Лука 11
1 И когато Той се молеше на едно място, като престана, един от Неговите ученици Му рече: Господи, научи ни да се молим както и Иоан е научил своите ученици.
Issi gallas Yesussay issi son woossides, woossa wursishin iza kaallizaytappe issay Godo xamaqiza Yanisay bena kaallizayta woossa tamaarsidaysatho nekka nuna woossa tamaarsa gides.
2 А Той им каза: Когато се молите, думайте: Отче [наш, Който си на небесата], да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство, [да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята];
Izikka istas woosishe hizgidi woosite nu aawo ne sunthi anjjetto ne kawotethi haayo.
3 давай ни всеки ден ежедневния ни хляб;
Hachsi gidiza quma nuus imma.
4 и прости греховете ни, защото и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не въвеждай ни в изкушение, [но избави ни от лукавия].
Nuna qohidayta nu maariza mala nuna maara paacenkka nuna gelthofa
5 И каза им: Ако някой от вас има приятел и отиде при него посред нощ, и му рече: Приятелю, дай ми на заем три хляба,
Qassekka hiz gides “intefe issi uras laggey diikko giidi giddoth he laggezaso biiddi taas issi imathi ogeppe yin muzana kath bayndda gish heezzu buddennay diikko taas tal7arikii?” gides.
6 понеже един мой приятел дойде у дома от път, и нямам какво да сложа пред него;
7 и ако той отвътре в отговор рече: Не ме безпокой; вратата е вече заключена, и децата ми са с мене на легло; не мога да стана да ти дам;
Laggezikka zaaridi tana waysoppa, kareyykka gordettides, tanikka naytara zin7akichadis ha7i denddada immanas danda7ikke gaandee?
8 казвам ви, че даже ако не стане да му даде, защото му е приятел, то поради неговата настойчивост ще стане и ще му даде колкото му трябва.
Taka intes yootays laggetetha gish dendidi immonta agikkokka izi oychchon salethida gish denddidi koyizaysa wursi immides.
9 И аз ви казвам: Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори.
Hessa gish tani intes gizay woosite intes imistana, koyite inte demmna, kare qoxxite intes doyettana.
10 Защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на онзи, който хлопа, ще се отвори.
Ays giiko woosizay wuri ekkana, koyizayka demmna kare qoxxizadeska doyettana.
11 И кой е оня баща между вас, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? Или, ако му поиска риба, наместо риба, ще му даде змия?
Intefe aawa gidi uttidi izi yelida nay mole oychchiko shooshu immizay daandee?
12 Или, ако поиска яйце, ще му даде скорпия?
Woyko phuuphuule oychchiko masmaso immizay daandee?
13 И тъй, ако вие, които сте зли знаете да давате блага на чадата си, колко повече Небесният Отец ще даде Святия Дух на ония, които искат от Него!
Inte iitata gidishe inte naytas lo7o imota imo erikko salon diza inte aaway bena woosizaytaas Xillo Ayaanaan wosit darisi immennee?
14 Еднаж Той изгонваше един ням бяс; и като излезе бясът, немият проговори, и народът се почуди.
Issi gallas Yesussay haasa7isonta mume dayiddanth kessides. dayiddanthazikka kezidappe guye duuna mume addezzi haasa7ides, beydda asatikka darsi malalettida.
15 А някои от тях рекоха: Чрез началника на бесовете, Веелзевул, изгонва бесовете.
Gido attin issi issi asati bi7eela zebula geetettiza dayiddanthata halaqan dayiddanthata kesses gida.
16 А други, изпитвайки Го, искаха от Него знамение от небето.
Issi issi asay iza paacanaas saloppe malaata bessa gidi oychchida.
17 Но той, като знаеше техните помисли, каза им: Всяко царство, разделено против себе си, запустява, и дом, разделен против себе си, (Гръцки: Против дома.) пада.
Gido attin Yesussay ista qofa eridi hiz gides “ba garsan shaaketiza kawotethi wuri dhayanan, ba giddon sigay bayndda keethikka kundanna.
18 Така също, ако Сатана се раздели против себе си, как ще устои царството му? Понеже казвате, че изгонвам бесовете, чрез Веелзевула,
Inte tana bi7eel zubula dayiddanthata kesses giidi haasi7ista shin xalla7eykka ba giddon issay issafe shaaketikko iza kawotethi waani minnannee?
19 и ако Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, вашите синове чрез кого ги изгонват? Затова, те ще ви бъдат съдии.
Histtikko tani dayiddanthata bi7eel zubula kessiko inte nayti oonani kesaneeshaa? Hessa gish inte nayti inte bolla firdizayta gidana.
