ден.
Answering now the ruler of the synagogue, indignant because on the Sabbath healed Jesus, he was saying to the crowd (that *no) Six days there are in which it behooves to work; in (these *N+kO) therefore coming do be healed and not on the day of the Sabbath.
15 Но Господ в отговор му рече: Лицемери! В събота не отвързва ли всеки един от вас вола или осеела си от яслите и го завежда да го напоява?
Answered (therefore *N+kO) to him the Lord and said; Hypocrites! Each one of you on the Sabbath not does he untie the ox of him or the donkey from the stall, and (having led [it] away *NK+o) give [it] drink?
16 А тая, като е Авраамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тая връзка в съботен ден?
This now a daughter of Abraham being whom has bound Satan behold ten and eight years, not she was being able to be loosed from bond this on the day of the Sabbath?
17 И като каза това, всичките Му противници се посрамиха, и целият народ се радваше за всичките славни дела, които се вършеха от Него.
And these things when is saying He were ashamed all those opposed to Him, and all the crowd was rejoicing at all the glorious things which were being done by Him.
18 Каза прочее: На какво прилича Божието царство? И на що да го уподобя?
He was saying (then: *N+kO) To what like is the kingdom of God? And to what will I liken it?
19 Прилича на синапово зърно, което човек взе и пося в градината си; и то растеше и стана дърво, и небесните птици се подслоняваха по клончетата му.
Like it is to a grain of mustard which having taken a man cast into garden his own, and it grew and it became a tree (great *KO) and the birds of the air encamped in the branches of it.
20 И пак каза: На какво да уподобя Божието царство?
And again He said; To what will I liken the kingdom of God?
21 Прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.
Like it is to leaven which having taken a woman (hid *NK+o) in of meal measures three until it was leavened all.
22 И по пътя Си за Ерусалим, минаваше през градовете и през селата и поучаваше.
And He was going through by towns and villages teaching and progress making toward Jerusalem.
23 И някой си Му рече: Господи, малцина ли са, които се спасяват? А Той им каза:
Said then one to Him; Lord, if [are] few those being saved? And He said to them;
24 Подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото ви казвам, мнозина ще се стараят да влязат, и не ще могат,
do strive to enter in through the narrow (door; *N+KO) for many, I say to you, will seek to enter in and not will be able.
25 след като стане домакинът и затвори вратата, и вие, като останете вън, почнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи отвори; а Той в отговор ви каже: Не ви зная откъде сте.
From what maybe may have risen up the master of the house and may have shut the door then you may begin outside to have stood and to knock at the door saying; lord (lord, *K) do open to us; And he answering will say to you; Not I do know you from where are;
26 Тогава ще почнете да казвате: Ядохме и пихме пред Тебе; и в нашите улици Си поучавал.
Then will you begin to say; We ate in presence of you and drank, and in the streets of us you taught;
27 А Той рече: Казвам ви, не зная откъде сте; махнете се от Мене всички вие, които вършите неправда.
And he will speak; (saying *N+kO) to you; not I do know you from where you are, do depart from me all [you] workers of unrighteousness.
28 Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраама, Исаака, Якова и всички пророци в Божието царство, а себе си, изпъдени вън.
There will be the weeping and the gnashing of the teeth when (you may behold *NK+o) Abraham and Isaac and Jacob and all the prophets in the kingdom of God, you however are being cast out.
29 И ще дойдат от изток и запад, от север и юг, и ще седнат в Божието царство.
And they will come from east and west and from north and south and will recline in the kingdom of God.
30 И, ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.
And behold there are last who will be first, and there are first who will be last.
31 В същия час дойдоха някои фарисеи, които Му казаха: Излез и иди Си оттук, защото Ирод иска да Те убие.
In same the (hour *N+KO) came near certain Pharisees saying to Him; do go out and do proceed from here, for Herod desires You to kill.
32 И рече им: Идете, кажете на тая лисица: Ето, изгонвам бесове, и изцелявам днес и утре, и в третия ден свършвам.
And He said to them; Having gone do say to the fox that; Behold I cast out demons and cures (I complete *N+kO) today and tomorrow and on the third [day] I am perfected.
33 Обаче трябва днес и утре, и други ден да пътувам; защото не е възможно пророк да загине вън от Ерусалим.
But it behooves Me today and tomorrow and to the [day] following to proceed, for not it is possible [for] a prophet to perish outside of Jerusalem.
34 Ерусалиме! Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошка прибира пилците си, под крилете си, но не искахте!
Jerusalem Jerusalem, You who [are] killing the prophets and stoning those sent to her, how often I have wanted to gather those children of you that way a hen [gathers] her own brood under the wings, and not you were willing?
35 Ето, оставя се вам дома ви пуст; и казвам ви, няма да Ме видите до когато кажете: Благословен, Който иде в Господното име.
Behold is left to you the house of you (desolate. Amen *K) I say now to you (that: *k) certainly not shall you see Me until (when *k) ([the time] will come *N+kO) when you may say; Blessed [is] the [One] coming in [the] name of [the] Lord.’
