Лука 12
1 Между това, като се събра едно многохилядно множество, дотолкова, че един други се тъпчеха, Той почна да говори на учениците Си: Преди всичко пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие.
And when great multitudes stood about him, so that they trod one upon another, he began to say to his disciples: Beware ye of the leaven of the Pharisees, which is hypocrisy.
2 Няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае.
For there is nothing covered, that shall not be revealed: nor hidden, that shall not be known.
3 Затова, каквото сте говорили на тъмно, ще се чуе на видело; и каквото сте казали на ухо във вътрешните стаи, ще се разгласи от покрива.
For whatsoever things you have spoken in darkness, shall be published in the light: and that which you have spoken in the ear in the chambers, shall be preached on the housetops.
4 А на вас, Моите приятели, казвам: Не бойте се от тия, които убиват тялото, и след това не могат нищо повече да сторят.
And I say to you, my friends: Be not afraid of them who kill the body, and after that have no more that they can do.
5 Но ще ви предупредя от кого да се боите: Бойте се от онзи, който, след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла. Да! Казвам ви, от него да се боите. (Geenna g1067)
But I will shew you whom you shall fear: fear ye him, who after he hath killed, hath power to cast into hell. Yea, I say to you, fear him. (Geenna g1067)
6 Не продават ли се пет врабчета за два асария? И ни едно от тях не е забравено пред Бога.
Are not five sparrows sold for two farthings, and not one of them is forgotten before God?
7 Но вам и космите на главата са всички преброени. Не бойте се; вие сте много по-скъпи от врабчетата.
Yea, the very hairs of your head are all numbered. Fear not therefore: you are of more value than many sparrows.
8 И казвам ви: Всеки, който изповяда Мене пред човеците, ще го изповяда и Човешкият Син пред Божиите ангели;
And I say to you, Whosoever shall confess me before men, him shall the Son of man also confess before the angels of God.
9 но ако се отрече някой от Мене пред човеците, ще бъде отречен пред Божиите ангели.
But he that shall deny me before men, shall be denied before the angels of God.
10 И всекиму, който би казал дума против Човешкия Син, ще му се прости; но ако някой похули Святия Дух, няма да му се прости.
And whosoever speaketh a word against the Son of man, it shall be forgiven him: but to him that shall blaspheme against the Holy Ghost, it shall not be forgiven.
11 И когато ви заведат в синагогите и пред началствата и властите, не се безпокойте как или какво ще отговорите, или какво ще кажете.
And when they shall bring you into the synagogues, and to magistrates and powers, be not solicitous how or what you shall answer, or what you shall say;
12 Защото Святият Дух ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете.
For the Holy Ghost shall teach you in the same hour what you must say.
13 И някой си от множеството Му рече: Учителю, кажи на брат ми да раздели с мене наследството.
And one of the multitude said to him: Master, speak to my brother that he divide the inheritance with me.
14 А Той му каза: Човече, кой Ме е поставил съдия или делач над вас?
But he said to him: Man, who hath appointed me judge, or divider, over you?
15 И каза им: Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му.
And he said to them: Take heed and beware of all covetousness; for a man’s life doth not consist in the abundance of things which he possesseth.
16 И каза им притча, като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод.
And he spoke a similitude to them, saying: The land of a certain rich man brought forth plenty of fruits.
17 И той размишляваше в себе си, думайки: Какво да правя, защото нямам где да събера плодовете си.
And he thought within himself, saying: What shall I do, because I have no room where to bestow my fruits?
18 И рече: Ето какво ще направя: Ще съборя житниците си, и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си.
And he said: This will I do: I will pull down my barns, and will build greater; and into them will I gather all things that are grown to me, and my goods.
19 И ще река на душата си: Душо, имаш много бла г ' а, натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се.
And I will say to my soul: Soul, thou hast much goods laid up for many years take thy rest; eat, drink, make good cheer.
20 А Бог му рече: Глупецо! Тая нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, чие ще бъде?
