Плач Еремиев 5
1 Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
ʻE Sihova, ke ke manatu ki he meʻa kuo hoko kiate kimautolu: tokanga pea ke ʻafio ki homau taukae.
2 Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
Kuo liliu homau tofiʻa ki he kau muli, ʻa homau ngaahi fale ki he ʻāuhē.
3 Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
Ko e kau faʻē mate mo tamai mate ʻakimautolu, ko ʻemau ngaahi faʻē kuo hangē kuo mate ʻa honau ngaahi husepāniti.
4 Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
Kuo mau inu vai ʻi he totongi paʻanga, ko ʻemau fefie ʻoku fakatau kiate kimautolu.
5 Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
ʻOku māʻulalo ʻa homau kia ki he fakatanga: ʻoku mau ngāue pea ʻoku ʻikai ha mālōlō.
6 Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
Kuo mau fekuku nima mo e kau ʻIsipite, pea mo e kau ʻAsilia, ke mau mākona ʻi he mā.
7 Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
Naʻe fai angahala ʻa ʻemau ngaahi tamai, pea ʻoku ʻikai, pea kuo mau fua ʻenau ngaahi hia.
8 Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
Kuo pule ʻae kau tamaioʻeiki kiate kimautolu, ʻoku ʻikai ha niʻihi ʻoku fakahaofi ʻakimautolu mei honau nima.
9 Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
Naʻa mau maʻu meʻakai ʻi he tuʻutāmaki ʻo ʻemau moʻui, koeʻuhi ko e heletā ʻi he toafa.
10 Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
Naʻe ʻuliʻuli ʻa homau kili ʻo hangē ko e ngotoʻumu, ko e meʻa ʻi he honge fakamanavahē.
11 Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
Naʻa nau tohotoho ʻae kau fefine ʻi Saione, ʻae kau tāupoʻou ʻi he ngaahi kolo ʻo Siuta.
12 Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
ʻOku tautau ʻae ngaahi houʻeiki mei honau nima, naʻe ʻikai ke fakaʻapaʻapaʻi ʻae mata ʻoe kau mātuʻa.
13 Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
Naʻa nau ʻave ʻae kau talavou ke momosi, pea naʻe tō hifo ʻae tamaiki ʻi he lalo ʻakau.
14 Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
Kuo ʻosi ʻae kau mātuʻa mei he matapā, ʻae kau talavou mei he fasi hiva.
15 Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
Kuo ʻosi ʻae fiefia ʻa homau loto; kuo liliu ʻa ʻemau meʻe ko e mamahi.
16 Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
Kuo tō ʻae tatā fakatuʻi mei homau ʻulu. ʻOiauē ʻakimautolu! He kuo mau fai angahala.
17 Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
Koeʻuhi ko e meʻa ni ʻoku vaivai homau loto; koeʻuhi ko e ngaahi meʻa ni ʻoku nenefu homau mata.
18 Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
Koeʻuhi ko e moʻunga ʻo Saione, ʻaia ʻoku lala pē, ʻoku ʻaʻeva ai ʻae fanga fokisi.
19 Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
ʻE Sihova, ʻoku ke ʻafioʻi ʻo taʻengata, ko ho ʻafioʻanga ʻoku mei he toʻutangata ki he toʻutangata.
20 Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
Ko e hā ʻoku ke fakangaloʻi ʻakimautolu ʻo taʻengata, pea mahuʻi meiate kimautolu ʻo fuoloa?
21 Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
Fakatafokiʻi ʻakimautolu kiate koe, ʻE Sihova, pea te mau liliu moʻoni; fakafoʻou homau ngaahi ʻaho ʻo hangē ko ia ʻi muʻa.
22 Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
Ka kuo ke mātuʻaki liʻaki ʻakimautolu; ʻoku ke houhau ʻaupito kiate kimautolu.
