Съдии 19
1 В ония дни, когато нямаше цар в Израиля, имаше един левитин, който живееше на отвъдната страна на Ефремовата хълмиста земя, и който се беше взел наложница от Витлеем Юдов.
Pea ʻi he ngaahi ʻaho ko ia ʻaia naʻe ʻikai ha tuʻi ʻi ʻIsileli, naʻe hoko ʻo pehē, naʻe ai ʻa e [tangata ]Livai ʻe taha naʻe ʻāunofo ʻi he potu ʻoe moʻunga ʻo ʻIfalemi, pea naʻa ne ʻomi ha sinifu ke na feangainga mei Petelihema Siuta.
2 Но наложницата му блудствува против него, и отиде си от него в бащината си къща във Витлеем Юдов, гдето остана около четири месеца.
Pea naʻe fai angahala ʻe hono fefine kiate ia, pea hola ia meiate ia ki he fale ʻo ʻene tamai ʻi Petelihema Siuta, pea naʻe ʻi ai ia ʻi he māhina kātoa ʻe fā.
3 И мъжът й стана та отиде подир нея, за да й говори любезно и да я върне, като водеше със себе си слугата си и два осела. И тя го въведе в бащината си къща; и когато го видя бащата на младата, посрещна го с радост.
Pea naʻe tuʻu hake hono husepāniti, pea ʻalu ko hono kumi, ke ne lea ʻofa kiate ia, pea ke toe ʻomi ia, pea naʻe ʻiate ia ʻene tamaioʻeiki, pea mo e ʻasi ʻe ua: pea ne ʻomi ia ki he fale ʻo ʻene tamai: pea ʻi he mamata kiate ia ʻae tamai ʻae fefine, naʻe fiefia ia ke na feʻiloaki.
4 И тъстът му, бащата на младата го задържа, та преседя с него три дена; и ядоха и пиха и пренощуваха там.
Pea naʻe taʻofi ia ʻe heʻene tamai ʻi he fono, ʻaia ko e tamai ʻae fefine; pea naʻa na nonofo mo ia ʻi he ʻaho ʻe tolu: ko ia naʻa nau kai, mo inu, pea mohe ʻi ai.
5 На четвъртия ден, като станаха рано, той се дигна да си иде; но бащата на младата рече на зетя си: Подкрепи сърцето си с малко хляб и после ще си отидеш.
Pea hoko ki hono fā ʻoe ʻaho, pea ʻi heʻenau tuʻu hengihengi hake ʻi he pongipongi ke ʻalu, naʻe tuʻu hake ia ke ʻalu: pea pehē ʻe he tamai ʻae fefine ki hono foha ʻi he fono, “Ke ke fakafiemālieʻi ho loto ʻaki ʻae konga mā, pea ke toki fai ho fononga.”
6 И така, седнаха та ядоха и пиха двамата заедно; после бащата на младата рече на мъжа: Склони, моля, да пренощуваш, и нека се развесели сърцето ти.
Pea naʻa nau nofo pea kai mo inu fakataha ʻakinaua: he naʻe pehē ʻe he tamai ʻae fefine ki he tangata, “ʻOku ou kole kiate koe ke ke fiemālie, pea ke tatali he poōni, pea ke fakafiefia ki ho loto.”
7 Обаче, човекът се дигна да си иде; но понеже тъстът му настояваше пред него, той пак пренощува там.
Pea ʻi he tuʻu hake ʻae tangata ke ʻalu, naʻe ueʻi mālohi ia ʻe heʻene tamai ʻi he fono: ko ia ne ne toe mohe ʻi ai.
8 А на петия ден стана рано да си иде; но бащата на младата рече: Подкрепи, моля, сърцето си. И остана догдето превали денят, като ядоха двамата.
Pea tuʻu hengihengi hake ia ʻi hono nima ʻoe ʻaho ke ʻalu: pea pehē ʻe he tamai ʻae fefine kiate ia, “ʻOku ou kole kiate koe, fakafiemālieʻi ho loto.” Pea naʻa nau tatali ʻo aʻu ki he hoʻatā efiafi nai, pea na kai fakatouʻosi pe.
