Плач Еремиев 5
1 Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
Wspomnij, PANIE, na to, co nas spotkało. Spójrz i zobacz nasze pohańbienie.
2 Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
Nasze dziedzictwo przypadło obcym, a nasze domy – cudzoziemcom.
3 Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
Staliśmy się sierotami, bez ojca; nasze matki są jak wdowy.
4 Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
Własną wodę pijemy za pieniądze, nasze drwa za pieniądze kupujemy.
5 Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
Prześladowanie ciąży na naszym karku. Pracujemy, [a] nie dają nam odpocząć.
6 Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
Podawaliśmy rękę Egipcjanom i Asyryjczykom, aby nasycić się chlebem.
7 Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
Nasi ojcowie zgrzeszyli, nie ma ich, a my nosimy ich nieprawość.
8 Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
Niewolnicy panują nad nami, nie ma nikogo, kto by nas wybawił z ich ręki.
9 Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
Z narażeniem życia szukamy swego chleba z powodu miecza [na] pustyni.
10 Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
Nasza skóra jak piec zaciemniła się od strasznego głodu.
11 Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
Kobiety na Syjonie hańbiono, a panny – w miastach Judy.
12 Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
Książęta byli wieszani ich rękami, oblicza starszych nie uszanowano.
13 Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
Młodzieńców wzięli do młócenia, dzieci padały pod [ciężarem] drewna.
14 Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
Starcy w bramach już nie siadają, młodzieńcy przestali [śpiewać] swoje pieśni.
15 Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
Radość zniknęła z naszych serc, nasze pląsanie zamieniło się w żałobę.
16 Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
Spadła korona z naszej głowy. Biada nam, bo zgrzeszyliśmy!
17 Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
Dlatego nasze serce omdlewa, dlatego nasze oczy są zaćmione.
18 Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
Z powodu spustoszonej góry Syjonu lisy chodzą po niej.
19 Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
Ty, PANIE, trwasz na wieki, twój tron z pokolenia na pokolenie.
20 Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
Czemu zapominasz o nas na wieki i opuszczasz nas na tak długi czas?
21 Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
Nawróć nas do siebie, PANIE, a będziemy nawróceni; odnów nasze dni, jak dawniej.
22 Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
Czy odrzuciłeś nas całkowicie? Czy bardzo się na nas gniewałeś?
