< Йоан 6 >
1 След това Исус отиде на отвъдната страна на галилейското, тоест, тивериадското езеро FOOTNOTE ( Гръцки: Море; ) и навсякъде другаде в това евангелие.
2 И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледэяяя
3 И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си.
4 А наближаваше юдейският празник пасхата.
5 Исус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия?
6 (А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи).
7 Филип му отговори: за двеста динари хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко.
8 Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза:
9 Тук има едно момченце, у когото се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.
10 Исус рече: накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой.
11 Исус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и на рибите колкото искаха.
12 И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо.
13 И тъй, от петте ечимичени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли.
14 Тогава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света.
15 И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.
16 А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото,
17 и влязоха в ладия и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И беше се вече стъмнило а Исус не бе дошъл още при тях;
18 и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.
19 И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се.
20 Но той им каза: Аз съм; не бойте се!
21 Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.
22 На другия ден, народът, който стоеше отвъд езерото, като бе видял, че там няма друга ладийка, освен едната, и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладийката, но че учениците Му бяха тръгнали сами,
23 (обаче други ладийки бяха дошли от Тивериада близо до мястото гдето бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил),
24 и тъй, народът, като видя че няма там Исуса, нито учениците Му, те сами влязоха в ладийката и дойдоха в Капернаум и търсиха Исуса.
25 И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука?
26 В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.
27 Работете, не за храна, която се разваля, а за храна която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си. (aiōnios )
28 Затова те Му рекоха: Какво да сторим, за да вършим Божиите дела?
29 Исус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.
30 Тогава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Те повярваме? Какво вършиш?
31 Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: Хляб от небето им даде да ядат.
32 На това Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не Моисей ви даде хляб от небето; а Отец Ми ви дава истинския хляб от небето.
33 Защото Божият хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на света.
34 Те, прочее, Му рекоха: Господи, давай ни винаги тоя хляб.
35 Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее.
36 Но казвам ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате.
37 Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя;
38 защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.
39 И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.
40 Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден. (aiōnios )
41 Тогава юдеите роптаеха против Него, за гдето рече: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.
42 И казаха: Не е ли този Исус, Иосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?
43 Исус в отговор им рече: Не роптайте помежду си.
44 Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.
45 Писано е в пророците: Всички ще бъдат научени от Бога. Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.
46 Не, че е видял някой Отца, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.
47 Истина, истина ви казвам, Който вярва [в Мене] има вечен живот. (aiōnios )
48 Аз съм хлябът на живота.
49 Бащите ви ядоха манната в пустинята и все пак измряха.
50 Тоя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.
51 Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът [която Аз ще дам] за живота на света. (aiōn )
52 Тогава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем от плътта Му?
53 Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.
54 Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден. (aiōnios )
55 Защото моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие.
56 Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него.
57 Както живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.
58 Тоя е хлябът, който слезе от небето; онзи който се храни с тоя хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и измряха. (aiōn )
59 Това рече Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.
60 И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха това, рекоха; Тежко е това учение; кой може да го слуша?
61 Но Исус като знаеше в Себе Си, че учениците Му за туй негодуват, рече им: Това ли ви съблазнява?
62 Тогава, какво ще кажете, ако видите Човешкия Син да възлиза там, гдето е бил изпърво?
63 Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.
64 Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите, и кой е тоя, който щеше да Го предаде.
65 И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца.
66 Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него.
67 За туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?
68 Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот. (aiōnios )
69 и ние вярваме и знаем, че Ти си [Христос, Син на живия Бог] Светият Божий.
70 Исус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесет, и един от вас е дявол?
71 Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.
