Лука 12
1 Между това, като се събра едно многохилядно множество, дотолкова, че един други се тъпчеха, Той почна да говори на учениците Си: Преди всичко пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие.
Laa yogunu ku niligu den taani tuda tuda ŋali ki ŋmaadi bi yaba. Jesu den cili ki maadi leni o ŋoadikaaba ki yedi: “Fangi mani yi yula ki da kubi falisieninba dabinli, lani n tie palalie yantiali.
2 Няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае.
Liba kuli ki ye ki wuo ki kan wuodi. Liba kuli ki ye ki duagi ke bi kan bandi la.
3 Затова, каквото сте говорили на тъмно, ще се чуе на видело; и каквото сте казали на ухо във вътрешните стаи, ще се разгласи от покрива.
Lanyaapo yin baa yedi yaala li biigili nni kuli, bi baa gbadi la u yensiinu. Yin baa soabidi yaala yi diena nni, bi baa kpaani la bi niba kuli n gbadi.
4 А на вас, Моите приятели, казвам: Не бойте се от тия, които убиват тялото, и след това не могат нищо повече да сторят.
Yinba n danlinba, n yedi yi, yin da jie mani yaala n baa kpa yi gbannandi ki nan kan fidi ki tieni yi bontoala.
5 Но ще ви предупредя от кого да се боите: Бойте се от онзи, който, след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла. Да! Казвам ви, от него да се боите. (Geenna g1067)
N baa waani yi yin baa jie yua. Ya jie mani yua n baa fidi ki kpa yi, ki go yuandi ki lu yi ku fantanbuogu nni. Yeni de, n yedi yi ke wani n tie yin baa jie yua. (Geenna g1067)
6 Не продават ли се пет врабчета за два асария? И ни едно от тях не е забравено пред Бога.
Baa kuadi nuani muu muu kaa kumu lie? Ama baa yeni, U Tienu kan sundi bi siiga nni ba yendo po.
7 Но вам и космите на главата са всички преброени. Не бойте се; вие сте много по-скъпи от врабчетата.
Yinba wani, baa yi yudi, U Tienu bani ti coali n da maama da jie mani pu kuli, yi pia mayuli ki cie i nuani boncianla.
8 И казвам ви: Всеки, който изповяда Мене пред човеците, ще го изповяда и Човешкият Син пред Божиите ангели;
N yedi yi ke yua n tuo bi niba nintuali ke o tie n yua kuli, o Joa Bijua moko n baa tuo malekinba nintuali ke o tie n yua.
9 но ако се отрече някой от Мене пред човеците, ще бъде отречен пред Божиите ангели.
Ama yua n nia bi niba nintuali ke waa tie n yua, n moko baa nia o U Tienu malekinba nintuali ke waa tie n yua.
10 И всекиму, който би казал дума против Човешкия Син, ще му се прости; но ако някой похули Святия Дух, няма да му се прости.
Yua n maadi o Joa Bijua po yaala n bia baa baa sugili, ama yua n sugi U Tienu Fuoma Yua kan baa sugili.
11 И когато ви заведат в синагогите и пред началствата и властите, не се безпокойте как или какво ще отговорите, или какво ще кажете.
Bi ya gedini li balimaama bangima diena nni, yaaka bi bujiaba kani, yaaka paatietoaba kani, ki baa jia leni yi ti buudi, yin da yagi mani yi yama leni yin baa maadi maama ki baa ga yi yula, leni yin baa yedi yaala kuli po,
12 Защото Святият Дух ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете.
kelima lanyogunu lige U Tienu Fuoma yua baa bangi yi yin baa yedi yaala.”
13 И някой си от множеството Му рече: Учителю, кажи на брат ми да раздели с мене наследството.
Ku niligu siiga niyendo den yedi Jesu: “Canbaa, waani n kpelo wan boagidi ti baa n ŋa ya faali ki teni nni n biinu.”
14 А Той му каза: Човече, кой Ме е поставил съдия или делач над вас?
Jesu den goa ki yedi o: “N danli ŋme dini nni li bali min jia yipo yi maama, ki boagidi yi faali?”