But God said to him: Thou fool, this night do they require thy soul of thee: and whose shall those things be which thou hast provided?
21 Така става с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога.
So is he that layeth up treasure for himself, and is not rich towards God.
22 Рече още на учениците Си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете, нито за тялото си, какво ще облечете.
And he said to his disciples: Therefore I say to you, be not solicitous for your life, what you shall eat; nor for your body, what you shall put on.
23 Защото животът е повече от храната, и тялото от облеклото.
The life is more than the meat, and the body is more than the raiment.
24 Разгледайте враните, че не сеят, нито жънат; те нямат нито скривалище, нито житница, но пак Бог ги храни. Колко по-скъпи сте вие от птиците!
Consider the ravens, for they sow not, neither do they reap, neither have they storehouse nor barn, and God feedeth them. How much are you more valuable than they?
25 И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?
And which of you, by taking thought, can add to his stature one cubit?
26 И тъй, ако и най-малкото нещо не можете стори, защо се безпокоите за друго?
If then ye be not able to do so much as the least thing, why are you solicitous for the rest?
27 Разгледайте кремовете как растат; не се трудят, нито предат; но казвам ви, нито Соломон във всичката си слава не се е обличал както един от тях.
Consider the lilies, how they grow: they labour not, neither do they spin. But I say to you, not even Solomon in all his glory was clothed like one of these.
28 И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече ще облича вас, маловери!
Now if God clothe in this manner the grass that is today in the field, and tomorrow is cast into the oven; how much more you, O ye of little faith?
29 И тъй, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и не се съмнявайте;
And seek not you what you shall eat, or what you shall drink: and be not lifted up on high.
30 защото всичко това търсят народите на света; а Отец ви знае, че се нуждаете от това.
For all these things do the nations of the world seek. But your Father knoweth that you have need of these things.
31 Но търсете [Божието] царство и [всичко] това ще ви се прибави.
But seek ye first the kingdom of God and his justice, and all these things shall be added unto you.
32 Не бой се, малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царството.
Fear not, little flock, for it hath pleased your Father to give you a kingdom.
33 Продайте имота си и давайте милостиня; направете си кесии, които не овехтяват, неизчерпаемо съкровище на небесата, гдето крадец не се приближава, нито молец изяжда.
Sell what you possess and give alms. Make to yourselves bags which grow not old, a treasure in heaven which faileth not: where no thief approacheth, nor moth corrupteth.
34 Защото гдето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.
For where your treasure is, there will your heart be also.
35 Кръстът ви да бъде препасан и светилниците ви запалени;
Let your loins be girt, and lamps burning in your hands.
36 и сами вие да приличате на човеци, които чакат господаря си, когато се върне от сватба, за да му отворят незабавно, щом дойде и похлопа.
And you yourselves like to men who wait for their lord, when he shall return from the wedding; that when he cometh and knocketh, they may open to him immediately.
37 Блажени ония слуги, чийто господар ги намери будни, когато си дойде; истина ви казвам, че той ще се препаше, ще ги накара да седнат на трапезата и ще дойде да им прислужи.
Blessed are those servants, whom the Lord when he cometh, shall find watching. Amen I say to you, that he will gird himself, and make them sit down to meat, and passing will minister unto them.
38 И ако дойде на втора стража, или на трета стража, и ги намери така, блажени са ония слуги.
And if he shall come in the second watch, or come in the third watch, and find them so, blessed are those servants.
39 Но това да знаете, че ако домакинът беше знаел в кой час щеше да дойде крадецът, бдял би и не би оставил да му подкопаят къщата.
But this know ye, that if the householder did know at what hour the thief would come, he would surely watch, and would not suffer his house to be broken open.
40 Бъдете, прочее, и вие готови; защото в час, когато Го не мислите, Човешкият Син ще дойде.
Be you then also ready: for at what hour you think not, the Son of man will come.
41 Тогава Петър каза: Господи, само на нас ли казваш тая притча, или и на всичките?
