Лука 1
1 О И в часа на каденето цялото множество на людете се молеше отвън.
As you know, many others have attempted to put down in writing the things that have been fulfilled that involve us.
2 О И, ето, ще млъкнеш, и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва думите ми, които ще се сбъднат своевременно.
They based their accounts on evidence from the earliest eyewitnesses and ministers of the Word,
3 видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред за това, почтени Теофиле,
and so I also decided that since I have followed these things very carefully from the beginning, it would be a good idea to write out an accurate account of all that happened.
4 за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван.
I have done this dear Theophilus so you can be certain that what you were taught is completely reliable.
5 В дните на Юдейския цар Ирод имаше един свещеник от Авиевия отред, на име Захария; и жена му беше от Аароновите потомци, и се наричаше Елисавета.
During the time when Herod was king of Judea, there was a priest called Zechariah, who came from the Abijah priestly division. He was married to Elizabeth, who was also descended from Aaron the priest.
6 Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби.
They both did what was right before God, being careful to follow all the Lord's commandments and regulations.
7 И нямаха чадо, понеже Елисавета беше неплодна, а и двамата бяха в напреднала възраст.
They had no children because Elizabeth wasn't able to have any, and they were both growing old.
8 И като свещенодействуваше той пред Бога по реда на своя отред,
While Zechariah was serving as a priest before God, on behalf of his priestly division,
9 по обичая на свещеничеството, нему се падна по жребие да влезе в Господния храм и да покади.
he was chosen by lot according to priestly custom to enter the Temple of the Lord and burn incense.
10 И в часа на каденето цялото множество на людете се молеше отвън.
During the time of offering incense a large crowd of people were praying outside.
11 И яви му се ангел от Господа, стоящ отдясно на кадилния олтар.
An angel of the Lord appeared to Zechariah, standing to the right of the altar of incense.
12 И Захарий като го видя, смути се, и страх го обзе.
When Zechariah saw the angel, he was startled and became terrified.
13 Но ангелът му рече: Не бой се, Захари; защото твоята молитва е чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Иоан.
But the angel told him, “Don't be afraid, Zechariah. Your prayer has been heard, and your wife Elizabeth will bear you a son, and you shall call him John.
14 Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото рождение.
He will bring you joy and gladness, and many will celebrate his birth.
15 Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Святия Дух още от зачатието си.
He will be great in the sight of the Lord. He will refuse to drink wine or other alcoholic drink. He will be filled with the Holy Spirit even before he's born.
16 И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа техния Бог.
He will turn many Israelites back to the Lord their God.
17 Той ще предиде пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърна сърцата на бащите към чадата, и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ.
He will go ahead of the Lord in the spirit and power of Elijah, to turn the fathers back to thinking about their children, and to turn those who are rebellious back to a right understanding—to prepare a people ready for the Lord.”
18 А Захария рече на ангела: По какво ще узная това? Защото аз съм стар, и жена ми е в напреднала възраст.
“How can I be sure about this?” Zechariah asked the angel. “I'm an old man, and my wife is getting old too.”
19 Ангелът в отговор му каза: Аз съм Гавриил, който стои пред Бога; и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това.
“I am Gabriel,” the angel replied. “I stand in God's presence, and I was sent to speak to you and give you this good news.
20 И, ето, ще млъкнеш, и не ще можеш да говориш, до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва думите ми, които ще се сбъднат своевременно.
But since you didn't believe what I told you, you'll become dumb, unable to speak, until the appointed time when my words come true.”
21 И людете чакаха Захария, и се чудеха, че се бави в храма.
Outside the people were waiting for Zechariah, wondering why he was taking so long in the Temple.
22 А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знакове и оставаше ням.
When eventually he came out, he wasn't able to speak to them. They realized he'd seen a vision in the Temple, for though he could make gestures, he was completely dumb.
23 И като се навършиха дните на службата му, той отиде у дома си.
After he'd finished his time of service, he went back home.
24 А след тия дни жена му Елисавета зачна; и криеше се пет месеца, като казваше:
Some time later his wife Elizabeth became pregnant. She stayed at home for five months.
