Лука 10
1 След това Господ определи други седемдесет души, и ги разпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място, гдето сам Той щеше да отиде.
Pale gova odredisada o Gospod avere eftavardeš thaj duje sikaden thaj bičhalda len po duj te džan angle leste ane sa e forura thaj ane thana kaj manglja te džal.
2 И каза им: Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници в жетвата Си.
O Isus vaćarda lenđe: “O ćidipe si baro a e bućarne si zala. Golese, molin e gospodare taro ćidipe te bičhalol e bućarnen ke piro ćidipe.
3 Идете: Ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.
Džan! Ak, bičhalav tumen sar terne bakren maškare ruva.
4 Не носете ни кесия, ни торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте.
Ma inđaren kese parencar, ni traste, ni sandale. Thaj dok phiren ma ačhen te vaćaren ko drom khanikasa te ma hasaren tumaro vreme.
5 И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на тоя дом!
Kana ka den ane nesavo čher, angleder vaćaren: ‘Mir kale čhereste.’
6 И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне на вас.
Te gothe bešlo o manuš savo manđol o mir, tumaro mir ka avol pe lende. Te ni manglja o mir, tumaro mir ka iril pe tumenđe.
7 И в същата къща седете, и яжте, и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.
Kana ka džan ane nesavo čher, ma džan tare gova čher ke aver. Ačhen ke gova čher thaj xan thaj pijen so isi len, golese kaj o bućarno dostojno si pe plataće.
8 И като влизате в някой град, и те ви приемат, яжте каквото ви сложат,
Kana ka den ane nesavo foro thaj gothe ka primin tumen, xan so anen angle tumende.
9 и изцелявайте болните в него, и казвайте им: Божието царство е наближило до вас.
Sastaren e nasvalen save si gothe, thaj vaćaren lenđe: ‘O Carstvo e Devleso avilo paše tumenđe.’
10 А като влезете в някой град, и те не ви приемат, излезте на улиците му и речете:
Al kana ka džan ane nesavo foro thaj ni ka primin tumen gothe, ikljen ke lengo drom thaj vaćaren:
11 И праха, който е полепнал по нозете ни от вашия град, ви отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило.
‘Thaj o praho tare tumaro foro savo si pe amare pingre, amen kosa, sar svedočanstvo protiv lende. Al te džanen kaj paše avilo tumenđe o Carstvo e Devleso.’
12 Казвам ви: По-леко ще бъде наказанието на Содом в оня ден, отколкото на тоя град.
Vaćarav tumenđe kaj e manušenđe tari Sodoma ka avol poločhe ko đive e Sudoso, nego e manušenđe tare kava foro!”
13 Горко ти Хоразине! Горко ти Витсаидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седящи във вретище и пепел.
“Pharo tumenđe, manušalen taro Horazin! Pharo tumenđe, manušalen tari Vitsaida! Golese kaj, te bi ćerdona ano foro Tir thaj ano foro Sidon e čudura save ćerdile tumende, dumutane bi pokajina pe thaj bi bešena urade ano dorikalo čaršafi thaj ano praho.
14 Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.
Al e manušenđe taro Tir thaj e manušenđe taro Sidon ka avol poločhe ko sudo, nego ka avol tumenđe.
A tumen manušalen taro Kafarnaum! Dži o nebo li ka ušten? Dži o than kaj si e mule ka peren!” (Hadēs g86)
16 Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мене отхвърля; а който отхвърля Мене, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил.
Tegani vaćarda o Isus pe sikadenđe: “Ko tumen šunol, man šunol. Ko tumen čhudol, man čhudol. Ko čhudol man, čhudol e Devle savo bičhalda man.”
17 И седемдесетте се върнаха с радост, и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.
Kana irisajle kola eftavardeš thaj duj sikade, radosno vaćarde e Isusese: “Gospode, e benga pokorisajle amenđe ke ćiro alav.”
18 А Той им рече: Видях сатана, паднал от небето като светкавица.
Vov phenda lenđe: “Me dikhljem e Satana sar pelo taro nebo sar munja.
19 Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.
Ak, dijem tumen zor te ačhen pe sapa thaj pe škorpije thaj pe sa o vlast e dušmaneso. Khanči ni ka avol tumenđe.
20 Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.
Al tumen ma aven radosna paše gova so e duxura pokorin pe tumenđe, nego aven radosna golese so si tumare alava pisime ko lil e Devleso ano nebo.”
21 В същия час Исус се зарадва чрез Святия Дух и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, задето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.