20 Но ако Аз с Божия пръст изгонвам бесовете, то Божието царство е достигнало до вас.
Gido attin tani dayiddanthata kessizay Xoossa wolqan gakkides Xoossa kawotethay inteko matidaro erite.
21 Когато силният въоръжен човек пази двора си, имотът му е в безопасност.
Mino uray lo7ethi gixettidi ba keeth naagikko keeththan diza miishshi lo7oon naagetes.
22 Но когато един по-силен от него нападне и му надвие, взема му всичкото оръжие, на което се е надявал, и разподеля каквото грабне от него.
Gido attin izappe hara mino uray yiidi xoonikko izi amanettidda ola massara wothi ekkidi izas diza haarozakka wursi haras gishanna.
23 Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира заедно с Мене, той разпилява.
Tanara gidontay tanara eqettes, tanarakka shiishshonta uray laalles,
24 . Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места и търси спокойствие; и като не намери, казва: Ще се върна в къщата си, отдето съм излязъл.
Tuna ayaanaay asappe kezida wode shemppo koyishe haathi bayndda mela son wayetesi, shempo soy dhaykko tani kase kezidaso guye simana gees.
25 И като дойде, намира я пометена и наредена.
Izappe simmidi yishin kase izi aggi bida keethay pitettidinne giigi utidaysa demmes.
26 Тогава отива и взема със себе си седем други духове по-зли от него, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото.
Hessafe simmidi biiddi izappe iitiza hara laappun dayiddanthata benara ekkidi yes, istikka gelidi heen dana, he uraskka koyroysafe guyyeys keehi iita gidana.”
27 Когато говореше това, една жена от множеството със силен глас Му рече: Блажена утробата, която Те е носила, и съсците, които си сукал.
Yesussay hessa haasa7iza wode asa giddofe issi maccash dizara ba qaala dhoqqu oothada nena tookkida qanthinne ne dhammida dhanthati anjjettidayta gadus.
28 А Той рече: По-добре кажи: Блажени ония, които слушат Божието слово и го пазят.
Gido attin izi anjjettidayti Xoossa qaala siiyidi azazettizayta gides.
29 А когато народът се събираше около Него, почна да казва: Това поколение е нечестиво поколение; иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на [пророка] Иона.
Daro derey Yesussako shiiqida wode Yesussay hizgides “haysi ha yellistay iita yellista, gita malaata beyana koyees. Gido attin Yoonassa malaatappe hara dumma malaatay imetenna.
30 Защото както Иона стана знамение на ниневийците, така и Човешкият Син ще бъде на това поколение.
Gaassoyka Yoonassay Nanawe asas malaata gidida mala asa nay tani ha yellistaas malaata gidana.
31 Южната царица ще се яви на съда с човеците от това поколение и ще ги осъди, защото дойде от краищата на земята да чуе Соломоновата мъдрост; а, ето, тук има повече от Соломона.
Duge baga dere macca kawoya Solomone erateth beyanas biitta gaxappe denddada yida gish pirda wode iza ha yellistara denddada pirdana heko Solomoneppe aadhdhizaddey han dees.
32 Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го осъдят, защото се покаяха чрез Ионовата проповед; а, ето, тук има повече от Иона.
Yoonassay sabbakishin siiyidi Nanawe asay ba naggarappe maaretethan gelida gish ha yellistara issife dendidi pirdana.
33 Никой, като запали светило, не го туря в зимника, нито под шиника, но на светилника, за да виждат светлината ония, които влизат.
Xomppe oythidi kareppe geliza asas poo7ana mala qoncceson wothetes attin geemason wothiza asi deenna.
34 Светило на тялото ти е твоето око; когато окото ти е здраво, то и цялото ти тяло е осветлено; а когато е болнаво, и тялото ти е в мрак.
Ne asatetha poo7oy ne ayfe ne ayfey paxa gidiko ne kumetha asatethay poo7o gidana ne ayfey sakettikko ne kumetha asatethay dhuma gidana.
35 Затова, внимавай, да не би светлината в тебе да е тъмнина.
Hessa gish nenan diza poo7oy dhumonta mala naageista.
36 Ако, прочее, цялото твое тяло бъде осветено, без да има тъмна част, то цяло ще бъде осветено, както кога светилото се осветява със сиянието си.
Histikko ne asatethay poo7o gidikko dhumida asatethi deenna agikko ne kumetha asatethay xomppe lo7ethi po7iza mala lo7i beettanna.