15 И каза им: Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му.
O go den yedi bi niba kuli: “Fangi mani yi yula bonŋanla leni mi ŋalimanbuama, kelima o nilo miali ki ŋua leni o ŋalimano n yaba maama.”
16 И каза им притча, като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод.
Lani Jesu den pua ba mi kpanjama ki yedi: “O piado den ye ke o kuanu loni boncianla.
17 И той размишляваше в себе си, думайки: Какво да правя, защото нямам где да събера плодовете си.
O den kpaagi ki yedi o pali nni: 'N baa tieni lede? Kelima mii pia min baa bili n kpaandi kuli naani.”
18 И рече: Ето какво ще направя: Ще съборя житниците си, и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си.
O den goa ki yedi: 'N bani min baa tieni maama. N baa mumudi n buabuana ki goa ki maa ya n yaba ki cie, ki taani n kpaandi leni n piama kuli ki kuodi lienni.
19 И ще река на душата си: Душо, имаш много бла г ' а, натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се.
Lani n baayedi n yuli: A pia mi piama ke li kandi ya bina n yaba po, ya fuo ki di ki go ñu ki mangidi a pali.'
20 А Бог му рече: Глупецо! Тая нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, чие ще бъде?
Ama U Tienu den yedi o: O yanluodaano na dinla ya ñiagu liga n baa taa a naano ŋan bili yaala kuli baa tua ŋme ya yaala?”
21 Така става с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога.
Jesu go den yedi: “Li tie yeni leni yua n taagi mi piama o yuceli po, ke o cima ki tie U Tienu po.”
22 Рече още на учениците Си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете, нито за тялото си, какво ще облечете.
Li ya puoli jesu den yedi o ŋoadikaaba: Li tie lani yaapo ke n yedi yi, da yagi mani yi yama yi miana yema po, yin baa di yaala, leni yi gbannandi po yin baa yie yaala.
23 Защото животът е повече от храната, и тялото от облеклото.
Li miali cie mi jiema, ti gbannandi mo cie ti tiayiekaadi.
24 Разгледайте враните, че не сеят, нито жънат; те нямат нито скривалище, нито житница, но пак Бог ги храни. Колко по-скъпи сте вие от птиците!
Diidi mani a kankala, baa coagi, baa yendi, baa pia bilikaanu, baa pia buabuana. Leni lankuli U Tienu dindi ba. Ama yinba, yi pia mayuli boncianla ki cie ti bonyugiditi.
25 И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?
Yi siiga ŋme yanyangidi n baa teni wan fidi ki foagidi o miali dana baa waanu?
26 И тъй, ако и най-малкото нещо не можете стори, защо се безпокоите за друго?
Yi ya kan fidi ki tieni ya bonla n wa yeni, be yaapo ke yi bangi yaala n sieni kuli po.
27 Разгледайте кремовете как растат; не се трудят, нито предат; но казвам ви, нито Соломон във всичката си слава не се е обличал както един от тях.
Diidi mani mi moapuuma n ye maama, maa tuuni maa pia gaali, baa yeni, n yedi yi ke baa o bado Salomono leni o kpiagi ciandi kuli, waa den pundi mi siiga baa yenma n bobi maana.
28 И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече ще облича вас, маловери!
U Tienu ya bobindi ya muadi n ye ku muagu nni dinla ke bi baa fa ki taa ti ki cuoni mi fantama u fannu nni, laa pia kuli tama o baa yieni yi mo, yinba yaaba ya dandanli n ki yaba.
29 И тъй, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и не се съмнявайте;
Da yagini mani yi yama leni yin baa di yaala lingina leni yin baa ñu yaala lingima.
30 защото всичко това търсят народите на света; а Отец ви знае, че се нуждаете от това.
Kelima ya nibuoli n ki ŋua U Tienu ŋanduna nni kuli n kuandi bi yama laa bonla nni. Yi Baa bani ke laa bonla tie yipo tiladi.
31 Но търсете [Божието] царство и [всичко] това ще ви се прибави.