9 Сетне, когато човекът стана да си отиде - той и наложницата му и слугата му, рече тъстът му, бащата на младата: Ето, сега денят преваля към вечер; пренощувайте, моля. Ето, денят е на свършване; пренощувайте тук и нека се развесели сърцето ти; а утре тръгнете рано на път, за да отидеш у дома си.
Pea ʻi he tuʻu hake ʻae tangata ke ʻalu, mo hono uaifi, mo ʻene tamaioʻeiki, naʻe lea ʻene tamai ʻi he fono ʻaia ko e tamai ʻae fefine, ʻo ne pehē kiate ia, “Ko eni, vakai, ʻoku fakaʻaʻau ʻae ʻaho ke efiafi, ʻoku ou kole kiate koe tau mohe: vakai, kuo tei ʻosi ʻae ʻaho, tau mohe ʻi heni, ke fiemālie ho loto; pea ʻalu hengihengi ʻapongipongi ʻi homou hala, koeʻuhi ke ke hoko atu ki ho ʻapi.”
10 Но човекът не склони да пренощува, а като стана, тръгна и дойде срещу Евус (който е Ерусалим), като водеше със себе си два оседлани осела; и наложницата му беше с него.
Ka naʻe ʻikai tatali ʻe he tangata ʻi he pō ko ia, ka naʻe tuʻu hake ia ʻo ʻalu, pea hoko ʻo feʻunga mo Sepusi, ʻaia ko Selūsalema; pea naʻe ʻiate ia ʻae ʻasi ʻe ua mo e hekaʻanga, pea mo hono uaifi foki.
11 Когато се приближиха до Евус, денят беше много преминал; и слугата рече на господаря си: Дойди, моля, нека се отбием в тоя град на евусите, за да пренощуваме в него.
Pea ʻi heʻenau ofi ki Sepusi, kuo teitei ʻosi ʻae ʻaho, pea pehē ʻe he tamaioʻeiki ki heʻene ʻeiki, “ʻOku ou kole kiate koe, ke tau afe ki he kolo ni ʻoe kau Sepusi, pea mohe ʻi ai.”
12 Но господарят му рече: Няма да се отбием в град на чужденци, гдето не се намират от израилтяните, но ще заминем за Гавая.
Pea naʻe pehē ʻe heʻene ʻeiki kiate ia, “ʻE ʻikai te tau afe eni ki he kolo ʻoe kakai kehe, ʻaia ʻoku ʻikai ʻi he fānau ʻa ʻIsileli; ka tau mole atu ki Kipea.
13 Рече още на слугата си: Дойди, нека се приближим до едно от тия места, и ще пренощуваме в Гавая или в Рама.
Pea pehē ʻe ia ki heʻene tamaioʻeiki, Ko eni ke tau ʻunuʻunu atu ki he potu ni ʻe taha ke tau mohe ai he poōni, ʻi Kipea, pe ʻi Lama.”
14 И тъй, те заминаха та вървяха; а зайде им слънцето близо при Гавая, която принадлежи на Вениамина.
Pea naʻa nau ʻalu ai pe ʻi honau hala; pea naʻe tō ʻae laʻā ʻi heʻenau ofi ki Kipea, ʻaia ʻoku kau ki Penisimani.
15 И там се отбиха, за да влязат да пренощуват в Гавая; и когато влезе, седна край градската улица, защото никой не ги прибираше в къщата си, за да пренощуват.
Pea naʻa nau afe ki ai, ke ʻalu ʻo mohe ʻi Kipea: pea ʻi heʻene ʻalu ki ai, naʻe nofo ki lalo ia ʻi he hala ʻoe kolo: he naʻe ʻikai fakaafe ia ʻe ha tokotaha ki hono fale ke mohe.
16 И, ето, един старец идеше вечерта от работата си на полето, и тоя човек беше от хълмистата земя на Ефрема и пришелствуваше в Гавая, а местните човеци бяха вениаминци.
