< Плач Еремиев 3 >

1 Аз съм човек, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
אני הגבר ראה עני בשבט עברתו
2 Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
אותי נהג וילך חשך ולא אור
3 Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
אך בי ישב יהפך ידו כל היום
4 Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.
בלה בשרי ועורי שבר עצמותי
5 Издигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд.
בנה עלי ויקף ראש ותלאה
6 Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
במחשכים הושיבני כמתי עולם
7 Обгради ме, та да не мога да изляза; отегчи веригите ми.
גדר בעדי ולא אצא הכביד נחשתי
8 Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
גם כי אזעק ואשוע שתם תפלתי
9 Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
גדר דרכי בגזית נתיבתי עוה
10 Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
דב ארב הוא לי אריה (ארי) במסתרים
11 Отби настрана пътищата ми, и ме разкъса; направи ме пуст.
דרכי סורר ויפשחני שמני שמם
12 Запъна лъка Си, и ме постави като прицел на стрела.
דרך קשתו ויציבני כמטרא לחץ
13 Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.
הביא בכליתי בני אשפתו
14 Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.
הייתי שחק לכל עמי נגינתם כל היום
15 Насити ме с горчивини, опи ме с пелин.
השביעני במרורים הרוני לענה
16 При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
ויגרס בחצץ שני הכפישני באפר
17 Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
ותזנח משלום נפשי נשיתי טובה
18 И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.
ואמר אבד נצחי ותוחלתי מיהוה
19 Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
זכר עניי ומרודי לענה וראש
20 Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
זכור תזכור ותשיח (ותשוח) עלי נפשי
21 Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда;
זאת אשיב אל לבי על כן אוחיל
22 Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
חסדי יהוה כי לא תמנו כי לא כלו רחמיו
23 Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.
חדשים לבקרים רבה אמונתך
24 Господ е дял мой, казва душата ми; Затова, ще се надявам на Него.
חלקי יהוה אמרה נפשי על כן אוחיל לו
25 Благ е Господ към ония, които го чакат, към душата, която го търси.
טוב יהוה לקוו לנפש תדרשנו
26 Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението то Господа.
טוב ויחיל ודומם לתשועת יהוה
27 Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
טוב לגבר כי ישא על בנעוריו
28 Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.
ישב בדד וידם כי נטל עליו
29 Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.
יתן בעפר פיהו אולי יש תקוה
30 Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
יתן למכהו לחי ישבע בחרפה
31 Защото Господ не отхвърля до века.
כי לא יזנח לעולם אדני
32 Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
כי אם הוגה ורחם כרב חסדיו
33 Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.
כי לא ענה מלבו ויגה בני איש
34 Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,
לדכא תחת רגליו כל אסירי ארץ
35 Да се извраща съда на човека пред лицето на Всевишния,
להטות משפט גבר נגד פני עליון
36 Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.
לעות אדם בריבו אדני לא ראה
37 Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
מי זה אמר ותהי אדני לא צוה
38 Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?
מפי עליון לא תצא הרעות והטוב
39 Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
מה יתאונן אדם חי גבר על חטאו
40 Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
נחפשה דרכינו ונחקרה ונשובה עד יהוה
41 Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, който е на небесата, и нека речем:
נשא לבבנו אל כפים אל אל בשמים
42 Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
נחנו פשענו ומרינו אתה לא סלחת
43 Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.
סכותה באף ותרדפנו הרגת לא חמלת
44 Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
סכותה בענן לך מעבור תפלה
45 Направил си ни като помия и смет всред племената.
סחי ומאוס תשימנו בקרב העמים
46 Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
פצו עלינו פיהם כל איבינו
47 Страх и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
פחד ופחת היה לנו השאת והשבר
48 Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.
פלגי מים תרד עיני על שבר בת עמי
49 Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада.
עיני נגרה ולא תדמה מאין הפגות
50 Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
עד ישקיף וירא יהוה משמים
51 Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.
עיני עוללה לנפשי מכל בנות עירי
52 Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.
צוד צדוני כצפור איבי חנם
53 Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.
צמתו בבור חיי וידו אבן בי
54 Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.
צפו מים על ראשי אמרתי נגזרתי
55 Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
קראתי שמך יהוה מבור תחתיות
56 Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;
קולי שמעת אל תעלם אזנך לרוחתי לשועתי
57 Приближил си се в деня, когато Те призовах; рекъл си: Не бой се.
קרבת ביום אקראך אמרת אל תירא
58 Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.
רבת אדני ריבי נפשי גאלת חיי
59 Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.
ראיתה יהוה עותתי שפטה משפטי
60 Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
ראיתה כל נקמתם--כל מחשבתם לי
61 Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,
שמעת חרפתם יהוה כל מחשבתם עלי
62 Думите на ония, които се подигат против мене, и кроежите им против мене цял ден.
שפתי קמי והגיונם עלי כל היום
63 Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.
שבתם וקימתם הביטה אני מנגינתם
64 Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
תשיב להם גמול יהוה כמעשה ידיהם
65 Ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;
תתן להם מגנת לב תאלתך להם
66 Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.
תרדף באף ותשמידם מתחת שמי יהוה

< Плач Еремиев 3 >