Ane gova sato o Isus pherdilo radost ano Sveto Duxo thaj phenda: “Hvaliv tut, Dade, Gospode e neboso thaj e phuvako, so garadan gova tare džangle thaj tare razumna a sikadan gova kolenđe save si sar čhavore. Va, Dade, golese kaj si gova ćiri volja.”
22 Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът; и никой не знае Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.
Thaj vaćarda o Isus kolenđe so sesa gothe: “Sa manđe dija mingro Dad thaj khoni ni džanol ko si o Čhavo, sem o Dad, thaj khoni ni džanol ko si o Dad, sem o Čhavo thaj kola kase o Čhavo manđol te sikavol le.”
23 И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.
Pale gova irisajlo pe sikadenđe thaj samo lenđe vaćarda: “Blagoslovime si e jakha save dičhen kova so tumen dičhen.
24 Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате, и не чуха.
Golese kaj, vaćarav tumenđe kaj but prorokura thaj carura manglje te dičhen kova so tumen dičhen, al ni dikhlje, thaj manglje te šunen kova so tumen šunen, al ni šunde.”
25 И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот? (aiōnios g166)
Tegani uštilo jekh tare učitelja tare Mojsijaso zakon te iskušil e Isuse thaj pučlja le: “Učitelju! So trubul te ćerav te dobiv o džuvdipe bizo meripe?” (aiōnios g166)
26 А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?
O Isus phenda lese: “So si pisimo ane Mojsijaso zakon? Sar tu gova haljare?”
27 А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".
Vov phenda e Isusese: “‘Mang e Gospod ćire Devle sa ćire ilesa, sa ćire dušasa thaj sa ćire zorasa thaj sa ćire gođasa,’ thaj: ‘Mang ćire pašutne sar korkore tut.’”
28 Исус му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.
O Isus vaćarda lese: “Šukar vaćardan. Ćer gova thaj ka živi!”
29 Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?
Al kova učitelji e zakoneso manglja te opravdil pe, pa pučlja e Isuse: “Ko si mingro pašutno?”
30 В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.
Pe gova o Isus lija te vaćarol kava: “Jekh manuš đelo taro Jerusalim ano Jerihon thaj dolde le e čora. Von uljarde lese šeja, marde le, ačhade le opaš mule pašo drom thaj đele pese.
31 А случайно някой си свещеник слизаше по оня път, и, като го видя, замина си от срещната страна.
Slučajno gole dromesa nakhlo nesavo svešteniko. Kana dikhlja le, crdija pe lestar ki aver rig thaj nakhlo.
32 Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.
Gija i nesavo levito: kana avilo ke gova than thaj dikhlja le thaj nakhlo ki aver rig.
33 Но един самарянин, като пътуваше дойде на мястото, дето беше той, и като го видя, смили се,
Tegani paše leste avilo i nesavo Samarijanco savo đelo gole dromesa. Thaj kana dikhlja le, pa pelo lese žal.
34 приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една страноприемница и се погрижи за него.
Avilo, koslja e manušese rane uljesa thaj moljasa thaj paćarda len. Pale gova čhuta le ke piro her thaj inđarda le ani mehana thaj dikhlja pe leste.
35 И на следния ден извади два динара та ги даде на съдържателя и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.
Theara đive o Samarijanco ikalda duj srebrenjakura, dija ko manuš kasi sasa i mehana thaj phenda lese: ‘Dikh pe leste. Te trošisadan pobut, me ka poćinav kana ka iriv man.’”
36 Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?
Tegani o Isus pučlja: “So de gođi akana? Ko tare kala trin džene sikadilo sar pašutno kole manušese save dolde e čora?”
37 Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така!
A o učitelji e zakoneso phenda lese: “Kova savo sikada milosrđe.” Tegani o Isus vaćarda lese: “Dža thaj i tu ćer gija.”
38 И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.
Kana o Isus thaj lese sikade đele premalo Jerusalim, avile ane jekh gav. Gothe živisada jekh džuvli savi akhardola Marta, thaj voj primisada len ane piro čher.
39 Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.
La sasa phen savi akhardola Marija. Voj bešli paše pingre e Isusese thaj šunda leso sikajipe.
40 А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи -, прочее, да ми помогне.
Al i Marta dikhlja pobut ani bući thaj sar emlačhe te kandol e Isuse. Avili pašo Isus thaj pučlja le: “Gospode! Šukar li si kava so mingri phen ačhada man korkora te kandav tut? Vaćar laće te pomožil man.”
41 Но Господ в отговор - рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,
O Gospod phenda laće: “Marto, Marto! Sikiri tut thaj trudi tut paše but buća.
42 но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.
A samo jekh trubul. I Marija ćiri phen birisada kova so si pošukar, thaj gova ni ka lol pe latar.”
