Плач Еремиев 5

1 Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.

Acuérdate, oh Yavé, de lo que nos sucedió. Ve y mira nuestro oprobio.

2 Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.

Nuestra heredad pasó a extraños, Nuestras casas a extranjeros.

3 Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.

Somos huérfanos, sin padre. Nuestras madres son como viudas.

4 Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.

Tenemos que pagar el agua que bebemos. Pagamos también nuestra leña.

5 Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.

Los que nos siguen están sobre nuestras nucas. Trabajamos y no tenemos descanso.

6 Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.

Tuvimos que someternos a Egipto y a Asiria Para tener suficiente pan.

7 Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.

Nuestros antepasados pecaron, no existen. Nosotros cargamos sus iniquidades.

8 Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.

Unos esclavos nos dominan. No hay uno que nos libre de su mano.

9 Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.

Para conseguir nuestro pan arriesgamos nuestras vidas A causa de la espada en la región despoblada.

10 Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.

Nuestra piel arde como un horno A causa de los ardores del hambre.

11 Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.

Violaron a las mujeres en Sion, A las doncellas en los pueblos de Judá.

12 Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.

Los magistrados fueron colgados de las manos, Y los ancianos no fueron respetados.

13 Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.

Los jóvenes trabajan en la piedra del molino, Y los niños se tambalean bajo el peso de la leña.

14 Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.

Los ancianos se fueron de la puerta. Los jóvenes abandonaron su música.

15 Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.

Cesó la alegría de nuestros corazones. Nuestra danza se convirtió en duelo,

16 Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.

La corona cayó de nuestra cabeza. ¡Ay de nosotros, porque pecamos!

17 Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.

A causa de esto nuestro corazón está enfermo. A causa de estas cosas se nublan nuestros ojos.

18 Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.

Porque la Montaña Sion está desolada, Y las zorras se pasean por ella.

19 Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.

Sin embargo Tú, oh Yavé, permaneces para siempre. Tu trono es de generación en generación.

20 Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?

¿Te olvidarás para siempre de nosotros? ¿Nos abandonarás tanto tiempo?

21 Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,

Oh Yavé, devuélvenos a Ti, Y seremos restaurados. Renueva nuestros días para que sean como los de antaño.

22 Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.

A menos que nos hayas desechado por completo, Y estés sumamente airado contra nosotros.