Pea vakai, naʻe haʻu ha motuʻa mei heʻene ngāue ʻi he ngoue ʻi he efiafi, ko e tangata foki ia mei he moʻunga ko ʻIfalemi; pea naʻe ʻāunofo ia ʻi Kipea: ka ko e kau tangata ʻoe potu ko ia ko e kau Penisimani.
17 И като подигна очи и видя пътника на градската улица, старецът му каза: Къде отиваш? и от где идеш?
Pea ʻi heʻene hanga hake naʻa ne mamata ki he tangata fononga ʻi he hala ʻoe kolo: pea pehē ʻe he motuʻa kiate ia, “ʻOku ke ʻalu ki fē? Pea kuo ke haʻu mei fē?”
18 А той му рече: Ние заминаваме от Витлеем Юдов към отвъдната страна на хълмистата земя на Ефрема, отдето съм аз. Ходих до Витлеем Юдов, и сега отивам за Господния дом; а никой не ме прибра в къщата си.
Pea naʻe pehē ʻe ia kiate ia, “ʻOku mau fononga mei Petelihema Siuta, ki he potu ʻoe moʻunga ko ʻIfalemi; ʻaia ʻoku ou haʻu mei ai: pea ne u ʻalu ki Petelihema Siuta, ka ʻoku ou ʻalu ni ki he fale ʻo Sihova; pea ʻoku ʻikai ha tangata ke fakaafe au ki hono fale.
19 А пък ние си имаме плява и храна за ослите си, също и хляб и вино за мене и за слугинята ти и за момчето, което е със слугите ти; нямаме нужда от нищо.
Ka ʻoku ai ʻae mohuku mo e meʻakai ki heʻemau fanga ʻasi; pea ʻoku ai mo e mā mo e uaine kiate au mo hoʻo kaunanga, pea ki he tangata talavou ʻaia ʻoku ʻi hoʻo ongo tamaioʻeiki: ʻoku ʻikai te mau masiva.”
20 И старецът рече: Бъди спокоен; обаче, всичките ти нужди нека понеса аз; само да не пренощуваш на улицата.
Pea pehē ʻe he motuʻa, “Ke ke fiemālie pe kae tuku kiate au hoʻo masiva kotoa pē kaeʻoua naʻa ke mohe ʻi he hala.”
21 И така, той го въведе в къщата си, и даде зоб на ослите; а те си умиха нозете и ядоха и пиха.
Ko ia naʻa ne ʻomi ia ki hono fale, ʻo ne ʻatu ʻae meʻakai ki he fanga ʻasi; pea naʻa nau fufulu honau vaʻe, pea kai mo inu.
22 Като веселяха сърцата си, ето, едни градски мъже, развратници, обиколиха къщата, блъскаха на вратата, и говориха на стареца домакин, казвайки: Изведи човека, който влезе в къщата ти, за да го познаем.
Pea ʻi heʻenau fakafiefiaʻi honau loto, vakai, naʻe ʻoho mai ʻo kāpui ʻae fale ʻe he kau tangata ʻoe kolo, ʻae fānau ʻoe kovi, ʻo tuki ki he matapā, pea naʻa nau lea ki he ʻeiki ʻoe fale, ʻae tangata motuʻa, ʻo pehē, “ʻOmi ʻae tangata kituʻa ʻaia naʻe haʻu ki ho fale ke mau ʻilo ia.”
23 А човекът, то ест, домакинът, излезе при тях та им каза: Не, братя мои! моля, недейте прави това зло; тъй като тоя човек е мой гост, недейте струва това безумие.
Pea naʻe ʻalu kituʻa ʻae tangata, ʻae ʻeiki ʻoe fale kiate kinautolu, mo ne pehē kiate kinautolu, “ʻIkai, ʻe hoku kāinga, ʻoku ou kole kiate kimoutolu, ʻoua naʻa mou fai kovi pehē; ko e meʻa ʻi he haʻu ʻae tangata ni ki hoku fale, ʻoua naʻa mou fai ʻae vale ni.