25 Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да отнеме от човеците причината да ме корят.
“The Lord has done this for me,” she said, “now that he's taken away my disgrace in the eyes of others.”
26 А в шестия месец ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град, наречен Назарет,
In the sixth month of her pregnancy God sent the angel Gabriel to a young girl called Mary who lived in the town of Nazareth in Galilee.
27 при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария.
She was engaged to a man named Joseph.
28 И като дойде ангелът при нея, рече: Здравей благодатна! Господ е с тебе, [благословена си ти между жените].
The angel greeted her. “You are very privileged,” he told her. “The Lord is with you.”
29 А тя много се смути от думата му и в недоумение беше, какъв ли ще бъде тоя поздрав.
Mary was very puzzled at what he said, and wondered what this greeting meant.
30 И ангелът - рече: Не бой се, Марио, защото си придобила Божието благоволение.
“Don't worry, Mary,” the angel went on, “for God has shown his graciousness to you.
31 И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус.
You will become pregnant and give birth to a son. You shall call him Jesus.
32 Той ще бъде велик, и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида.
He will be very great, and he will be called the Son of the Most High. The Lord God will give him the throne of David his father,
and he will reign over the house of Jacob forever. His kingdom will never come to an end.” (aiōn g165)
34 А Мария рече на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам?
“How is this possible?” Mary asked. “I'm still a virgin.”
35 И ангелът в отговор - рече: Святият дух ще дойде върху ти и силата но Всевишния ще те осени; за туй, и святото Онова, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син.
He replied, “The Holy Spirit will come upon you, and the power of the Most High will cover you. The baby who is to be born is holy, and will be called the Son of God.
36 И, ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е зачнала син; и това е шестия месец за нея, която се казваше неплодна.
And Elizabeth, your relative, even she is pregnant in her old age. The woman that people said couldn't have children is already six months pregnant.
37 Защото за Бога няма невъзможно нещо.
Nothing is impossible for God.”
38 И Мария рече: Ето Господната слугиня; нека ми бъде според както си казал. И ангелът си отиде от нея.
“Here I am, ready to be the Lord's servant,” said Mary. “May it happen to me just as you said.” Then the angel left her.
39 През тия дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един Юдов град,
A little while later, Mary got herself ready and hurried up into the hills of Judea, to the town where
40 и влезе в Захариевата къща и поздрави Елисавета.
Zechariah's house was. She called out to Elizabeth as she went in.
41 И щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата -; и Елисавета се изпълни със Святия Дух,
As soon as Elizabeth heard Mary's voice, the baby jumped for joy inside her. Elizabeth was filled with the Holy Spirit,
42 и като извика със силен глас рече: Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!
and cried out in a loud voice, “How blessed you are among women, and how blessed will be the child born to you!
43 И от какво ми е тая чест, да дойде при мене майката на моя Господ?
Why am I so honored that the mother of my Lord should visit me?
44 Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми.
As soon as I heard you call out in greeting, my baby jumped for joy inside me.
45 И блажена е тая, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното - от Господа.
How fortunate you are, because you are convinced that the Lord will do what he has promised you!”
46 И Мария каза: Величае душата ми Господа,
Mary replied, “How I praise the Lord!
47 и зарадва се духът ми в Господа, Спасителя мой,
I am so happy with God my Savior,
48 Защото погледна милостиво на ниското положение на слугинята си; и ето, отсега ще ме ублажават всичките родове.
because he decided that I, his servant, was worthy of his consideration, despite my humble background. From now on every generation will say I was blessed.
49 Защото Силният извърши за мене велики дела; и свято е Неговото име.
God Almighty has done great things for me; his name is holy.
50 И, през родове и родове, Неговата милост е върху ония, които Му се боят.
His mercy lasts for generation after generation to those who respect him.
51 Извърши силни дела със Своята мишца; разпръсна ония, които са горделиви в мислите на сърцето си.
With his power he has broken to pieces those who arrogantly think they're so clever.
52 Свали владетели от престолите им. И въздигна смирени.
He tears the powerful down from their thrones, and elevates those who are humble.