Ama yin kpa lingi mani U Tieni diema nni lani laabonla kuli baa pugini yi po.
32 Не бой се, малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царството.
Da jie mani liba, fini ya yankulu n ki yaba, kelima li mani yi Baa wan pa yi mi diema.
33 Продайте имота си и давайте милостиня; направете си кесии, които не овехтяват, неизчерпаемо съкровище на небесата, гдето крадец не се приближава, нито молец изяжда.
Kuadi mani yin pia yaala, ki pa a luoda yin kuadi ki ba ya ligi. Hanbi mani yi yula po tanpoli po ya ligiboagili n kan biidi leni ya ŋalimani n kaa pia gbenma, a sugida n kan nagini naankani, ti lulugidi mo n kan lugi ki bolini naankani.
34 Защото гдето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.
Kelima yi ŋalimani n ye naankani yi yantiana mo baa ye lankane.
35 Кръстът ви да бъде препасан и светилниците ви запалени;
Ñagini mani yi ciamu ku gbanñagidigu ki teni yi fidisanmu n ya co.
36 и сами вие да приличате на човеци, които чакат господаря си, когато се върне от сватба, за да му отворят незабавно, щом дойде и похлопа.
Yeni de, ya tie mani nani ya naacenba n gu bi canbaa n ña mi pocaanjiema po ki kpeni, ke o ya pundi ki yedi: 'luodi mani n po mani, 'ban luodi opo tontoni.
37 Блажени ония слуги, чийто господар ги намери будни, когато си дойде; истина ви казвам, че той ще се препаше, ще ги накара да седнат на трапезата и ще дойде да им прислужи.
Li pamanli ye leni ya naacenba ke bi canba kpeni ki sua ke bi nua ki gu o yeni. N yedi yi i moamoani ke o baa ñagini o ciaga, ki teni ban kali u saajekaanu kani, wan teni ba mi jiema.
38 И ако дойде на втора стража, или на трета стража, и ги намери така, блажени са ония слуги.
O ya kpeni o kootonmoa-kpialo, yaaka o kootonmoa-yuamo, ki sua ke bi nua ki gu, li pamanli baa ye leni ba.
39 Но това да знаете, че ако домакинът беше знаел в кой час щеше да дойде крадецът, бдял би и не би оставил да му подкопаят къщата.
Yin bandi bonŋanla ke o diedaano ya bi bani o sugido n baa cua ya yogunu, o bi baa gu ki kan cedi o sugido n lugidi o dieli ki kua.
40 Бъдете, прочее, и вие готови; защото в час, когато Го не мислите, Човешкият Син ще дойде.
Yi moko n bogini ki ya gu kelima o Joa Bijua baa cua yin ki daani o ya yogunu.”
41 Тогава Петър каза: Господи, само на нас ли казваш тая притча, или и на всичките?
Pieli den yedi o: “N daano, a pua mi naa kpanjama tinba bebe po bi? Bi niba kuli po?”
42 Господ каза: Кой е, прочее, онзи верен и благоразумен настойник, когото господаря му ще постави над домочадието си, да им дава на време определената храна?
O diedo den yedi: “Hme n tie ya tuonsoanjiidi-dugikoa n pia mi yanfuoma, ke o canbaa guuni o o niba ke wan ya tendi ba ya jiema n bili bipo?
43 Блажен онзи слуга, чийто господар, когато си дойде, го намери, че прави така.
Li pamanli baa ye leni laa naacemo o canbaa ya kpeni ki sua ke o tiendi yeni.
44 Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот.
N waani yi i moamoani, o canbaa baa guuni o piama kuli.
45 Но ако онзи слуга рече в сърцето си: Господарят ми се забави, и почне да бие момчетата и момичетата, да яде, да пие и да се опива,
Ama laa naacemo ya yedi o pali nni: 'n canbaa waagi mi kpenma,' ki ji pua bi tuonsoanba bi jaba leni bi puoba kuli, ki di ki go ñu ŋali ki guodi,
46 то господарят на онзи слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква и в час, който не знае, и, като го бие тежко, ще определи неговата участ с неверните.
laa naacemo canbaa baa kpeni wan ki daani o ya daali leni wan ki faami ya yogunu. o baa teni ban waani o fala ŋali boncianla, ki gedi o ki ban taani leni yaaba n ki ŋua U Tienu.