24 Ето дъщеря ми, девица, и неговата наложница; тях ще изведа вън сега; опозорете ги, и сторете им каквото ви е угодно; но на тоя човек да не сторите едно такова безумно дело.
Vakai, ko eni hoku ʻofefine ko e taʻahine, pea mo e fefine ʻaʻana te u ʻomi ʻakinaua ni, pea mou fakavaivai ʻakinaua, pea fai kiate kinaua, ʻaia ʻoku lelei kiate kimoutolu: kaeʻoua naʻa mou fai ki he tangata ni ha meʻa kovi lahi pehē ni.”
25 Но мъжете не искаха да го послушат; за това, човекът взе наложницата му та им я изведе вън; и те я познаха и обезчестяваха я цялата нощ дори до утринта, а като се зазори пуснаха я.
Ka naʻe ʻikai fietokanga ki ai ʻe he kau tangata: ko ia naʻe toʻo ai ʻe he tangata hono fefine ʻo ʻomi ia kituʻa kiate kinautolu; pea naʻa nau ʻilo ia, ʻo fai kovi kiate ia ʻi he pō kotoa ko ia ʻo aʻu ki he pongipongi: pea ʻi he hengihengi hake, naʻa nau tukuange ia ke ʻalu.
26 И тъй призори жената дойде и падна при вратата на къщата на човека, гдето беше господарят й, и там лежа до съмване.
Pea haʻu ai ʻae fefine ʻi he mafoa ʻae ata ʻoe ʻaho ʻo tō ki he matapā ʻoe fale ʻoe tangata naʻe ʻi ai ʻene ʻeiki, ke ʻoua ke ʻaho.
27 И на утринта господарят й стана та отвори вратата на къщата и излезе, за да си отиде по пътя, и ето наложницата му паднала при врата на къщата, и ръцете й на прага.
Pea naʻe tuʻu hake ʻene ʻeiki ʻi he pongipongi, pea toʻo ʻae ngaahi matapā ʻoe fale, pea naʻe ʻalu ia kituʻa ke hoko hono fononga: pea vakai, ko e fefine, ko hono uaifi kuo tō ki lalo ia ʻi he matapā ʻoe fale, pea naʻe ala atu hono nima ki he hūʻanga ʻoe matapā.
28 И рече й: Стани да си отидем. Но нямаше отговор. Тогава човекът я дигна на осела, и стана та отиде на мястото си.
Pea pehē ʻe ia kiate ia, “Tuʻu hake, pea ke tau ō.” Ka naʻe ʻikai siʻi ha lea. Pea hiki hake ia ʻe he tangata ʻo fakaheka ki he ʻasi, pea tuʻu hake ʻae tangata, ʻo fononga atu ki hono fonua.
29 И като дойде в дома си, взе нож, хвана наложницата си, и я разсече член по член на дванадесет части, и прати ги във всичките предели на Израиля.
Pea ʻi heʻene hoko ki hono fale, naʻe toʻo ʻe ia ʻae hele, pea ne puke hono uaifi, pea tafaʻi ʻe ia ia mo hono ngaahi hui, ko e konga [sino ]ʻe hongofulu ma ua, pea naʻe ʻave ia ki he ngaahi potu kotoa pē ʻo ʻIsileli.
30 И всички, които видяха това, думаха: Не е ставало, нито се е виждало такова нещо от деня, когато израилтяните излязоха из Египетската земя, до днес; размислете, прочее, затова, съветвайте се, и изказвайте се.
Pea naʻe hoko ʻo pehē, “Ko kinautolu kotoa pē naʻe mamata ki ai naʻa nau pehē, Kuo ʻikai mamata ʻe ha tokotaha ki ha meʻa pehē kuo fai, talu ʻae ʻaho naʻe ʻalu hake ai ʻae fānau ʻa ʻIsileli mei he fonua ko ʻIsipite ʻo aʻu ki he ʻaho ni: mou tokanga ki ai, fai ʻae alea, pea fakahā homou loto.”
