Лука 10
1 След това Господ определи други седемдесет души, и ги разпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място, гдето сам Той щеше да отиде.
And after these things the Lord appointed also other seventy-two: and he sent them two and two before his face into every city and place whither he himself was to come.
2 И каза им: Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници в жетвата Си.
And he said to them: The harvest indeed is great, but the labourers are few. Pray ye therefore the Lord of the harvest, that he send labourers into his harvest.
3 Идете: Ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.
Go: Behold I send you as lambs among wolves.
4 Не носете ни кесия, ни торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте.
Carry neither purse, nor scrip, nor shoes; and salute no man by the way.
5 И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на тоя дом!
Into whatsoever house you enter, first say: Peace be to this house.
6 И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне на вас.
And if the son of peace be there, your peace shall rest upon him; but if not, it shall return to you.
7 И в същата къща седете, и яжте, и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.
And in the same house, remain, eating and drinking such things as they have: for the labourer is worthy of his hire. Remove not from house to house.
8 И като влизате в някой град, и те ви приемат, яжте каквото ви сложат,
And into what city soever you enter, and they receive you, eat such things as are set before you.
9 и изцелявайте болните в него, и казвайте им: Божието царство е наближило до вас.
And heal the sick that are therein, and say to them: The kingdom of God is come nigh unto you.
10 А като влезете в някой град, и те не ви приемат, излезте на улиците му и речете:
But into whatsoever city you enter, and they receive you not, going forth into the streets thereof, say:
11 И праха, който е полепнал по нозете ни от вашия град, ви отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило.
Even the very dust of your city that cleaveth to us, we wipe off against you. Yet know this, that the kingdom of God is at hand.
12 Казвам ви: По-леко ще бъде наказанието на Содом в оня ден, отколкото на тоя град.
I say to you, it shall be more tolerable at that day for Sodom, than for that city.
13 Горко ти Хоразине! Горко ти Витсаидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седящи във вретище и пепел.
Woe to thee, Corozain, woe to thee, Bethsaida. For if in Tyre and Sidon had been wrought the mighty works that have been wrought in you, they would have done penance long ago, sitting in sackcloth and ashes.
14 Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.
But it shall be more tolerable for Tyre and Sidon at the judgement, than for you.
And thou, Capharnaum, which art exalted unto heaven, thou shalt be thrust down to hell. (Hadēs g86)
16 Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мене отхвърля; а който отхвърля Мене, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил.
He that heareth you, heareth me; and he that despiseth you, despiseth me; and he that despiseth me, despiseth him that sent me.
17 И седемдесетте се върнаха с радост, и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.
And the seventy-two returned with joy, saying: Lord, the devils also are subject to us in thy name.
18 А Той им рече: Видях сатана, паднал от небето като светкавица.
And he said to them: I saw Satan like lightening falling from heaven.
19 Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.
Behold, I have given you power to tread upon serpents and scorpions, and upon all the power of the enemy: and nothing shall hurt you.
20 Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.
But yet rejoice not in this, that spirits are subject unto you; but rejoice in this, that your names are written in heaven.
21 В същия час Исус се зарадва чрез Святия Дух и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, задето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.
In that same hour, he rejoiced in the Holy Ghost, and said: I confess to thee, O Father, Lord of heaven and earth, because thou hast hidden these things from the wise and prudent, and hast revealed them to little ones. Yea, Father, for so it hath seemed good in thy sight.
22 Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът; и никой не знае Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.
All things are delivered to me by my Father; and no one knoweth who the Son is, but the Father; and who the Father is, but the Son, and to whom the Son will reveal him.
23 И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.
And turning to his disciples, he said: Blessed are the eyes that see the things which you see.
24 Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате, и не чуха.
For I say to you, that many prophets and kings have desired to see the things that you see, and have not seen them; and to hear the things that you hear, and have not heard them.
25 И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот? (aiōnios g166)
And behold a certain lawyer stood up, tempting him, and saying, Master, what must I do to possess eternal life? (aiōnios g166)
26 А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?
But he said to him: What is written in the law? how readest thou?
27 А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".
He answering, said: Thou shalt love the Lord thy God with thy whole heart, and with thy whole soul, and with all thy strength, and with all thy mind: and thy neighbour as thyself.
28 Исус му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.
And he said to him: Thou hast answered right: this do, and thou shalt live.
29 Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?
But he willing to justify himself, said to Jesus: And who is my neighbour?
30 В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.
And Jesus answering, said: A certain man went down from Jerusalem to Jericho, and fell among robbers, who also stripped him, and having wounded him went away, leaving him half dead.
31 А случайно някой си свещеник слизаше по оня път, и, като го видя, замина си от срещната страна.
And it chanced, that a certain priest went down the same way: and seeing him, passed by.
32 Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.
In like manner also a Levite, when he was near the place and saw him, passed by.
33 Но един самарянин, като пътуваше дойде на мястото, дето беше той, и като го видя, смили се,
But a certain Samaritan being on his journey, came near him; and seeing him, was moved with compassion.
34 приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една страноприемница и се погрижи за него.
And going up to him, bound up his wounds, pouring in oil and wine: and setting him upon his own beast, brought him to an inn, and took care of him.
35 И на следния ден извади два динара та ги даде на съдържателя и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.
And the next day he took out two pence, and gave to the host, and said: Take care of him; and whatsoever thou shalt spend over and above, I, at my return, will repay thee.
36 Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?
Which of these three, in thy opinion, was neighbour to him that fell among the robbers?
37 Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така!
But he said: He that shewed mercy to him. And Jesus said to him: Go, and do thou in like manner.
38 И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.
Now it came to pass as they went, that he entered into a certain town: and a certain woman named Martha, received him into her house.
39 Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.
And she had a sister called Mary, who sitting also at the Lord’s feet, heard his word.
40 А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи -, прочее, да ми помогне.
But Martha was busy about much serving. Who stood and said: Lord, hast thou no care that my sister hath left me alone to serve? speak to her therefore, that she help me.
41 Но Господ в отговор - рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,
And the Lord answering, said to her: Martha, Martha, thou art careful, and art troubled about many things:
42 но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.
But one thing is necessary. Mary hath chosen the best part, which shall not be taken away from her.