53 Гладните напълни с блага. А богатите отпрати празни.
He fills the hungry with good things to eat, and he sends the rich away empty-handed.
54 Помогна на слугата Си Израиля, за да помни да покаже милост.
He has helped his servant Israel, remembering him in mercy,
just as he promised our fathers, to Abraham and his descendants for ever.” (aiōn g165)
56 А Мария, като преседя с нея около три месеца, върна се у дома си.
Mary stayed with her for three months and then returned home.
57 А на Елисавета се навърши времето да роди; и роди син.
The time came for Elizabeth to have her baby and she gave birth to a son.
58 И като чуха съседите и роднините -, че Господ показал към нея велика милост, радваха се с нея.
Her neighbors and relatives heard how the Lord had showed her great kindness, and they celebrated together with her.
59 И на осмия ден дойдоха да обрежат детенцето; и щяха да го нарекат Захария, по бащиното му име.
Eight days later they came to circumcise the boy. They planned to call him Zechariah after his father.
60 Но майка му в отговор каза: Не, но ще се нарече Иоан.
“No,” Elizabeth said. “He shall be called John.”
61 И рекоха -: Няма никой в рода ти, който се нарича с това име.
“But there's nobody among your relatives who has this name,” they told her.
62 И запитаха баща му със знакове, как би искал той да го нарекат.
Through gestures they asked Zechariah, the boy's father, what he wanted to call his son.
63 А той поиска дъсчица и написа тия думи: Иоан е името му. И те всички се почудиха.
Zechariah motioned for something to write on. To everyone's surprise he wrote, “His name is John.”
64 И начаса му се отвориха устата, и езикът му се развърза, и той проговори и благославяше Бога.
Immediately he could speak again, and he started praising God.
65 И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста страна на Юдея.
All those living nearby were in awe at what had happened, and the news spread throughout the hill country of Judea.
66 И всички, които чуха, пазеха това в сърцата си, казвайки: Какво ли ще бъде това детенце? Защото Господната ръка беше с него.
Everyone who heard the news wondered what it meant. “What will the little boy grow up to be?” they asked, for it was clear he was very special to God.
67 Тогава баща му Захария се изпълни със Святия Дух и пророкува, казвайки:
Zechariah, his father, filled with the Holy Spirit, spoke this prophecy:
68 Благословен Господ, израилевия Бог, защото посети Своите люде и извърши изкупление за тях.
“The Lord, the God of Israel, he is wonderful, for he has come to his people and set them free.
69 И въздигна рог на спасение за нас в дома на слугата Си Давида,
He has given us a great Savior from the line of his servant David,
as he promised through his holy prophets long ago. (aiōn g165)
71 Избавление от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят,
He promised to save us from our enemies, from those who hate us.
72 за да покаже милост към бащите ни и да спомни святия Свой завет,
He was merciful to our fathers, remembering his holy agreement—
73 клетвата, с която се закле на баща ни Авраама.
the promise that he made to our father Abraham.
74 Да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни. Да му служим без страх,
He gives us freedom from fear and rescues us from our enemies,
75 в святост и правда пред Него, през всичките си дни.
so we can serve him by doing what is good and right for our whole lives.
76 Да! И ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; защото ще вървиш пред лицето на Господа да приготвиш пътищата за Него.
Even though you are only a small child, you will be called the prophet of the Most High, for you will go ahead of the Lord to prepare his way,
77 За да дадеш на Неговите люде да познаят спасение чрез прощаване греховете им,
providing knowledge of salvation to his people through the forgiveness of their sins.
78 поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети зора отгоре,
Through God's caring kindness to us, heaven's dawn will break upon us
79 за да осияе седящите в тъмнина и в мрачна сянка; така щото да отправи нозете ни в пътя на мира.
to shine on those who live in darkness and under the shadow of death, and to guide us along the path of peace.”
80 А детенцето растеше и крепнеше по дух; и беше в пустините до деня, когато се яви на Израиля.
The boy John grew and became spiritually strong. He lived in the desert until the time came for his public ministry to Israel.
