Лука 10
1 След това Господ определи други седемдесет души, и ги разпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място, гдето сам Той щеше да отиде.
After these things the Lord appointed other seventy also, and sent them two and two before his face into every city and place, whither he himself would come.
2 И каза им: Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници в жетвата Си.
Therefore said he unto them, The harvest truly [is] great, but the labourers [are] few: pray ye therefore the Lord of the harvest, that he would send forth labourers into his harvest.
3 Идете: Ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.
Go your ways: behold, I send you forth as lambs among wolves.
4 Не носете ни кесия, ни торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте.
Carry neither purse, nor scrip, nor shoes: and salute no man by the way.
5 И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на тоя дом!
And into whatsoever house ye enter, first say, Peace [be] to this house.
6 И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне на вас.
And if the son of peace be there, your peace shall rest upon it: if not, it shall turn to you again.
7 И в същата къща седете, и яжте, и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.
And in the same house remain, eating and drinking such things as they give: for the labourer is worthy of his hire. Go not from house to house.
8 И като влизате в някой град, и те ви приемат, яжте каквото ви сложат,
And into whatsoever city ye enter, and they receive you, eat such things as are set before you:
9 и изцелявайте болните в него, и казвайте им: Божието царство е наближило до вас.
And heal the sick that are therein, and say unto them, The kingdom of God is come nigh unto you.
10 А като влезете в някой град, и те не ви приемат, излезте на улиците му и речете:
But into whatsoever city ye enter, and they receive you not, go your ways out into the streets of the same, and say,
11 И праха, който е полепнал по нозете ни от вашия град, ви отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило.
Even the very dust of your city, which cleaveth on us, we do wipe off against you: notwithstanding be ye sure of this, that the kingdom of God is come nigh unto you.
12 Казвам ви: По-леко ще бъде наказанието на Содом в оня ден, отколкото на тоя град.
But I say unto you, that it shall be more tolerable in that day for Sodom, than for that city.
13 Горко ти Хоразине! Горко ти Витсаидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седящи във вретище и пепел.
Woe unto thee, Chorazin! woe unto thee, Bethsaida! for if the mighty works had been done in Tyre and Sidon, which have been done in you, they had a great while ago repented, sitting in sackcloth and ashes.
14 Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.
But it shall be more tolerable for Tyre and Sidon at the judgment, than for you.
And thou, Capernaum, which art exalted to heaven, shalt be thrust down to hell. (Hadēs g86)
16 Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мене отхвърля; а който отхвърля Мене, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил.
He that heareth you heareth me; and he that despiseth you despiseth me; and he that despiseth me despiseth him that sent me.
17 И седемдесетте се върнаха с радост, и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.
And the seventy returned again with joy, saying, Lord, even the devils are subject unto us through thy name.
18 А Той им рече: Видях сатана, паднал от небето като светкавица.
And he said unto them, I beheld Satan as lightning fall from heaven.
19 Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.
Behold, I give unto you power to tread on serpents and scorpions, and over all the power of the enemy: and nothing shall by any means hurt you.
20 Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.
Notwithstanding in this rejoice not, that the spirits are subject unto you; but rather rejoice, because your names are written in heaven.
21 В същия час Исус се зарадва чрез Святия Дух и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, задето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.
In that hour Jesus rejoiced in spirit, and said, I thank thee, O Father, Lord of heaven and earth, that thou hast hid these things from the wise and prudent, and hast revealed them unto babes: even so, Father; for so it seemed good in thy sight.
22 Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът; и никой не знае Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.
All things are delivered to me of my Father: and no man knoweth who the Son is, but the Father; and who the Father is, but the Son, and [he] to whom the Son will reveal [him.]
23 И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.
And he turned him unto [his] disciples, and said privately, Blessed [are] the eyes which see the things that ye see:
24 Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате, и не чуха.
For I tell you, that many prophets and kings have desired to see those things which ye see, and have not seen [them]; and to hear those things which ye hear, and have not heard [them.]
25 И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот? (aiōnios g166)
And, behold, a certain lawyer stood up, and tempted him, saying, Master, what shall I do to inherit eternal life? (aiōnios g166)
26 А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?
He said unto him, What is written in the law? how readest thou?
27 А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".
And he answering said, Thou shalt love the Lord thy God with all thy heart, and with all thy soul, and with all thy strength, and with all thy mind; and thy neighbour as thyself.
28 Исус му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.
And he said unto him, Thou hast answered right: this do, and thou shalt live.
29 Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?
But he, willing to justify himself, said unto Jesus, And who is my neighbour?
30 В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.
And Jesus answering said, A certain [ man] went down from Jerusalem to Jericho, and fell among thieves, which stripped him of his raiment, and wounded [him], and departed, leaving [him] half dead.
31 А случайно някой си свещеник слизаше по оня път, и, като го видя, замина си от срещната страна.
And by chance there came down a certain priest that way: and when he saw him, he passed by on the other side.
32 Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.
And likewise a Levite, when he was at the place, came and looked [on him], and passed by on the other side.
33 Но един самарянин, като пътуваше дойде на мястото, дето беше той, и като го видя, смили се,
But a certain Samaritan, as he journeyed, came where he was: and when he saw him, he had compassion [on him],
34 приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една страноприемница и се погрижи за него.
And went to [him], and bound up his wounds, pouring in oil and wine, and set him on his own beast, and brought him to an inn, and took care of him.
35 И на следния ден извади два динара та ги даде на съдържателя и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.
And on the morrow when he departed, he took out two pence, and gave [them] to the host, and said unto him, Take care of him; and whatsoever thou spendest more, when I come again, I will repay thee.
36 Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?
Which now of these three, thinkest thou, was neighbour unto him that fell among the thieves?
37 Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така!
And he said, He that shewed mercy on him. Then said Jesus unto him, Go, and do thou likewise.
38 И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.
Now it came to pass, as they went, that he entered into a certain village: and a certain woman named Martha received him into her house.
39 Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.
And she had a sister called Mary, which also sat at Jesus’ feet, and heard his word.
40 А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи -, прочее, да ми помогне.
But Martha was cumbered about much serving, and came to him, and said, Lord, dost thou not care that my sister hath left me to serve alone? bid her therefore that she help me.
41 Но Господ в отговор - рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,
And Jesus answered and said unto her, Martha, Martha, thou art careful and troubled about many things:
42 но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.
But one thing is needful: and Mary hath chosen that good part, which shall not be taken away from her.
