Йон 3
1 И Господнето слово дойде втори път към Йона и рече:
And the word of the Lord came to Jonas the second time, saying,
2 Стани, иди в големия град Ниневия, и възгласи му проповедта, която ти казвам.
Rise, go to Nineve, the great city, and preach in it according to the former preaching which I spoke to thee of.
3 И тъй, Йона стана и отиде в Ниневия според Господнето слово. А Ниневия бе твърде голям град, който изискваше три деня, за да се обходи.
And Jonas arose, and went to Nineve, as the Lord had spoken. Now Nineve was an exceeding great city, of about three days' journey.
4 И Йона, като започна да върви през града един ден път, викаше и казваше: Още четиридесет деня, и Ниневия ще бъде съсипана.
And Jonas began to enter into the city about a day's journey, and he proclaimed, and said, Yet three days, and Nineve shall be overthrown.
5 И Ниневийските жители повярваха Бога; и прогласиха пост и се облякоха с вретище, от най-големия между тях до най-нищожния;
And the men of Nineve believed God, and proclaimed a fast, and put on sackcloths, from the greatest of them to the least of them.
6 понеже вестта бе стигнала до Ниневийския цар, който, като стана от престола си, съблече одеждата си, покри се с вретище, и седна на пепел.
And the word reached the king of Nineve, and he arose from off his throne, and took off his raiment from him, and put on sackcloth, and sat on ashes.
7 И обяви и прогласи из Ниневия с указ от царя и от големците му, с тия думи - Човеците и животните, говедата и овците, да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода;
And proclamation was made, and it was commanded in Nineve by the king an by his great men, saying, Let not men, or cattle, or oxen, or sheep, taste [any thing], nor feed, nor drink water.
8 но човек и животно да се покрият с вретище; и нека викат силно към Бога, да! да се върнат всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете им.
So men and cattle were clothed with sackcloths, and cried earnestly to God; and they turned every one from their evil way, and from the iniquity that was in their hands, saying,
9 Кой знае дали Бог не ще се обърне и разкае, и се отвърне от лютия си гняв, та не погинем?
Who knows if God will repent, and turn from his fierce anger, and [so] we shall not perish?
10 И като видя Бог делата им, как те се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което бе рекъл да им направи, и го не направи.
And God saw their works, that they turned from their evil ways; and God repented of the evil which he had said he would do to them; and he did [it] not.