And Peter said to him: Lord, dost thou speak this parable to us, or likewise to all?
42 Господ каза: Кой е, прочее, онзи верен и благоразумен настойник, когото господаря му ще постави над домочадието си, да им дава на време определената храна?
And the Lord said: Who (thinkest thou) is the faithful and wise steward, whom his lord setteth over his family, to give them their measure of wheat in due season?
43 Блажен онзи слуга, чийто господар, когато си дойде, го намери, че прави така.
Blessed is that servant, whom when his lord shall come, he shall find so doing.
44 Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот.
Verily I say to you, he will set him over all that he possesseth.
45 Но ако онзи слуга рече в сърцето си: Господарят ми се забави, и почне да бие момчетата и момичетата, да яде, да пие и да се опива,
But if that servant shall say in his heart: My lord is long a coming; and shall begin to strike the menservants and maidservants, and to eat and to drink and be drunk:
46 то господарят на онзи слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква и в час, който не знае, и, като го бие тежко, ще определи неговата участ с неверните.
The lord of that servant will come in the day that he hopeth not, and at the hour that he knoweth not, and shall separate him, and shall appoint him his portion with unbelievers.
47 И онзи слуга, като е знаел волята на господаря си, но не е приготвил, нито постъпил по волята му, ще бъде много бит.
And that servant who knew the will of his lord, and prepared not himself, and did not according to his will, shall be beaten with many stripes.
48 А онзи, който не е знаел и е сторил нещо, което заслужава бой, малко ще бъде бит. И от всеки, комуто много е дадено, много и ще се изисква; и комуто са много поверили, от него повече ще изискват.
But he that knew not, and did things worthy of stripes, shall be beaten with few stripes. And unto whomsoever much is given, of him much shall be required: and to whom they have committed much, of him they will demand the more.
49 Огън дойдох да хвърля на земята; и какво повече да искам, ако се е вече запалил?
I am come to cast fire on the earth; and what will I, but that it be kindled?
50 Но имам кръщение, с което трябва да се кръстя; и колко се утеснявам докле се извърши!
And I have a baptism wherewith I am to be baptized: and how am I straitened until it be accomplished?
51 Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, казвам ви, но по-скоро раздяла.
Think ye, that I am come to give peace on earth? I tell you, no; but separation.
52 Защото отсега нататък петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама и двама против трима.
For there shall be from henceforth five in one house divided: three against two, and two against three.
53 Ще се разделят баща против син и син против баща; майка против дъщеря и дъщеря против майка; свекърва против снаха си и снаха против свекърва си.
The father shall be divided against the son, and the son against his father, the mother against the daughter, and the daughter against the mother, the mother in law against her daughter in law, and the daughter in law against her mother in law.
54 Казваше още на народа: Когато видите облак да се издига от запад, веднага казвате: Дъжд ще вали, и така става.
And he said also to the multitudes: When you see a cloud rising from the west, presently you say: A shower is coming: and so it happeneth:
55 И когато духа южен вятър казвате: Ще стане жега, и става.
And when ye see the south wind blow, you say: There will be heat: and it cometh to pass.
56 Лицемери! Лицето на земята и на небето знаете да разтълкувате, а това време как не знаете да разтълкувате?
You hypocrites, you know how to discern the face of the heaven and of the earth: but how is it that you do not discern this time?
57 А защо и от само себе си не съдите що е право?
And why even of yourselves, do you not judge that which is just?
58 Защото, когато отиваш с противника си да се я явиш пред управителя, постарай се по пътя да се отървеш от него, да не би да те завлече при съдията и съдията да те предаде на служителя, и служителят да те хвърли в тъмница.
And when thou goest with thy adversary to the prince, whilst thou art in the way, endeavour to be delivered from him: lest perhaps he draw thee to the judge, and the judge deliver thee to the exacter, and the exacter cast thee into prison.
59 Казвам ти, никак няма да излезеш от там, докле не изплатиш и най-последното петаче.
I say to thee, thou shalt not go out thence, until thou pay the very last mite.
