Съдии 17
1 Имаше един човек от Ефремовата хълмиста земя на име Михей.
And there was a man of mount Ephraim, and his name was Michaias.
2 Той каза на майка си: Хилядата и сто сребърника, които ти бяха отнети, за които ти и прокълна, още изговори клетвата като слушах аз - ето, среброто е у мене; аз го взех. А майка му рече: Благословен да е мият син от Господа.
And he said to his mother, The eleven hundred pieces of silver which thou tookest of thyself, and [about which] thou cursedst me, and spokest in my ears, behold, the silver [is] with me; I took it: and his mother said, Blessed [be] my son of the Lord.
3 И като върна хилядата и сто сребърника на майка си, майка му каза: Действително бях посветила от ръката си среброто Господу за сина ми, за да направи изваян идол и леян кумир; и той, сега ще го върне на тебе.
And he restored the eleven hundred pieces of silver to his mother; and his mother said, I had wholly consecrated the money to the Lord out of my hand for my son, to make a graven and a molten [image], and now I will restore it to thee.
4 Но той върна среброто на майка си; затова майка му взе двеста сребърника и даде ги на златаря, който направи от тях изваян идол и леян кумир; и те бяха поставени в дома на Михея.
But he returned the silver to his mother, and his mother took two hundred pieces of silver, and gave them to a silversmith, and he made it a graven and a molten image; and it was in the house of Michaias.
5 И тоя Михей, като имаше капище за богове, направи ефод и домашни идоли, и посвети един от синовете си, който му стана свещеник.
And the house of Michaias [was] to him the house of God, and he made an ephod and theraphin, and he consecrated one of his sons, and he became to him a priest.
6 В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.
And in those days there was no king in Israel; every man did that which was right in his own eyes.
7 И имаше един момък от Витлеем Юдов, град на Юдовите семейства, който беше левитин, и е бил там прищелец.
And there was a young man in Bethleem of the tribe of Juda, and he [was] a Levite, and he was sojourning there.
8 Тоя човек замина от града, от Витлеем Юдов, за да пришелствува, гдето намери място, и като пътуваше, дойде до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя.
And the man departed from Bethleem the city of Juda to sojourn in whatever place he might find; and he came as far as mount Ephraim, and to the house of Michaias to accomplish his journey.
9 И Михей му каза: От где идеш? А той му рече: Аз съм левитин, от Витлеем Юдов, и отивам да пришелствувам, гдето намеря място.
And Michaias said to him, Whence comest thou? and he said to him, I am a Levite of Bethleem Juda, and I go to sojourn in any place I may find.
10 И Михей му каза: Седи у мене и стани ми отец и свещеник; и аз ще ти давам по десет сребърника на годината, една премяна дрехи и храната ти. И тъй, левитинът влезе у него.
And Michaias said to him, Dwell with me, and be to me a father and a priest; and I will give thee ten pieces of silver by the year, and a change of raiment, and thy living.
11 И левитинът беше благодарен да седи у човека, и тоя момък му стана като един от синовете му.
And the Levite went and began to dwell with the man; and the young man was to him as one of his sons.
12 И Михей посвети левитина и момъкът му стана свещеник; и остана в Михеевата къща.
And Michaias consecrated the Levite, and he became to him a priest, and he was in the house of Michaias.
13 Тогава каза на Михей: сега зная, че Господ ще ми стори добро, защото имам левитин за свещеник.
And Michaias said, Now I know that the Lord will do me good, because a Levite has become my priest.