47 И онзи слуга, като е знаел волята на господаря си, но не е приготвил, нито постъпил по волята му, ще бъде много бит.
Ya naacemo n bani o canbaa n bua wan ya tiedi yaala ki naa bogidi liba, kaa tiendi nani o canbaa n waani o maama, bi baa pua o ya puadi n yaba.
48 А онзи, който не е знаел и е сторил нещо, което заслужава бой, малко ще бъде бит. И от всеки, комуто много е дадено, много и ще се изисква; и комуто са много поверили, от него повече ще изискват.
De yua n kaa bani o canbaa n bua wan ya tiendi yaala, ki tiendi ya bonla n pundi ti puadi, o puadi kan ya yaba. Ban teni yua boncianla, bi baa bili ke wan guani boncianla. Ban piani yua ke li yaba bi baa bili ke wan guani yaala n yaba ki cie.
49 Огън дойдох да хвърля на земята; и какво повече да искам, ако се е вече запалил?
N cua ki baa lu mi fantama ŋanduna nni. N bua ŋali bonŋanla ke li bi tuodi ki cuo no.
50 Но имам кръщение, с което трябва да се кръстя; и колко се утеснявам докле се извърши!
Ama bi baa kpa batisi nni ya batisima n tie fala. N yama yagini boncianla ŋali lan baa tieni ki gbeni.
51 Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, казвам ви, но по-скоро раздяла.
Naani yi tama ke n cua ki baa tieni mi yanduanma ŋanduna nni bi? A-a, N cuani mi paadime.
52 Защото отсега нататък петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама и двама против трима.
Moala liiga niba muu dieyengu nni baa paadi leni bi yaba, niba taa baa koani leni niba lie, niba lie n koani leni niba taa.
53 Ще се разделят баща против син и син против баща; майка против дъщеря и дъщеря против майка; свекърва против снаха си и снаха против свекърва си.
Bibaa baa koani leni o bijua, ki bonjaga mo n ya n ya koani leni o baa, binaa n koani leni o bisalo, ki bonpuoga mo n koani leni o naa. Yaanaa baa koani leni o biyuaga, ki biyuaga mo n koani leni o yaanaa.”
54 Казваше още на народа: Когато видите облак да се издига от запад, веднага казвате: Дъжд ще вали, и така става.
Jesu go den yedi a nigola: “Yi ya laa ke ku tawaligu fii nintuali po, yi yen yedi tontoni ke ki taaga baa mi. Li yen tua yeni mo.
55 И когато духа южен вятър казвате: Ще стане жега, и става.
Yi ya laa ke u faalu ñani niganu po, yi yen yedi ke ku wuligu baa tieni. Li moko yen tua yeni.
56 Лицемери! Лицето на земята и на небето знаете да разтълкувате, а това време как не знаете да разтълкувате?
Yinba pala lie danba na, yi bani ki bundi tanpoli leni ki tinga sinankeeninba, be yaapo ke yi naa bani ki bundi ya yogunu n tie na ya sinankeeninba wani?
57 А защо и от само себе си не съдите що е право?
Be n teni ke yii kpaagi ki bandi yin baa tieni yaala lan ya tiegi?
58 Защото, когато отиваш с противника си да се я явиш пред управителя, постарай се по пътя да се отървеш от него, да не би да те завлече при съдията и съдията да те предаде на служителя, и служителят да те хвърли в тъмница.
Han yegi leni a koanginkoa ke yi caa li bujiali po ya yogunu, ŋan moandi ki dagidi leni o u sanu nni wan da gedini a o bujialo kani, o bujialo n da teni a sandalima, sandalima mo n da luoni a li kpaadidieli nni.
59 Казвам ти, никак няма да излезеш от там, докле не изплатиш и най-последното петаче.
N yedi a, a kan ña lienni kali a ban pani ki gbeni, kaa sieni baa tanga.”