37 Като говореше, един фарисей Го покани да обядва у него; и Той влезе и седна на трапезата.
Yesussay haasa7a wursida mala issi parsawey benara quma maanaas Yesussa xeygides.
38 Фарисеят се почуди, като видя, че Той не се оми първо преди обеда.
Yesussay quma maana kushe mecetonta agiddayssa beyidi malalettida.
39 И Господ му каза: Сега вие фарисеите чистите външното на чашата и на паницата; а вашето вътрешно е пълно с грабеж и нечестие.
Goday izas hizgides ha7i inte parsaweti xu7asinne keres bollabbagga meeci geeshista inte garssa bagaz uuzetethaninne iitatethan kumides.
40 Несмислени! Тоя, който е направил външното, не е ли направил и вътрешното?
Inteno eeyato kare baga medhdhiday garssa baga medhibeynee?
41 По-добре чистете вътрешното; и ето, всичко ще ви бъде чисто.
Yohon gidiko giddon dizaysa muxaata immite he wode wurikka intes geesh gidana.
42 Но горко на вас фарисеи, защото давате десетък от гьозума, от седефчето и от всякакъв зеленчук, и пренебрегвате правосъдието и Божията любов. Но тия трябваше да правите, а ония да не пренебрегвате.
Inteno Farsaweto intes ayye anugappenne xalotappe qassekka dumma dumma kaththafe tamappe isino kessista. Gido attin tuma firdane Xoossa dosanaysa aggi aadhdheetta. Yohon gidiko inte aggi aadhdhannas beesena. Hankoysa aggonta inte oothanna bessizayttikka haayta.
43 Горко вам фарисеи! Защото обичате първите столове в синагогите и поздравите по пазарите.
Inteno Farsaweto intes ayye mukuraben uttana boncho oydde koyyista giya giddonka asay inte sinthan hokana mala doseista.
44 Горко вам! Защото сте като гробове, които не личат, тъй щото човеците, които ходят по тях, не знаят.
Asi eronta iza bollara biza qoteti diza duufo inte milatiza gish intena ayye.
45 И един от законниците в отговор Му рече: Учителю, като казваш това, и нас кориш.
Muse woga erizaytappe issay zaaridi tamarisizayso ne hessaththo haasa7iza wode nunaka cayaassa gides.
46 А Той каза: Горко и на вас, законниците, защото товарите човеците с бремена, които тежко се носят; а сами вие нито с един пръст не се допирате до бремената.
Yesussaykka zaaridi inteno Muse woga erizayto inteskka ayye asi tookanaas dandda7onta deexo toho asa toosista inte gidikko intes biradhdhe xeeranika bochchekkista.
47 Горко вам! Защото градите гробниците на пророците, а бащите ви ги избиха.
Inte aawati wodhida nabeta duufo inte lo7ethiza gish intes ayye.
48 И тъй, вие свидетелствувате за делата на бащите си и се съгласявате с тях; защото те ги избиха, а вие им градите гробниците.
Histtikko inte inte aawata ootho minnithiza markata istinabista wodhida intekka ista duufo lo7etheista.
49 Затова и Божията премъдрост рече: Ще им пращам пророци и апостоли и едни от тях ще убият и изгонят;
Hessa gish Xoossa erateth hizgadus nabetanne hawarista ta istas yeddana isttikka istafe issa issa wodhana haratakka gooddanna.
50 за да се изиска от това поколение кръвта на всичките пророци, която е проливана от създаването на света,
Hessa gish ha yellistay biittay medhetosooppe ha7i gakkanaas gukida nabeta wurso suutha gish oychistana.
51 от кръвта на Авела до кръвта на Захария, който загина между олтара и светилището. Да! Казвам ви, ще се изиска от това поколение.
Aabelle suuthafe oykkidi yarshiza sooppene Xoossa keeththa giddon gukida Zakarasa suutha gakkanaas koyetes Ee ta intes gizay ha yellistay hayssas oychchistana.
52 Горко но вас, законници! Защото отнехте ключа на знанието; сами вие не влязохте, и на влизащите попречихте.
Inteno woga erizayto intena ayye eratetha qulfe wolqara wothi ekkidi inteskka gelibeykista gelanaytaka digeista.
53 И като излезе оттам, книжниците и фарисеите почнаха яростно да Го преследват и да Го предизвикват да говори за още много неща,
Yesussay heeppe kezidappe guye Xafetinne Farsaweti eqettishe oychchan shemppo diggida.
54 като Го дебнеха, за да уловят нещо от думите Му.
Iza duunappe keziza qaalan iza qaxi oykkanas naagettida.
